Музика

Какво слушаха Jin Monic през 2018-та?

19.12.2018

Jin Monic са една от най-готините български банди и е истинско удоволствие, че започваме именно с тях поредицата „Какво слушаха през 2018-та?“, с която ще ви залеем в следващите месец и половина.

2018-та година бе година на ново EP за групата, което се казва „Candy Coated“ и може да слушате до припадък в Spotify. Боян, Николай, Джокича, Ивайло и Жоро имаха отговорната задача да ни изпратят техните любими песни/албуми, които са им повлияли, вдъхновили или просто са слушали най-много през последните 12 месеца. Ето ги и тях:

Боян

Tranquility Base Hotel & Casino – Arctic Monkeys (2018)

Любимото ми парче на 2018, hands down, от любимия ми албум на 2018. „Tranquility Base Hotel & Casino“ е концептуален филм-албум шедьовър, който ме обсеби от мига на излизането си, и е единственият, който с ръка на сърцето мога да кажа, че съм протрил от слушане. Кинематографичен, креативен и халюциногенен като съня на андроид, сънуващ електрически овце, THB&C е коментар върху модерния свят, консуматорското общество, капитализма и днешната медийна реалност, разказан и пречупен през наративната призма на различни персонажи от недалечното и нетолкова фантастично бъдеще. Като хубава книга, този албум не подлежи на небрежна консумация и изисква от слушателя търпение и да се отърси от концепцията за сингъл-хитачка.

Little Dark Age – MGMT (2018)

Едно от най-перфектните synth-pop парчета, които някога съм слушал, гарантиращо у мен всепоглъщащ прилив на ендорфини и неконтролируемо желание за танци. Като цяло целият едноименен албум на MGMT е страхотен и за мен бележи тяхното истинско завръщане поне на моя музикален радар, защото успява много успешно да балансира желанието им за свободно експериментиране от предишните албуми с наркотичното поп песнописане от най-първия им албум.

Ивайло

Paper Cages – Franz Ferdinаnd

Музикалната 2018-та година започна гръмовно с няколко страхотни албума, като „Always Ascending“ на Franz Ferdinand е личният ми фаворит. Обожавам енергията, която групата излъчва, и за щастие имах възможността да ги гледам на фестивала Mad Cool. Парчето „Paper Cages“ е малко по-нехарактерно за тяхното звучене, тъй като основна роля играе пианото. Въпреки това има всички елементи на Franz Ferdinand експлозия със страхотния си припев – номер едно в класацията ми за най-слушани песни през 2018-та!

Hold Me Like A Heaven – Manic Street Preachers

MSP също издадоха грандиозен албум („Resistance Is Futile“), връщащ се към класическото им звучене с речетативно изпети текстове и звучащи като химн припеви. „Hold Me Like а Heaven“ има всичко изброено, както и едно взривно начало, което ме кара да го пускам отново и отново. Басистът и автор на текста Ники Уайър казва, че е искал да напише нещо близо до „Ashes to Ashes“ на Дейвид Боуи и това е най-близкото, до което е успял да стигне.

Николай

Mardi Gras Beads – Parquet Courts

Когато чух, че Danger Mouse ще продуцира новия албум на Parquet Courts, бях едновременно заинтригуван и разочарован. Досега не се беше намесвал в нещо кой знае колко стойностно за мен (изключвам великия „Demon Days“ на Gorillaz поради вече значителната дистанция на времето). Пролетта обаче албумът излезе и някак естествено се настани в саундтрака на лятото ми. „Wide Awake!“ е истинско постижение както за продуцента, така и за бандата. Нюйоркчаните винаги са ме грабвали със суровото си пънк звучене, но въпросната „Mardi Gras Beads“ и голяма част от албума като цяло ме накара да ги оценя от друг ъгъл — изключително съвременно звучене с фантастични преплитащи се вокални линии, навяващи меланхолия и едно нетипично за Parquet Courts полу-задоволство от статуквото, което не бях срещал до момента. Нямам търпение да чуя как ще продължат да се развиват и пожелавам на всяка група да узрява толкова добре.

Me and Michael – MGMT

Песен, която достойно представя най-добрия за мен албум на годината. Изтърках го от слушане, а до ден днешен гледам с увиснала челюст клипа на „Me and Michael“, чиято концепция е меко казано разтърсваща. Звученето е базирано на безкомпромисна синтезаторна осемдесеттарска стилистика — едновременно любима и така актуална тези дни. В по-параноидните си моменти съм убеден, че MGMT използват някакви забранени похвати в музиката, които успяват още от едно време да ме заковат като пеперуда с карфица, където и каквото да чуя от тях. Целият „Little Dark Age“ е точно такъв и вероятно винаги ще свързвам 2018 с него. Извинявам се официално на всички, които трябваше да изтърпят фалшивото ми врещене на „Whoa oh oh oh“, докато ги гледахме в Мадрид това лято, но рядко съм бил по-щастлив.

Джокича

An Analog Guy In Digital World – Martin Roth

Доста протрит от мен трак, просто защото е красив и неангажиращ. Липсващи качества в голяма част от музиката, която ни заобикаля.

I Appear Missing – Queens Of The Stone Age

Последният албум на бандата не е личният им връх,нито дори горд наследник на предходния – „Like Clockwork“. Това ме води до тази песен и времената, когато текст-музика-символика са в тотален унисон и показват защо Джош Хом е от живите легенди.

Жоро

Jealous Buffoon – AWOLNATION

Много хора ги знаят от „SAIL“, която стана световен хит, обаче в дискографията им има десетки парчета, които не отстъпват. Тази песен е от последния им албум от 2018 „Here come the runts“. Албумът е емоционално влакче на ужасите. Едновременно наивни, пораснали, епични, интимни. Могат да изпеят песничка за лека нощ и веднага след това избухващ химн на самосъжалението.

Chinatown – Liam Gallagher

По принцип клоня към брат му повече, но албумът на Лиам „As You Were“ ми счупи колонките в колата на път за работа. Успява да канализира класическото брит звучене на Oasis, но по-мърляво, по-импровизирано и малко по-Лиам.


Очаквайте още материали от поредицата „Какво слушаха?“ в следващите седмици! А ако искате да добавите любимите песни на момчетата от Jin Monic в плейлист, ние вече го направихме за вас:

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от април, които трябва да слушате22.05.2019

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика