Покрай празниците сякаш настрана остана едно от най-важните фотографски събития, случвали се в последните години у нас – изложбата на Йозеф Куделка „Изгнания“. За щастие тя все още е на разположение в „Софийска градска художествена галерия“ до 7 юни 2019 г. Куделка се смята за един от най-легендарните живи фотографи в света, а снимките е правил в продължение на 20 години. Ние пък имаме огромна привилегия да я видим, тъй като изложбата напуска Франция за пръв път. Досега е показвана само веднъж в пълния си вид – в Париж. Не пропускайте шансът да я посетите, като на цена от само 4 лева ще разгледате както Куделка, така и изложбата на Вивиън Майер, намираща се в галерията. Рядко в България се случват подобни неща, свързани с културата, от световно ниво.

Кой е Куделка?

Йозеф Куделка е роден през 1938 година в днешна Чехия и се смята за един от най-великите живи фотографи. Кариерата си започва като авиационен инженер, но към края на 60-те се отдава изцяло на фотографията. Подобно на герой от „Непосилната лекота на битието“ на Кундера – катарзисното събитие за Йозеф, което го прави световен фотограф, е Пражката пролет през 1968 г. Тогава той снимка Съветското нахлуване и под псевдоним „Пражки фотограф“ печели наградата Робърт Капа. След инвазията бяга от родната си страна през 1970 година, ставайки отшелник и скитник за десетилетия. Получава политическо убежище във Великобритания и става част от престижната агенция „Магнум“, а по-късно се мести във Франция, където получава и гражданско. Именно като знак на благодарност той подарява на френския народ 75-те фотографии от поредицата „Изгнания“. Наградите и изложбите му по цял свят са безкрайни. Наричат го „последният майстор на фотографията“ и го сравняват с Анри Картие-Бресон.

Йозеф разказва как, когато е бил инженер, отговарял за десетки души, а сега – само за фотоапарата си. Той е искал да види света и да го снима, затова и не спира да пътува 45 години. Никога не се задържа на едно място повече от 3 месеца. „Когато не откривах какво повече да снимам, знаех, че е време да си тръгна“, казва Куделка.

Да живееш като отшелник

През десетилетията на отшелничество, без ясна посока и цел и без връзка с близките си, Куделка скита из цяла Европа. Абсолютната свобода, която обаче има своята цена. Йозеф пътува с цигани, посещава фолклорни фестивали, църковни празници, градове, гета и планини. За повечето от нас представа да пътешестваш където си поискаш, когато си поискаш е романтична. Но тя е точно това и нищо повече – малко имат смелостта да изберат тази свобода. Безспорно трябва да си лунатик, за да имаш подобен начин на живот. Лудостта и гениалността обаче вървят ръка за ръка. И може би именно заради тази лудост Куделка е фотограф извън всякакви категории.

Черно-белите му фотографии са монументални и нямат нужда от контекст и време, за да те пленят. Йозеф има почти нереално чувство за композиция, което те оставя неподвластен на емоциите си. Изложбата е от онези, за които няма нужда да си експерт, куратор или ентусиаст, за да се отдадеш и разбереш. Фотографиите са директни и емоционални. Разказват животи и светове.

Експозицията е съставена от едноименната му книга „Изгнания“, която излиза през 1988 година. Самата изложба прави силно впечатление и рязко контрастира с повечето, на които съм бил. Може би защото е специална и лично Куделка участва в подредбата ѝ при гостуването си в София в началото на този месец. Снимките са подредени с маниакален перфекционизъм, който е отнел на Йозеф десетилетия – последните редакции на книгата (и съответно – на изложбата) са направени през 2014 година – 26 години по-късно.

Не изложба, а преживяване

Изключително силно впечатление прави личното присъствие и почерк на Йозеф Куделка. „Изгнания“ разказва не само за другите, а собствения житейски път на автора. Да бъдеш изгнаник, казва Куделка, означава да започнеш от нулата – и той е благодарен за този шанс. Освен 75-те снимки ще видите и няколко текста, които представят автора, както и цитати от и за него. Може би най-интересната част обаче е поредицата от десетки малки фотографии, които показват местата, на които е спал Куделка, както и негови автопортрети, по време на странстванията му.

„Изгнания“ няма последователна сюжетна линия. Темите ѝ са разнообразни – номадство, конфликти, бит, култури, природа. Тя не разказва една консистентна история. Тя разказва живота. Тук се редуват рамо до рамо младост и смърт, празненства и тъга, чайки и пустини, кучета и хора… На пръв поглед няма никаква логика. Но всъщност – това е логиката на битието.