‘John Wick: Chapter Two’/„Джон Уик 2“ с Киану Рийвс – spoiler-free ревю

25.02.2017

Киното рядко предоставя на аудиторията си продължения като „Джон Уик 2“. Създаването на втора част към който и да е хит от миналото е толкова деликатен процес, че много малко поредици като „Терминатор“ или „Лудия Макс“ са се справили с трудната задача. За голямо щастие на уважаемия зрител, Чад Сталески е успял.

Сталески, който сам заема режисьорския стол в „Джон Уик 2“, след като го сподели с Дейвид Лийч в първата част, успява да удвои удоволствието от всички най-приятни елементи от вселената на митичния главен герой. Детайлите от екстравагантния и ужасно привлекателен свят на наемните убийци са много повече и по-добре разяснени; главният герой е изправен пред повече и по-трудни морални дилеми, отколкото в първия филм; и иновативно хореографираните екшън сцени сякаш са два пъти по-дълги и повече на брой, отколкото в предишната част.

Камерата на Сталески се движи с грацията на олимпийска шампионка по фигурно пързаляне. Кадрите не треперят дразнещо в глуповата имитация на документирана реалност в стил „Борн“, нито се сменят пред очите на зрителя с причиняваща епилепсия честота. Напротив, те са дръзки, не странят от насилието и следват също толкова добре изпълнения танц на смъртта от Киану Рийвс.

В главната си роля култовият фаворит поваля враг след враг с пируети, подскоци, хватки и точни изстрели – на какво друго напомня това, ако не на чудесна балетна постановка? Каменното лице на Рийвс никога не му е служило по-добре, вероятно защото никоя роля досега не му пасвала като тази на Джон Уик. Под кожата на митичния убиец актьорът изобразява всички нюанси на отчаянието, страха, нежеланието, решителността и ледения гняв. Кратките моменти, в които разчупва стоманената си фасада, постигат ефекта си на драматично въздействие с тежестта на удар в стомаха.

Колкото и фокусирано и прецизно да бъде, централното представяне на Рийвс не би имало същия страхотен ефект, ако звездата на филма не бе заобиколена от качествени поддържащи изпълнители. Давайки на Руби Роуз няма роля, филмът ни спасява от всичките й отчаяни опити да бъде „готина“ и „забавна“, на които се нагледахме в кошмарно глупавия „Трите Хикса: Обратно в играта“. Съвършеният кастинг е налице и в ролята на рапъра Комън, който продължава актьорските си опити с все по-голям успех. В „Джон Уик 2“ той играе убиец от калибъра на главния герой и дуелите помежду им в Рим и в Ню Йорк вероятно са най-атрактивните сцени от целия филм.

Рикардо Скамарчо и Клаудия Герини изпълняват безпроблемно опасно чаровните италиански персонажи, които заемат функциите на основни антагонисти и оправдават пътуването на главния герой до прекрасния Рим. Но измежду новите лица е най-забавно да бъде видян Лорънс Фишбърн, който за първи път споделя екрана с Киану Рийвс след емоционалното им сбогуване в средата на „Матрицата: Революции“. Наред с него в действието отново участват стари познайници като героите на Джон Легуизиамо, Ланс Редик и най-вече Йън МакШейн, по-заплашителен и остроумен отвсякога.

Всички тези поддържащи персонажи изпълняват различни функции в сюжета и по този начин придават дълбочина и многопластовост на фикционалния свят на действието. Но с поведението си и отношението спрямо главния герой те не оставят и съмнение коя е най-важната им задача – да допринесат към митичния ореол на Джон Уик. Всички познават, всички помагат и всички се страхуват от легендарния убиец с изключение на тези, които се опитват да го изиграят и плащат цената за това.

Уик е най-ефикасният и интересен екшън герой, създаван в киното вероятно още от миналия век насам. В него са вплетени всички забавни традиции на жанра от 80-те в комбинация с блясъка на модерните времена и много силен акцент върху личната му драма. В нито един момент не се губи внушението, че убиецът е принуден да действа против волята си и против завета на покойната си съпруга, че той е един прокълнат мъж, който плаща цената на отминалите си грехове с изключителните си умения. Точно тази почти Шекспирова обреченост спасява Уик от това да се превърне в карикатура на ултра мачо идиот, каквито са почти всички персонажи на Вин Дизел и някои такива на Джейсън Стейтъм. Като прибавим към всичко това и фактът, че в лицето на Киану Рийвс се получава пълна симбиоза между персонаж и изпълнител, резултатът е налице и наистина е впечатляващ.

„Джон Уик 2“ е една феерия от кръв, опера на насилието, истински балет на смъртта. Хореографиран, заснет и изигран до съвършенство, филмът ще ви зарадва най-много с това, че оставя широко отворена вратата и за трети филм – който ще очаквате с нетърпение след този.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин Николов"Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" - ревю23.03.2016

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература