LIFE

Какво трябва да носим в раницата си по време на зимни планински преходи?

05.04.2021

Зимата навлиза в своя епилог за тази година. Всеки, който посещава планината често е забелязал, че през последните години и особено миналото лято, все повече и повече хора започнаха да си организират или ходят на организирани преходи. Напълно естествено, това води и до повече хора, които искат да правят по-сложни, по-технични, по-дълги маршрути. Това води и до повече хора, които започват да ходят в зимната планина. Темата за екипировката и подготовката през зимата е обширна, но ми се искаше да покрием някои основни точки от нея за всеки, който тепърва навлиза в зимната планина или му предстои подобно преживяване. Затова и се обърнах към Момчил Дамянов, който е дългогодишен планински водач и мой преподавател към Асоциация “Планини и хора”. 

Моята логика беше първо да си намеря раница, а после да си купувам голяма част от необходимата екипировка, съобразявайки и с нейния капацитет (след предварително проучване за параметри и възможности). Това правилен подход ли е? Има ли “идеални” параметри за раница за хора, които тепърва навлизат в зимната планина?

В планинарството, според мен, трябва да се навлиза полека – нека първата раница, която хората си купуват да е максимално адаптирана за дейността, с която ще започнат (еднодневни разходки, преходи или бягане, многодневни преходи, катерене…). Когато човек навлезе в планинарската култура, ще види, че му трябват и други раници, как само една не му върши работа за всичко и полека-лека ще си вземе, каквото му трябва. Така стои въпроса и за останалата екипировка.

Опиши ни какво има в твоята раница при всеки един зимен преход (от водаческа перспектива)?

Всичко зависи накъде съм тръгнал, за колко време, с кого, и какво ще е времето…

Първо избирам подходящата раница, така че като взема каквото ми е необходимо, тя да не е натъпкана, да остане поне малко място, да се затваря лесно. Така раницата е удобна. Препълнената раница не стои добре на гърба.

Разнообразие от раници за всеки сезон – deuter.

След това от различни шкафове почвам да вадя екипировка, адаптирана с предстоящото излизане – дали да взимам неща само за мен, или рискувам да имам не добре екипирани хора, от това зависи дали ще взема някой друг чифт ръкавици и гети, шапка и дебели чорапи в повече. Колко пъти се очаква да се преобличам, ще има ли големи разлики в температурите (например да се ходи на топло и после на много студено). Дрехите се взимат съответно с прогнозата, но без да ѝ се доверяваме сляпо – подготвяме се за една идея по-лоши условия от тези в прогнозата.

Слънчевите очила зимно време са задължителни, особено от февруари нататък! Щеките през зимата също са задължителни – леки и сгъваеми, с големи перца, за да дават опора и в пресен сняг, застават отстрани на раницата. Ако се очаква да бъда в планината повече от половин ден си взимам челника и нещо енергийно за ядене, термос с чай. Малка аптечка и фолиото за оцеляване ги взимам задължително. Скиорската маска също я нося почти винаги – освен че спасява при силен вятър, носещ сняг, тя може да замени липсващи, повредени или загубени очила.

Ако ще излизам към билата, извън горския пояс си слагам пикелчето на раницата и котките в нея. Има ли повечко сняг – лавинната лопата влиза в раницата. Да разчисти място за почивка, да откопае вратата на хижа или заслон, да помогне на закъсала кола, да изгради подслон, ако се наложи. След което идва и по-специализирана екипировка – въженце, лента и някой друг карабинер (ако се очакват технични пасажи, за помощ на другарчето и повече сигурност). Ако ще си играем при лавините – към лопатата се добавят уреда и сондата. Ако ще ходим на заслон или се очаква на хижата да няма никой – газовото котлонче и канчето ще свършат работа.

Всичко свързано с лавинната безопасност от ORTOVOX.

Кои са най-големите опасности в българските зимни планини? Кои са най-честите причини за инциденти или бедствени ситуации?

Най-големата опасност в планината е ниската планинска култура на ходещите в нея. Като изключим екстремистите (скиори, бордисти, катерачи), които по принцип си рискуват и е нормално да попадат в бедствени ситуации, останалите нещастни случаи основно са от липса на правилна преценка на условията и собствените възможности.

Планината не е опасна, тя е такава, каквато е, човекът в нея се вкарва в ситуации. Да, има моменти, в които не трябва въобще да се излиза нагоре – обилни валежи, силен вятър, резки затопляния през зимата.

Всичко за зимната планина на www.stenata.com.

В този ред на мисли, наскоро размишлявах относно това къде е проблемът – в това, че хората не се образоват или в това, че не са образовани. Имам предвид – да тръгнеш по обувки по трасе, което изисква котки (например), си е проблем. Къде мислиш се корени този проблем?

