Музика

Какво слушаха Jin Monic през 2018-та?

19.12.2018
Заедно в час

Jin Monic са една от най-готините български банди и е истинско удоволствие, че започваме именно с тях поредицата „Какво слушаха през 2018-та?“, с която ще ви залеем в следващите месец и половина.

2018-та година бе година на ново EP за групата, което се казва „Candy Coated“ и може да слушате до припадък в Spotify. Боян, Николай, Джокича, Ивайло и Жоро имаха отговорната задача да ни изпратят техните любими песни/албуми, които са им повлияли, вдъхновили или просто са слушали най-много през последните 12 месеца. Ето ги и тях:

Боян

Tranquility Base Hotel & Casino – Arctic Monkeys (2018)

Любимото ми парче на 2018, hands down, от любимия ми албум на 2018. „Tranquility Base Hotel & Casino“ е концептуален филм-албум шедьовър, който ме обсеби от мига на излизането си, и е единственият, който с ръка на сърцето мога да кажа, че съм протрил от слушане. Кинематографичен, креативен и халюциногенен като съня на андроид, сънуващ електрически овце, THB&C е коментар върху модерния свят, консуматорското общество, капитализма и днешната медийна реалност, разказан и пречупен през наративната призма на различни персонажи от недалечното и нетолкова фантастично бъдеще. Като хубава книга, този албум не подлежи на небрежна консумация и изисква от слушателя търпение и да се отърси от концепцията за сингъл-хитачка.

Little Dark Age – MGMT (2018)

Едно от най-перфектните synth-pop парчета, които някога съм слушал, гарантиращо у мен всепоглъщащ прилив на ендорфини и неконтролируемо желание за танци. Като цяло целият едноименен албум на MGMT е страхотен и за мен бележи тяхното истинско завръщане поне на моя музикален радар, защото успява много успешно да балансира желанието им за свободно експериментиране от предишните албуми с наркотичното поп песнописане от най-първия им албум.

Ивайло

Paper Cages – Franz Ferdinаnd

Музикалната 2018-та година започна гръмовно с няколко страхотни албума, като „Always Ascending“ на Franz Ferdinand е личният ми фаворит. Обожавам енергията, която групата излъчва, и за щастие имах възможността да ги гледам на фестивала Mad Cool. Парчето „Paper Cages“ е малко по-нехарактерно за тяхното звучене, тъй като основна роля играе пианото. Въпреки това има всички елементи на Franz Ferdinand експлозия със страхотния си припев – номер едно в класацията ми за най-слушани песни през 2018-та!

Hold Me Like A Heaven – Manic Street Preachers

MSP също издадоха грандиозен албум („Resistance Is Futile“), връщащ се към класическото им звучене с речетативно изпети текстове и звучащи като химн припеви. „Hold Me Like а Heaven“ има всичко изброено, както и едно взривно начало, което ме кара да го пускам отново и отново. Басистът и автор на текста Ники Уайър казва, че е искал да напише нещо близо до „Ashes to Ashes“ на Дейвид Боуи и това е най-близкото, до което е успял да стигне.

Николай

Mardi Gras Beads – Parquet Courts

Когато чух, че Danger Mouse ще продуцира новия албум на Parquet Courts, бях едновременно заинтригуван и разочарован. Досега не се беше намесвал в нещо кой знае колко стойностно за мен (изключвам великия „Demon Days“ на Gorillaz поради вече значителната дистанция на времето). Пролетта обаче албумът излезе и някак естествено се настани в саундтрака на лятото ми. „Wide Awake!“ е истинско постижение както за продуцента, така и за бандата. Нюйоркчаните винаги са ме грабвали със суровото си пънк звучене, но въпросната „Mardi Gras Beads“ и голяма част от албума като цяло ме накара да ги оценя от друг ъгъл — изключително съвременно звучене с фантастични преплитащи се вокални линии, навяващи меланхолия и едно нетипично за Parquet Courts полу-задоволство от статуквото, което не бях срещал до момента. Нямам търпение да чуя как ще продължат да се развиват и пожелавам на всяка група да узрява толкова добре.

Me and Michael – MGMT

Песен, която достойно представя най-добрия за мен албум на годината. Изтърках го от слушане, а до ден днешен гледам с увиснала челюст клипа на „Me and Michael“, чиято концепция е меко казано разтърсваща. Звученето е базирано на безкомпромисна синтезаторна осемдесеттарска стилистика — едновременно любима и така актуална тези дни. В по-параноидните си моменти съм убеден, че MGMT използват някакви забранени похвати в музиката, които успяват още от едно време да ме заковат като пеперуда с карфица, където и каквото да чуя от тях. Целият „Little Dark Age“ е точно такъв и вероятно винаги ще свързвам 2018 с него. Извинявам се официално на всички, които трябваше да изтърпят фалшивото ми врещене на „Whoa oh oh oh“, докато ги гледахме в Мадрид това лято, но рядко съм бил по-щастлив.

Джокича

An Analog Guy In Digital World – Martin Roth

Доста протрит от мен трак, просто защото е красив и неангажиращ. Липсващи качества в голяма част от музиката, която ни заобикаля.

I Appear Missing – Queens Of The Stone Age

Последният албум на бандата не е личният им връх,нито дори горд наследник на предходния – „Like Clockwork“. Това ме води до тази песен и времената, когато текст-музика-символика са в тотален унисон и показват защо Джош Хом е от живите легенди.

Жоро

Jealous Buffoon – AWOLNATION

Много хора ги знаят от „SAIL“, която стана световен хит, обаче в дискографията им има десетки парчета, които не отстъпват. Тази песен е от последния им албум от 2018 „Here come the runts“. Албумът е емоционално влакче на ужасите. Едновременно наивни, пораснали, епични, интимни. Могат да изпеят песничка за лека нощ и веднага след това избухващ химн на самосъжалението.

Chinatown – Liam Gallagher

По принцип клоня към брат му повече, но албумът на Лиам „As You Were“ ми счупи колонките в колата на път за работа. Успява да канализира класическото брит звучене на Oasis, но по-мърляво, по-импровизирано и малко по-Лиам.


Очаквайте още материали от поредицата „Какво слушаха?“ в следващите седмици! А ако искате да добавите любимите песни на момчетата от Jin Monic в плейлист, ние вече го направихме за вас:

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Островът на кучетата" на Уес Андерсън26.11.2018

Още от Под Моста

Карина НиколоваХишам Матар – анатомията на две хубави книгиЛитература