Когато започнах да чета „Инцидентът в Туенти-майл“ („Екслибрис“) очаквах „богата, мрачна, стремителна и забавна история“ (‘New York Daily News’), „Дж. Д. Селинджър сред писателите на трилъри“ (‘Rocky Mountain News’), увлекателен и изпълнен с напрежение уестърн. Уви, нито едно от очакванията не се оправда.
Треванян всъщност е псевдоним на д-р Родни Уилям Уитакър, който е автор както на трилъри, така и на документални книги. Писателят използва и други псевдоними за някои от произведенията си като Никълъс Сиър и Бенат Ле Каго, но документалните подписва с истинското си име. Още от самото начало на „Инцидентът в Туенти-майл“ има елементи на документалност – авторът се натъква на стар ръкопис в забравеното и пусто градче Дестини. Мистър Педерсън, съдържателят на общия магазин, го запознава с историята на съседното миньорско градче Туенти-майл и неговите жители.

Дотук сюжетът звучи обещаващо, заформя се мистерия, истински американски уестърн. Следващите страници пренасят в щатския затвор в Ларами, където читателят се среща с Лийдър, най-опасният и жесток престъпник в затвора, който обича да си измисля цитати от Библията. И който, разбира се, успява да избяга, за да попадне в крайна сметка в Туенти-майл и да смути уж кроткия живот на жителите. Тази сюжетна линия се преплита с пътя на Матю – млад, услужлив непознат, който носи със себе си ръчно изработена пушка и обича да лъже за името си. Хората в градчето, от друга страна, варират от заможен търговец и почтената му дъщеря до похотлив свещеник и три момичета от публичен дом.

Пъстрата картина от всякакви герои и типичният малък американски град от края на XIX век са предпоставка за интригуващ уестърн. За съжаление, тези надежди се изпаряват напълно след първите 70-80 страници (за по-търпеливите) – необходимият минимум, за да се осъществи завръзка и да се прикове окончателно вниманието на читателя. Сюжетът така и не се развива в напрегната и завладяваща история. Диалозите са дълги, пресилени и изкуствени, но поне героите са описани колоритно с всичките им особености и занимания, които биха засегнали основната сюжетна линия. Динамиката се губи в безинтересни и ненужни сцени, които остават като отделни хвърчащи и несвързани истории. Пикантни и често смущаващи сцени и описания се опитват да разнообразят романа, но в повечето случаи тези напъни са неуспешни.

„Инцидентът в Туенти-майл“ трудно може да се определи като интересно четиво или бестселър, предназначен за широката публика. Разбира се, историята може да допадне на върлите почитатели на американския уестърн или на читатели, които проявяват интерес към смущаващи семейни или хомосексуални отношения – романът изобилства от такива.