Хората вече не искат да полагат усилия, не понасят нещата да се случват бавно, в тази посока се развива цивилизацията ни – всичко да става бързо и лесно…Уви, в планинарството не стават нещата. Не става с един курс, и с два не става, не става за година или две – добър планинар се става за години, особено ако иска човек да прави сериозни неща – да се катери по стени и ръбове през лятото, да изкачва трудни върхове през зимата… Всяко избързване крие рискове, трябва да се минава по логичния ред.

Мислиш ли, че в училищното образование трябва някъде (дали по физическо, дали като СИП) да има няколко часа, в които те въвеждат в основите на планинарството, разликите между лятна и зимна планина, екипировка…?

Ами да, прекрасно би било. То дори в момента го има предвидено това време в часовете по физическо, но най-често няма кой да им говори на децата, кой учител ще покани планинар-специалист да им говори? Да му влиза в часовете…

С кои компоненти на екипировката не може да се прави компромис в зимната планина?

Екипировката трябва да е адекватна. С цената и качеството можеш да правиш компромис, но не и с вида екипировка. Може би най-много се подценяват обувките, много трудно пишман-туристите преминават от маратонки към трисезонни обувки или от трисезонните към обувки с твърда подметка за зимата. Вижда им се ненужна инвестиция да си купуват екипировка за „професионалисти“. А тя не е за професионалисти, а за всички, които ходят в тези условия в планините. Взимането на котки и носенето на пикел също им се вижда ненужно, те били за алпинистите… А им се иска да се качат на Ботев, Мусала или Мальовица през зимата…

Pinnacle GTX на Garmont  е универсална четирисезонна обувка произведена от едно парче кожа.

Адекватно яке и панталон за зимата може да се намерят за 200-300 лв бройката, може и за 1200 лв. С това може да се прави компромис – да, по-скъпата ще е по добра най-вероятно, но важното е да имаш минимума. Котки има за 150 и за 350 лв, не е нужно за преходи да взимаш най-скъпите, но е абсолютно важно да имаш котки на краката. С раницата, челника, щеките и гетите е същото.

Какви са най-удачните модели котки и пикели за начинаещи туристи в зимната планина?

За начинаещи туристи първо бих препоръчал да се научат да ги ползват тези неща! В момента има много курсове по зимно планинарство – за начинаещи и за напреднали. На курса нещата се показват, пипат, демонстрират се техники. Това може да стане и с котки и пикел взети под наем, след това да се купуват лични.

Иначе за начинаещите са базовите туристически пикели и котки: Пикелът е лек, но не от най-леките, които са за скиори, около 55-65 см и 400-500 грама. Котките спокойно може да са с 10 зъба, като предните да не са много агресивни. Това като начало, по-нататък човек се образова и ще прецени дали това му е достатъчно, или ще вземе нещо по-специализирано. Да не се скача веднага на котки и сечива за катерене, дори и човек планира тази дейност за в бъдеще.

Какво трябва задължително да съдържа раницата на всеки, който влиза в зимната планина?

Няма „задължително“, зависи от планината, планирания преход и условията. Трябва да се мисли и да се разсъждава. Много често нещастията стават именно заради някакви автоматизирани дейности, заради това, че нещата се правят по подразбиране. Избора на екипировка трябва да се прави интелигентно!  

Много по-начинаещи планинари подценяват месеците април и май, които в техните глави са си пролетни и това рефлектира и по начина, по който си представят и планината. Какви са особеностите на тези месеци и опасностите, за които трябва да се внимава?

Да, това е единият период. Другият е ноември-декември. Причините са едни и същи за двата периода – хората с по-малко опит не могат да си представят какви ще бъдат условията горе. Какви ще бъдат и какви могат да станат. През „зимните“ месеци е ясно, че е зима, но през преходните много хора се оставят да бъдат заблудени от случващото се в ниското. Ноември-декември и април-май във високата планина е все още зима. Може да стане много студено, може да падне много сняг. Теренът може да е много труден. 

Ноември-декември може да е заледено или да има дълбок сняг без основа, в който да се затъва много. Април-май почти всичко от север и в долините е покрито с много сняг, в който ако е топло може да се затъва много, а ако е студено – е всъщност фирн и без пикел и котки си безпомощен. През първия период дните са къси, а през втория слънцето е много високо, което комбинирано със снега прави обстановката много опасна от към изгаряне и увреждане на очите.

Научи повече за принципите на обличане и необходимата екипировка за зимни условия на www.stenata.com.
Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаЛято в Обзор, Иракли, Калето - диви плажове и една раница25.08.2020

Още от Под Моста

Деница ДимитроваКино и избори: 7 филма за вота, който определя животиКино