Фотография

Изложбата „Изгнания“ на Йозеф Куделка и привилегията да я изживеем

15.05.2019

Покрай празниците сякаш настрана остана едно от най-важните фотографски събития, случвали се в последните години у нас – изложбата на Йозеф Куделка „Изгнания“. За щастие тя все още е на разположение в „Софийска градска художествена галерия“ до 7 юни 2019 г. Куделка се смята за един от най-легендарните живи фотографи в света, а снимките е правил в продължение на 20 години. Ние пък имаме огромна привилегия да я видим, тъй като изложбата напуска Франция за пръв път. Досега е показвана само веднъж в пълния си вид – в Париж. Не пропускайте шансът да я посетите, като на цена от само 4 лева ще разгледате както Куделка, така и изложбата на Вивиън Майер, намираща се в галерията. Рядко в България се случват подобни неща, свързани с културата, от световно ниво.

Кой е Куделка?

Йозеф Куделка е роден през 1938 година в днешна Чехия и се смята за един от най-великите живи фотографи. Кариерата си започва като авиационен инженер, но към края на 60-те се отдава изцяло на фотографията. Подобно на герой от „Непосилната лекота на битието“ на Кундера – катарзисното събитие за Йозеф, което го прави световен фотограф, е Пражката пролет през 1968 г. Тогава той снимка Съветското нахлуване и под псевдоним „Пражки фотограф“ печели наградата Робърт Капа. След инвазията бяга от родната си страна през 1970 година, ставайки отшелник и скитник за десетилетия. Получава политическо убежище във Великобритания и става част от престижната агенция „Магнум“, а по-късно се мести във Франция, където получава и гражданско. Именно като знак на благодарност той подарява на френския народ 75-те фотографии от поредицата „Изгнания“. Наградите и изложбите му по цял свят са безкрайни. Наричат го „последният майстор на фотографията“ и го сравняват с Анри Картие-Бресон.

Йозеф разказва как, когато е бил инженер, отговарял за десетки души, а сега – само за фотоапарата си. Той е искал да види света и да го снима, затова и не спира да пътува 45 години. Никога не се задържа на едно място повече от 3 месеца. „Когато не откривах какво повече да снимам, знаех, че е време да си тръгна“, казва Куделка.

Да живееш като отшелник

През десетилетията на отшелничество, без ясна посока и цел и без връзка с близките си, Куделка скита из цяла Европа. Абсолютната свобода, която обаче има своята цена. Йозеф пътува с цигани, посещава фолклорни фестивали, църковни празници, градове, гета и планини. За повечето от нас представа да пътешестваш където си поискаш, когато си поискаш е романтична. Но тя е точно това и нищо повече – малко имат смелостта да изберат тази свобода. Безспорно трябва да си лунатик, за да имаш подобен начин на живот. Лудостта и гениалността обаче вървят ръка за ръка. И може би именно заради тази лудост Куделка е фотограф извън всякакви категории.

Черно-белите му фотографии са монументални и нямат нужда от контекст и време, за да те пленят. Йозеф има почти нереално чувство за композиция, което те оставя неподвластен на емоциите си. Изложбата е от онези, за които няма нужда да си експерт, куратор или ентусиаст, за да се отдадеш и разбереш. Фотографиите са директни и емоционални. Разказват животи и светове.

Експозицията е съставена от едноименната му книга „Изгнания“, която излиза през 1988 година. Самата изложба прави силно впечатление и рязко контрастира с повечето, на които съм бил. Може би защото е специална и лично Куделка участва в подредбата ѝ при гостуването си в София в началото на този месец. Снимките са подредени с маниакален перфекционизъм, който е отнел на Йозеф десетилетия – последните редакции на книгата (и съответно – на изложбата) са направени през 2014 година – 26 години по-късно.

Не изложба, а преживяване

Изключително силно впечатление прави личното присъствие и почерк на Йозеф Куделка. „Изгнания“ разказва не само за другите, а собствения житейски път на автора. Да бъдеш изгнаник, казва Куделка, означава да започнеш от нулата – и той е благодарен за този шанс. Освен 75-те снимки ще видите и няколко текста, които представят автора, както и цитати от и за него. Може би най-интересната част обаче е поредицата от десетки малки фотографии, които показват местата, на които е спал Куделка, както и негови автопортрети, по време на странстванията му.

Изгнания“ няма последователна сюжетна линия. Темите ѝ са разнообразни – номадство, конфликти, бит, култури, природа. Тя не разказва една консистентна история. Тя разказва живота. Тук се редуват рамо до рамо младост и смърт, празненства и тъга, чайки и пустини, кучета и хора… На пръв поглед няма никаква логика. Но всъщност – това е логиката на битието.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста„Последният мим“ на Христо Русев01.11.2018

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE