Излезе книгата, спечелила награда за норвежка литература

19.01.2018

Книга, която ще докосне сърцето ти и ще те накара да твориш добро – това е „Зимни новели“, спечелила най-голямата литературна награда в Норвегия – „Браге“ (2014). Книгата излиза на български в превод на Ростислав Петров и издание на „Изида“.

Едва ли има друг автор, който би могъл да пресъздаде с толкова топлина и съпричастност човешката уязвимост и крехкост. Ингвилд Х. Рисхьой го прави с много мъдрост и без да губи вяра в хората и в способността им да правят добро. Писателката е един от най-емблематичните автори в днешната норвежка литература. Невъзможно е да не се разчувстваш и да не бъдеш дълбоко впечатлен от писателския талант на Рисхьой.

Това са три истории за любовта в най-чистата ѝ и благородна форма – майчината и бащината любов, сестринската любов, любовта към ближния. Три истории за хора, които имат добри намерения и полагат огромни усилия, но не винаги постигат успех.

Млада самотна майка се опитва да предпази дъщеря си от жестоката реалност. Един мъж се опитва да стане по-добър баща. Три деца бягат от дома си в непоносимия зимен студ заради безхаберието на родителите си.

„Зимни новели“ описват на пръв поглед ежедневни случки, действия и впечатления – бягство, посещаване на караоке заведения и молове, сняг, както и колко трудно може да бъде просто да купиш една възглавница.

Първата новела представя отношенията на една твърде млада самотна майка и нейната дъщеря. Действието се развива по студените норвежки улици, където майката се мъчи да предпази дъщеря си от заплашителната реалност – те нямат достатъчно пари дори за билет за автобуса, за да не мръзнат навън. Във втората новела един мъж се опитва да бъде по-добър баща, а също и да израсне като самостоятелна и зряла личност, след като е бил освободен от затвора. Той трябва да купи възглавница за сина си. Ако не успее да направи това, как ще се справи с каквото и да било друго в живота си? И докато първите две новели представят гледната точка на уязвимите родители, в последната се срещаме с три деца – две сестри и един брат. Те са избягали от дома си в затрупаната в преспи планина, предадени от безхаберието на родителите си.

Това са образите, които създава Рисхьой – хора, които по един или друг начин са отритнати и изолирани от околната среда, а нормалните битови грижи за тях се превръщат в тежко бреме. Същевременно това са герои, които знаят, че трябва да израснат като личности и трябва да се борят, за да постигнат целите си, независимо от вътрешната си несигурност и чувство за безсилие. Макар че авторката се насочва именно към описание на мизерията и битието на социално слабите в норвежкото общество, в нито един момент не усещаме някакъв вид превъзходство или презрение от нейна страна. Напротив, с умело познаване и разбиране на човешките взаимоотношения и проблеми, Рисхьой успява да обрисува това сериозно социално разделение и тези дълбоки лични кризи с искрено съчувствие, с много мъдрост и без да губи вяра в човещината на хората и в способността им да творят добро.

Отзиви за книгата:

„Три истории, които излъчват достатъчно топлина, за да стигне за цялата зима“ – Dagsavisen

„Новели с голямо сърце, което тупти за онези, които се мъчат да се справят с живота“ – Aftenposten

„Въпреки че съдържа зимни истории, това е необичайно топла книга – пропита с човешка топлина и разбиране, които не могат да не направят силно впечатление, особено когато писателският стил е толкова възхитителен, колкото е тук. Това са новели от най-висока международна величина.“ – Hamar Arbeiderblad

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКратките разкази на Георги Господинов се пренасят на големия екран14.02.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър