LIFE

„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина Върбанова

14.04.2021

Тя е филолог, редактор и блогър. Тя знае как се пише, и е готова да го сподели с вас. Ако някога сте се замисляли върху правописа и граматиката, то със сигурност сте отваряли сайта ѝ. Точно така – говорим за Павлина Върбанова, създателка на небезизвестния сайт „Как се пише?“, онлайн справочник за българския правопис, пунктуация и граматика.

Не всеки ден имам удоволствието да разговарям с човек, чийто труд помага на десетки хиляди хора. Затова няма да се изненадате, че шестте въпроса, които бях подготвила за интервюто, станаха доста повече. От следващите редове ще разберете какво си говорихме с Павлина Върбанова за грамотността, книгите и влиянието на онлайн пространството.

Ако Ви попитам с какво се занимавате, кое е първото, което Ви идва на ум?

Бих казала, че съм специалистка по български език. Преди няколко години защитих и дисертация в областта на историята на българския език, но рядко се сещам, че съм доктор, тъй като работата ми не е свързана с чести публични прояви или форуми, където да се представям официално.

Занимавам се почти изцяло с практикуването на българския език, със съблюдаването на неговите норми. Когато човек работи, вижда много по-ясно колко се задълбочават противоречията между нормативния и естествения съвременен български език. Но това е неминуемо и е характерно за всички езици. Винаги има напрежение между книжовните норми и живия език.

От доста години водите една своеобразна онлайн граматика. Как се започва такова мащабно начинание? Въпроси от приятели, често срещани грешки – какво Ви подтикна да създадете „Как се пише?“ и да съберете тези над 3000 въпроса през годините?

От дълги години поддържам в интернет личен блог – „Блогът на Павлина“. В него публикувах и продължавам да публикувам (но вече много рядко) свои текстове, свързани с различни пунктуационни, правописни и граматични правила. В блога съм отделила специална страница, наречена „Езикови питанки“. На тази страница всеки желаещ може да зададе езиков въпрос, който го вълнува. А аз, когато имам възможност, отговарям. С течение на времето се натрупаха много въпроси и отговори на тази страница и се запитах защо хората трябва да чакат да им отговоря. Дали няма да е хубаво да има сайт, където да бъдат публикувани езикови въпроси и всеки веднага да намира отговора им.

И така се запитах дали самата аз не мога да създам подобен сайт. Точно в този момент почти нямах професионални ангажименти. Това ми позволи да се посветя на създаването на началната база от въпроси и отговори. Идеята се роди на 13 май 2011 г. Спомням си много добре датата, защото тогава си казах: тринадесето число е – тази идея или ще се осъществи и ще излезе нещо хубаво, или ще се провали с гръм и трясък. Споделих я със семейството си, а после и с двама мои приятели, които ме подкрепиха и предложиха да ми помогнат.

Така започна всичко. Бях си поставила за цел да напиша 1000 въпроса и отговора, за да тръгне платформата. В крайна сметка започнахме с 850. Така на 23 април 2012 г., почти година по-късно, пуснахме сайта официално. Сега в „Как се пише?“ има повече от 3100 публикации. Това е хубавото на сайтовете – не са книги и винаги може да се допълнят с нова информация и да се актуализират.

Чудесно е, че през всички тези години интересът на хората не стихва. Оказва се, че много от нас се стремят да бъдат по-грамотни. Питам се обаче вроден ли ни е потенциалът да бъдем грамотни? Много често се оправдаваме, че не ни вървят чуждите езици, и учим бавно, а на други чисто и просто им се отдават. Така ли е и с родния език? Има ли всеки равен шанс да усвои безбройните граматични правила и да използва намясто пунктуационните знаци?

Мисля, че както на някои хора им вървят химията или математиката, или са добри в даден спорт, така е и с усвояването и прилагането на граматичните, правописните и пунктуационните норми. Предполагам, че е свързано и с езиковия усет. Някои просто притежават такъв усет, така както други решават по-бързо математически задачи. Има нещо, което е заложено у човека. Но не бива да се осланяме само на усета, това би било измамно и погрешно.

Ако човек не развива ежедневно заложбите си и не работи върху тях, няма как да стане добър в никоя област. Така е и с езиковата култура. Макар някои от нас да имат по-силно развит езиков усет, всеки може да се постарае и с труд да овладее правилата.

