Интервю с вокалиста на ТДК: за промяната като константа и изкуството да не бъдеш тъп

16.04.2018

К.Н.: В едно интервю казвате, че правите ритуали преди концерт. При условие, че в Берлин ще свирите с група Redlake Circus, при която ритуалите стоят в основата на творчеството й, няма как да не Ви попитам и за вашите ритуали. Включен ли е bondage?

Н.Н.: Хмм, не! /смее се/ Преди концерт е много особено. С хората от бандата не се гледаме много, защото най-вероятно преди това сме пътували дълго заедно, уточнили сме техническите дреболии и сме продължили с глупостите, които по принцип си говорим, защото той, животът, е такова едно безкрайно страдание, че най-силно изпъкват по-забавните и по-просташките неща от разговорите. И в момента, в който се приключи със саундчека, ние искаме да си дадем време, в което всеки да е сам със себе си и да се отдаде на въпросната тъга, която е като фонов шум.

К.Н.: А защо животът е тъга?

Н.Н.: Първо, най-силното усещане, което познавам, е разочарованието, поне досега. Във времето може би емоцията би се променила, но пак ще е в същия спектър. Разочарованието идва от очакванията, които си имал от живота. Някои от тях може да са се реализирали, но дори и само едно от тях да не се реализира, носи доста по-голяма негативна емоция. Удоволствието на победилия е много по-малко от мъката и скръбта на загубилия, а човек винаги е загубил в даден момент.

Страданието има много причини. То може да е породено от липсата на божествен произход на човека; от това, че никога няма да можеш да бъдеш повече от себе си и че другият никога няма да може да бъде теб; от това, че в момента, в който познаеш един човек, той е осъден на смърт само защото ти го познаваш и знаеш, че един ден той ще умре; от това, че когато умреш, близките ти ще страдат по теб – всички тези неща допринасят към тази фонова тъга.

Очакванията са разочарование, а щастието е ефимерно. Дума като „щастие“ не е редно дори да съществува, защото предполага някакъв вид статукво, а щастието е мимолетно. В един момент е вечно, а в следващия е вече спомен, а спомените са за минало, което е било винаги преди нас. То никога не е сега, а бъдещето даже го няма, защото винаги е сега. Това е тъжното.

К.Н.: Дали е тъжно? Има толкова теории за живот след смъртта, каква е твоята версия?

Н.Н.: Аз имам няколко идеи. До една степен съм привърженик на панпсихизма, който се базира на идеята, че всяка частица притежава определено количество съзнание и натрупването на много частици с едно съзнание образува даден обем. В момента, в който тези частици се подредят в определена последователност, те дават продукта, който сме ние или някакво животно. Та когато умрем, може би се разпадаме на по-малки съзнания, т.е. не разбираме нищо от това. The end.

Другата ми теория е, че самата идея за смъртта е глупава и въобще не може да се предвиди какво се случва след това, понеже идеята за смърт е базирана на идеята за живот. Никой обаче не може да е сигурен, че смъртта е антиподът на живота. Може да има някакво друго състояние, което, ако познавахме, щяхме да гледаме различно на смъртта.

К.Н.: Мислиш ли, че си малко по-тъжен, защото си роден в България и си от поколението на прехода?

Н.Н.: По-скоро имам повече аргументи да съм тъжен, отколкото действително да съм тъжен заради това. Просто щеше да ми отнеме повече време да достигна до идеята за неминуемата разруха на абсолютно всичко, ако всичко визуално около мен не се рушеше нон-стоп. В България ми е по-лесно да достигна до тази идея само след една разходка навън.

Но не съм тъжен, че съм роден в България, даже съм доволен, защото доста малко хора са родени тук – само 7 милиона. Това си е привилегия! Периодът на прехода има други влияния върху мен. Благодарение на него съм видял промяната като константа на ранен етап от живота си както и всички около мен. Това те подготвя за много неща.

К.Н.: Накъде вървим? Как виждаш България?

Н.Н.: Промяната е константа, а преходът е вид промяна. Ние не правим преход от-до, а постоянно. Ние нямаме крайна цел. Все се казва, че поколенията преди нас са постигнали велики неща и че поколението след нас трябва да си мисли какви велики дела пък ние сме направили, но това е глупост. Всяко поколение прави неща, които да му осигурят някаква относителна сигурност за времето си. Това е човешката природа и нито конкретни поколения, нито конкретни хора трябва да заемат някаква арогантна, по-специална позиция от другите и да поставят останалите под себе си.

К.Н.: Патриот ли си?

Н.Н.: За мен идеята за държава е грешна като концепция и е по-скоро средство за манипулация като религията. По-голямо значение има човечеството като цяло да е добре. Делението на групи от хора на базата на дадена принадлежност е като генезис на омразата. Толкова хора умират от войни между държави и това е много тъпо, затова вярвам, че не трябва да има паспорти или граници. Но след това хората трябва да спазват и първото правило, да не бъдат тъпи, защото нещо, което правиш у вас, може би не е хубаво да правиш у съседа. /смеем се/

К.Н.: Казваш, че постоянно се променяме. Как се променя ТДК и очаква ли се втори албум?

Н.Н.: Ние постоянно имаме вътрешните си малки преходи от едно към друго. При нас процесът на създаване на музика не е секвал и понеже бъдещето можем само да си фантазираме, нещата, които си фантазираме ние, са много хубави, но докато не станат факт, не мога да кажа нищо. Към всеки концерт подхождаме като към последен и мисля, че това ни помогна да достигнем до публиката.

К.Н.: Подготвяте ли нещо специално за концерта в Берлин освен посланията на различни езици?

Н.Н.: Тъй като напоследък се родиха няколко нови песни, концепцията на концерта ще бъде съобразена с тях. Те не са много, но са достатъчно. Иначе този концерт е изключение, защото в момента не правим шоута. С едно изключение до края на годината не планираме повече концерти, защото искаме да сме адекватни, като излезем на сцената, т.е. да представим как ТДК изглежда в конкретния момент, а не как групата е изглеждала преди четири години. Това вече ясно и е синтезирано в първия ни албум.

К.Н.: Само не е ясно коя е Сия*…

Н.Н.: Сия… /смее се/ Тя е реално съществуващ човек и е… спонтанна.

*“Сия Спонтанна“ е песен от дебютния албум на групата.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваTaking Heed: към успеха без компромиси21.03.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика