Една успешна режисура на Малин Кръстев ни провокира към един различен поглед

„Като трохи на прозореца“ разказва историята на Евелин Мейра (Станка Калчева). Ситуацията се заплита около разрухата на нейния личен живот и кариерните ѝ проблеми. И за всичко това виновен се оказва порокът- жаждата за алкохол.

След опит за лечение на своя проблем, Евелин се завръща обратно в Ню Йорк, решена да започне нов живот. Но дали лекуването на проблемите с алкохола, ще премахне болките и страданията във вътрешния свят на една личност?

Много пъти просто намираме утеха в нещо, не в някого, защото се страхуваме от злоупотреба с доверието ни от страна на хората и се вкопчваме в нещо, което сами си въобразяваме, че прави болката ни по-лека.

Но какво е човек без приятелите си? Тук в тази роля са Тоби (Силвия Лулчева) и Джими (Светослав Добрев). Те се опитват да бъдат близо до нуждаещата се от помощ – Евелин. Но ангажирани повече със собствените си проблеми, те не са способни да ѝ помогнат.

Тримата – Евелин, Джими и Тоби имат различен порок и всеки трябва да помага на другия да се справи с проблема. Оказва се обаче, че човек, забравил се в своите грижи, не е способен да е от полза на приятелите си, с каквато и да била психическа подкрепа, а напротив.

Така „Като трохи на прозореца“ остават малките надежди за помощ, които вятърът може би ще отнесе. В тези приятелски взаимоотношения  не се знае кой на кого помага и кой има нужда от повече подкрепа.

Суетата е болест, която е обзела героинята на Силвия Лулчева- Тоби. Но тази външна красота не успява да бъде толкова силна утеха и да спаси света, защото, за да се спаси човек има нужда от духовната красота. И думи като: „Една жена трябва просто да изглежда добре“ остават неистинни и недоказани.

Джими (Светослав Добрев) търси успеха и гони мечтите си. Какво не му достига да бъде на театралната сцена,  дори самият той не може да си обясни, и затова често отправя въпросите си към своите приятели. Иска да открие какво още му трябва и търси отговор при Евелин. Но не осъзнава, че в определен момент, тя има нужда повече от неговата помощ за справяне с порока, отколкото той от нейната – за търсенето на кариерния подем.

Образът на доставчика – Мануел внася комичност. Тук можем да се насладим на актьорските способности на Севар Иванов.

Кулминационни са моментите след появата на  персонажите на Поли – дъщерята на Евелин (Рая Пеева) и на Лу Танър (Петър Дочев) – странстващият музикант, бивш любовник на Евелин.

Образът на музиканта, внася и нов порок. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш човек на изкуството, но героят на Лу Танър се явява с още дози непостоянство и проблеми. Спечелил някога сърцето на Евелин, не с чиста любов, а с физическа сила, той просто в опита си да преживява пороците си, е опорочавал живота на една влюбена жена, защото както сам казва:

„Ние музикантите нямаме нужда от храна, а от душа.“

Но той се занимава не с вдъхновяването на тази душа, а с нейното унищожение, опорочаване.

В тази сложна ситуация единствено разумна се оказва най-младата- дъщерята на Евелин. Пред нейните очи се развиват всички пороци на тримата приятели и тя въпреки това успява да запази своя разум. Съхранява чистата си същност и не се отказва да извади майка си от тежкото състояние, в което е изпаднала. Но когато някой бяга от себе си, той бяга и от светлината, от истинската, същинска подкрепа, остава сам в мрака, намиращ утеха не в някого, а в нещото.

И прозвучаването на песента- „Fly me to the moon“ по време на спектакъла също напомня за търсената утеха, за подкрепата, към която човек цял живот се стреми. Този елемент ни напомня колко е важно да има с кого да изпълним мечтите си. Но често ние гоним и търсим този някого, който не стои до нашата личност, а ни пречи да следваме желанията си…

И наистина понякога трябва да разберем, че зад нас стои най-необходимата подкрепа, от която най-силно се нуждаем.

Има ли излизане от блатото, когато човек е приел своя порок за по-силен от самия него. Когато силата на волята отслабва, какво я побеждава? Това, с което свикваме, докато намираме утеха – за едни е алкохолът, за други- суетата, а за трети е просто  преследването на несбъднатата мечта.

Малин Кръстев изгрява с  пиесата на един от най-популярните американски драматурзи- Нийл Саймън като свой втори режисьорски опит. След успеха на „Семеен албум“, той поставя пред себе си ново предизвикателство- да възроди нещо вече пресъздавано на сцената по нов начин.

Пред камерата на БНТ, самият той отбелязва, че това от две години е практика на „Младежкия театър“. Така наречената програма „Ре“ пресъздава стари установено добри текстове по нов начин.  Това е така не само заради самата стойност на постановките, но и заради новото поколение актьори, които трябва да преминат през тези установени текстове, за да добият опит. Такива примери за успешно пресъздаване са „Кухнята“ и „Еквус“.

“Денят започва с култура” отбелязва предпремиерно събитието, като ни дава основна информация от първо лице. Режисьорът Малин Кръстев и актьорът Светослав Добрев разказват, че интересното при пиесата е, че тя вече има своята история на сцената на „Младежкия театър, където именно Малин играе – в ролята на музиканта- Лу Танер. Част от някогашния спектакъл под режисурата на Николай Бинев е била и сегашната главна героиня- Станка Калчева.

Но „Има пиеси, които са вечни“. И така се оказва, че всяко време носи различен прочит на нещата. Фокусът тук е различен, характерен за епохата, в която ние живеем. И това е така, защото както казва Светослав Добрев- „ние гледаме на света по различен начин.“

Любопитното за тази пиеса е и в нейната документална стойност. Тя разказва историята на майката на Лайза Минели.

Силно емоционално прозвучават думите на Евелин на сцената:

„Всички на времето сме били красиви коледни къщички от джинджифилови курабийки, сега сме останали само като трохи на прозореца!“

И оттам се ражда и един от главните въпроси, който поставя постановката по думите на режисьора – „В какво се превръща човек накрая?“.

Но след края на представлението  в съзнанието ми остана не само този въпрос, а и още няколко, над които често всеки трябва да размишлява- Кои сме ние? Какво искаме от живота? И къде търсим подкрепа?

Безспорно една такава пиеса внася прозрение в душата ни и ни дава повод за размисъл и осъзнаване на самия себе си…И ако и вие смятате, че трябва да си отговорите на няколко въпроса, то подарете си едно представление…

На 25 юни (неделя) в Голяма зала на Младежки театър Николай Бинев от 19:00 ще имате възможност да се насладите талантливите актьори и режисьорския потенциал на Малин Кръстев в „Като трохи на прозореца“.

И ако все още не сте се убедили, че това е вашата постановка, то можете да изгледате кадри от самата пиеса и коментари на актьорите в репортаж на БТВ от предаването „Тази събота и неделя“.

Режисьор: Малин Кръстев
Сценична адаптация: Малин Кръстев
Сценография: Елица Георгиева
Помощник-режисьор: Емилия Георгиева
Превод: Стайко Мурджев
Участват: Станка Калчева, Силвия Лулчева, Рая Пеева, Петър Дочев, Светослав Добрев, Севар Иванов

Автор: Ангелина Грозева