Голям плюс е, че езикът е постоянно навсякъде около нас. За много други области това не важи – колкото и да сме добри по химия или биология, не правим лабораторни опити в ежедневието си. Или би било по-скоро изключение.

Да, човек в съвремието е принуден да се изразява писмено, да общува в интернет, докато може да не му се наложи да решава конкретни задачи от други области в ежедневието си. Поради тази причина езиковата култура става много съществен компонент от така наречените меки умения. Добре е всеки да се стреми да подобрява езиковата си култура.

Искам да споделя един интересен пример от практиката си. От края на януари провеждам анкети в Twitter. Всеки вторник публикувам правописен, пунктуационен или граматичен въпрос със затворен отговор. Доста хора се включват – средно около триста души. Установих, че най-силно се затрудняват при прилагането на пунктуационните правила, докато с правописа и граматиката се справят доста по-добре. Не очаквах да има такава драстична разлика. Озадачава ме защо. Ясно е, че българската пунктуация е сложна и изисква много добри умения за синтактичен анализ, но все пак, ето че винаги има какво да ме изненада като специалист.

Многото неща, с които се занимавам, ми помагат да не влизам в рутината, а също ми дават и различни гледни точки върху българския език. Едно е да си само академичен човек, друго е да си само коректор или редактор. От толкова години поддържам и сайта „Как се пише?“, а заедно с колеги написахме учебници по български език от пети до дванадесети клас. Всички тези роли като специалист ми дават възможност да гледам на езика от различни страни. И си мисля колко сложна е тази действителност. Понякога е трудно да се каже кое е правилно и кое – грешно. Мисля си, че „правилно“ и „грешно“ вече не са подходящи категории за езиковите прояви. По-подходящо е да се говори за „уместно“ и „неуместно“, за „адекватно“ и „неадекватно“ в различните езикови ситуации, в които попадаме.

Като заговорихме за уместна употреба, какво става с грамотността в България? Пада ли степента на грамотност при младите поколения и защо по-грамотните поколения не са предали уменията си? Резултатите се виждат и от матурите – въпросите са все по-лесни, а средният успех на учениците не се повишава.

Така е, при езиковите задачи на матурите спада нивото на трудност, особено през последните две-три години. Да, вероятно има спад и на грамотността. Но нека имаме предвид, че това впечатление се дължи и на обстоятелството, че днес всеки може да напише публично видим текст и да лъсне нивото на неговата неграмотност. Всеки има малки или по-големи пропуски в езиковата си култура. Неграмотността не толкова се е задълбочила, колкото е станала по-видима.

Ние, хората от по-възрастното поколение, бяха свикнали писмените текстове да са изрядни. Четяхме текстове, минали през редактор и коректор. Тази нагласа – че писменият текст трябва да е изряден – продължи да съществува известно време. Но няма как всички, които пишат в интернет, да са филолози, още по-малко – професионални коректори.

Проблемът има и друг аспект. Необходимо ли е изобщо да бъдем толкова високограмотни? Днес светът е много динамичен. Хората трупат знания, които са им полезни в живота. Биха подобрили езиковата си култура, но ако имат практическа полза от това. Не бива да имаме завишени очаквания към нивото на езиковата култура на съвременниците си. Разбира се, в никакъв случай, не казвам тя да се неглижира. Напротив – постарайте се да я подобрите, особено ако ежедневно пишете и публикувате в интернет.

Смятате ли, че онлайн средата помага за ограмотяване, или по-скоро дърпа хората назад?

Интернет може да бъде полезен, ако човек реши да повиши езиковата си грамотност, но читателите трябва много да внимават кои сайтове използват и на какви източници се доверяват. Онлайн речниците не са съвсем надеждни за съвременния български правопис. Не е ясно какви бази данни ползват. Не е ясно кой ги е създал и кой ги поддържа. Често не мога да открия кой е екипът, стоящ зад тези платформи. Ясно е, че повечето хора ще ползват онлайн речници – официалният речник е издаден единствено на хартия. Но нека имат предвид, че базата данни, заложена в тях, е неактуална и има вероятност доста думи да са неправилно изписани. Препоръчвам на читателите да проверяват в няколко източника.

Когато става дума за писмен текст, най-елементарното решение е използването на коригираща програма. Тя няма да улови всички грешки, но поне ще отстрани техническите. Има начин да се активира корекция и в браузъра, което много помага при онлайн публикациите.

Колкото и интернет да се е превърнал в основен източник на информация, книгите продължават да са от полза и да набират фенове. Най-малкото облекчават зрението и не ни натоварват. Чудесно е, че и „Как се пише?“ има хартиено издание, а от 2020 г. – и второ, преработено и допълнено. Как подбрахте кое да влезе в него?

Дългогодишната работа по сайта „Как се пише?“ ми даде много ясна представа какво им е нужно на хората и какво е добре да съдържа един справочник в хартиен вид. Със сигурност трябва да включва най-важните правописни, граматични и пунктуационни правила и информацията да е силно концентрирана. Всички публикации в сайта са създадени на този принцип – максимално кратко и ясно, само най-нужните обяснения с два примера. Това му е нужно на съвременния потребител и читател. Всичко трябва да е организирано по раздели така, че лесно да се намира нужната информация. Книгата наподобява сайта със стегнатия си формат. Разбира се, в интернет версията може да се намери много по-подробна информация. Книгата има ограничен обем, но пък съдържа най-полезното за читателя.

Стигнахме и до книгите. Ако трябва да посочите няколко писатели, които учат на стил и изказ, които харесвате и Ви допадат, кои биха били те?

Не бих казала, че имам любими писатели, затова ще посоча само един – открих го наскоро. Прочетох „Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон и бях поразена от езика на този автор и също толкова впечатлена от божествения превод на Светла Христова. Познавам работата на Светла от предишни нейни преводи, тъй като съм работила като коректор по тях. Знам, че тя владее до съвършенство българския език. Тази преводачка толкова добре си играе с фразата, с отделните думи. Разбира се, сигурна съм, че и оригиналът на Сафон е невероятен, но аз мога да се докосна само до българския вариант. Съвсем скоро коригирах последните разкази на писателя, които вече излязоха от печат в сборника „Призрачен град“ (ИК „Изток-Запад“), и имах възможност да се насладя на един прелестен текст, предаден на български от прекрасен преводач.

Езикът е страшно гъвкава материя и дава толкова възможности да се изразяваш. Майсторът си е майстор – и писателят, и преводачът. Отдавна не бях изпитвала такова удоволствие от четенето на художествена литература.

Работили сте по книга на Сафон, но сте я оценили и като читател. Когато човек коригира книга професионално, успява ли винаги да се наслади и на историята, или е по-вторачен в техническата част и в коригирането?

Да, случвало ми се е книгата да ме грабне и като читател. Споменах „Призрачен град“. Работих и по последната книга на Ювал Ноа Харари, преведена на български – „21 урока за 21 век“, която също ме впечатли. Коректорът не може да се абстрахира от съдържанието на текста. При първото четене, разбира се, се следи за грешки, но няма как да се абстрахираш от историята в книгата. Спасителното е второто четене, когато знаеш какво се случва, всичко ти е ясно и вече наистина можеш да се концентрираш и да отбележиш грешките, които си пропуснал при първото четене.

И за финал – какво Ви радва и Ви стимулира най-много в работата Ви?

Наскоро си мислех за това кое носи удовлетворение на човека от неговия труд – дали материалното възнаграждение, дали резултатите, които постига, дали съвместната работа с колегите, или нещо различно. И наистина смятам, че колкото и високоплатен да си, парите не са всичко. Естествено, хубаво е да получаваш добро възнаграждение за труда си, но мен искрено ме радва, че хората оценяват това, което правя за тях в интернет. Вероятно сайтът „Как се пише?“ е най-полезното нещо, което съм създала за другите в своя живот. Често получавам благодарности по имейла и когато се срещна с някого на живо – това наистина ме топли. Ние сме социални същества и за нас е важно одобрението на себеподобните ни, одобрението на това какви сме като човеци и като професионалисти.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваС кои пет литературни заглавия да изпратим февруари21.02.2021

Още от Под Моста

Димитър ПанайотовЗащо хуманитарните специалности имаха, имат и винаги ще имат бъдещеОбразование