Какво ще има за закуска с „Кус-Кус”- интервю с Цвета Ботева

„След всеки наш концерт виждам как усмихваме хората, как си пеят песните ни и това много ме зарежда.”

По случай откриването на новата учебна година и 120 годишнината на Националната Художествена Академия, Студентският съвет на НХА организира концерт с участието на група „Кус- Кус”, група “Нак Букту” и Академичен хор Св. Параскева към НХА.

14433024_1382429215120367_5422594253073723146_n

Какво са подготвили група „Кус-Кус”, за мечтите, вдъхновенията и емоциите да си на сцена, ни разказва Цвета Ботева – вокал на „Кус-Кус”, която хвърчи между музиката, рисуването и преподаването, но оставя сърцето си на сцената. За добро настроение – насладете се на прекрасната им авторска музика.

Под моста: Как се събрахте с група „Кус-кус”?

Цвета Ботева: Аз съм завършила Художествената академия и през годината, в която учех магистратура, трябваше да правя дипломната си работа. Един ден реших да проверя докъде е стигнал един мой колега в академията и как върви рисуването при него. В ателието, където работеше, имаше едно момче с китара. По това време аз се занимавах с друг музикален проект и той много ме изненада, когато засвири песните, които знаех.

След известно време ми писа, че има нови песни и много иска да ги чуя, но тогава аз нямах възможност, докато един ден не дойде отново в академията и ги изсвири на една пейка в двора. Това момче е Янко Аргиров, а аз се влюбих в песните му.14454541_10202129054823295_287222029_n

Така решихме, че ще направим един общ концерт на 24-ти май. След него всички ни поздравиха и ни казаха, че трябва да продължим по този път заедно.

След това направихме нещо като кастинг за басист, барабанист и саксофонист. В последствие съставът на групата се промени и увеличи и днес сме заедно с Янко Аргиров (китара) , Христо Стоев (бас), Александър Гегов (саксофон), Неделчо Нинов ( цуг тромбон и пиано), Владимир Иванов (барабани).

ПМ: Какво мислиш за песните ви?

Ц: Аз много повярвах в песните на Янко и ми се сториха изключително смислени. А според мен България има нужда от повече хубава музика. След всеки наш концерт виждам как усмихваме хората, как си пеят песните ни и това много ме зарежда.

ПМ: Смятате ли ,че ще успеете в България?

Ц: В България е наистина много трудно. За да пробиеш с музика, трябва да имаш много контакти. Трудно е, защото правим всичко сами, но ние сме търпеливи и аз смятам, че някой ден ще имаме възможност за по-голяма реализация. Тези песни ме накараха да осъзная много неща и всеки път, когато ги пея се чувствам добре. Това е по-важното.

В забързаното ежедневие, което водим не винаги имаме време да обърнем внимание на текстано се надявам,че това ще се промени.

Покрай един голям концерт наскоро направих проучване и това, което видях ме шокира. Таргет аудиторията, която имат изпълнителите днес, са младежите на възраст 15-18 години. Това е така, защото е много по-лесно да впечатлиш тази възрастова група.

Предпочитам да бъда слушана от по- малко хора, но да разбират това, което искам да им кажа чрез музиката.

14445343_10202129054583289_2088724985_n

ПМ: Какво ти носи работата с групата ?

Ц: Аз се занимавам с доста неща и единственото свободно време, което имам, е времето, в което репетирам. Но всеки път, когато отида на репетиция, забравям умората и се зареждам емоционално.

ПМ: Защо „Кус-кус”?

Ц: Името се роди много спонтанно, защото в една от песните се пее – “Кажи какво искаш за закуска – яйца или кус-кус?”. Много време мислехме името си, но за мен музиката, която правим стилово е свежа и разнообразна – джаз, фънк, боса нова, имаме и поп елементи, така че името смятам, че пасва добре.

ПМ: Какво си пускаш ти, какво обичаш да слушаш?

Ц: Аз имам много любими изпълнители, но определено мога да кажа,че Джос Стоун ме вдъхновява с уникалния си глас. Наскоро имаше концерт в България. Това беше един от най-хубавите моменти в живота ми, когато успях да я докосна и да и кажа няколко думи.

Много харесвам и Нора Джоунс, а Стиви Уондър за мен е един от най-великите изпълнители.

Обичам да слушам неща, които да ме разсеят от работата, от тревогите. Често слушам и класическа музика. Може би, защото родителите ми са оперни певци.

14408750_10202129054623290_401772260_n

ПМ: Рисуваш, пееш – изглежда, че изкуството е голяма част от живота ти?

Ц: Да, така е. Много хора ме питат дали ги разделям. Сега нямам толкова свободно време за рисуване, но никога не бих пренебрегнала едното заради другото. Двете вървят ръка за ръка. Просто в момента нямам толкова време да рисувам, но пък имам време да преподавам.

Определено мога да кажа, че всяко едно от нещата, които правя, ми носи удоволствие. Вярно, напрегнато ми е, но си заслужава.

ПМ: Какво ще видим и чуем на предстоящия концерт?

Ц: Ще представим основно авторски песни – стартираме с фънк, след което песни в стил боса нова. Една от тях се казва „Дъх на какао”. Друга любима песен е “Минутите”. Ще изпълним и няколко нови песни от тази година. Концертът ще завърши и с по-рок песни. Подготвили сме и изненада за публиката .

Песните ни са повлияни от много стилове и хората със сигурност няма да скучаят. Разнообразни са.

ПМ: Имаш ли притеснения, когато си на сцена?

Ц: Притеснение винаги има, но човек не трябва да се плаши от дребните неща, тъй като грешките са чаровни. Няма нищо по-ужасно от това да чуеш и видиш нещо заучено и сковано. Те са част от процеса на развитие.

Винаги има риск нещо да се случи, но не трябва да се фокусираме върху страховете.

14458986_10202129054543288_1816618202_n

ПМ: Откъде намираш стимул да продължаваш?

Ц: Стимул ми носи любовта и надеждата. За мен това са най-силните емоции.Търпението също е много важно. Нищо прибързано не е хубаво.

ПМ: Какво мислиш за новите български групи, които се връщат към народното звучене?

Ц: Това е страхотно! И ако се огледаме, ще видим, че всичко е един кръговрат. Получава се връщане към миналото и в модата и в музиката.

ПМ: Към какво се стремите?

Ц: Надеждата ми е, че ние като една млада, изгряваща група, ще можем да сме част от музикалния бизнес , но в по-различна посока и хората ще могат да ни оценят.

ПМ: Опиши ни какво е да си на сцена.

Ц: За мен най-силните моменти по време на концерт са два – когато за първи път излезеш и все още е пълна тишина. Преди да запея, трябва да кажа няколко думи и това е много силен момент за мен – когато трябва да преодолея себе си. В този момент се отдаваш на това, което обичаш и трябва да изживееш мига, защото той е твой и можеш да правиш с него каквото си поискаш.

Никой не иска да види човек на сцената, който не се раздава на 100 % и който не е себе си. Това е нещо, на което още се уча.

Вторият момент е, когато приключи концертът и осъзнаеш какво се е случило, а хората те викат на бис. Това е най-голямата награда, която един артист може да получи.

Концертът ще се проведе на 26.09.2016 г. от 21:00 ч. в НХА Национална Художествена Академия. Повече за събитието, научете тук: https://www.facebook.com/events/679740728850104/.

Още от група „Кус-Кус”: https://www.facebook.com/kus.kus.bg/

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to