LIFE

Какво трябва да носим в раницата си по време на зимни планински преходи?

05.04.2021

Зимата навлиза в своя епилог за тази година. Всеки, който посещава планината често е забелязал, че през последните години и особено миналото лято, все повече и повече хора започнаха да си организират или ходят на организирани преходи. Напълно естествено, това води и до повече хора, които искат да правят по-сложни, по-технични, по-дълги маршрути. Това води и до повече хора, които започват да ходят в зимната планина. Темата за екипировката и подготовката през зимата е обширна, но ми се искаше да покрием някои основни точки от нея за всеки, който тепърва навлиза в зимната планина или му предстои подобно преживяване. Затова и се обърнах към Момчил Дамянов, който е дългогодишен планински водач и мой преподавател към Асоциация “Планини и хора”. 

Моята логика беше първо да си намеря раница, а после да си купувам голяма част от необходимата екипировка, съобразявайки и с нейния капацитет (след предварително проучване за параметри и възможности). Това правилен подход ли е? Има ли “идеални” параметри за раница за хора, които тепърва навлизат в зимната планина?

В планинарството, според мен, трябва да се навлиза полека – нека първата раница, която хората си купуват да е максимално адаптирана за дейността, с която ще започнат (еднодневни разходки, преходи или бягане, многодневни преходи, катерене…). Когато човек навлезе в планинарската култура, ще види, че му трябват и други раници, как само една не му върши работа за всичко и полека-лека ще си вземе, каквото му трябва. Така стои въпроса и за останалата екипировка.

Опиши ни какво има в твоята раница при всеки един зимен преход (от водаческа перспектива)?

Всичко зависи накъде съм тръгнал, за колко време, с кого, и какво ще е времето…

Първо избирам подходящата раница, така че като взема каквото ми е необходимо, тя да не е натъпкана, да остане поне малко място, да се затваря лесно. Така раницата е удобна. Препълнената раница не стои добре на гърба.

Разнообразие от раници за всеки сезон – deuter.

След това от различни шкафове почвам да вадя екипировка, адаптирана с предстоящото излизане – дали да взимам неща само за мен, или рискувам да имам не добре екипирани хора, от това зависи дали ще взема някой друг чифт ръкавици и гети, шапка и дебели чорапи в повече. Колко пъти се очаква да се преобличам, ще има ли големи разлики в температурите (например да се ходи на топло и после на много студено). Дрехите се взимат съответно с прогнозата, но без да ѝ се доверяваме сляпо – подготвяме се за една идея по-лоши условия от тези в прогнозата.

Слънчевите очила зимно време са задължителни, особено от февруари нататък! Щеките през зимата също са задължителни – леки и сгъваеми, с големи перца, за да дават опора и в пресен сняг, застават отстрани на раницата. Ако се очаква да бъда в планината повече от половин ден си взимам челника и нещо енергийно за ядене, термос с чай. Малка аптечка и фолиото за оцеляване ги взимам задължително. Скиорската маска също я нося почти винаги – освен че спасява при силен вятър, носещ сняг, тя може да замени липсващи, повредени или загубени очила.

Ако ще излизам към билата, извън горския пояс си слагам пикелчето на раницата и котките в нея. Има ли повечко сняг – лавинната лопата влиза в раницата. Да разчисти място за почивка, да откопае вратата на хижа или заслон, да помогне на закъсала кола, да изгради подслон, ако се наложи. След което идва и по-специализирана екипировка – въженце, лента и някой друг карабинер (ако се очакват технични пасажи, за помощ на другарчето и повече сигурност). Ако ще си играем при лавините – към лопатата се добавят уреда и сондата. Ако ще ходим на заслон или се очаква на хижата да няма никой – газовото котлонче и канчето ще свършат работа.

Всичко свързано с лавинната безопасност от ORTOVOX.

Кои са най-големите опасности в българските зимни планини? Кои са най-честите причини за инциденти или бедствени ситуации?

Най-големата опасност в планината е ниската планинска култура на ходещите в нея. Като изключим екстремистите (скиори, бордисти, катерачи), които по принцип си рискуват и е нормално да попадат в бедствени ситуации, останалите нещастни случаи основно са от липса на правилна преценка на условията и собствените възможности.

Планината не е опасна, тя е такава, каквато е, човекът в нея се вкарва в ситуации. Да, има моменти, в които не трябва въобще да се излиза нагоре – обилни валежи, силен вятър, резки затопляния през зимата.

Всичко за зимната планина на www.stenata.com.

В този ред на мисли, наскоро размишлявах относно това къде е проблемът – в това, че хората не се образоват или в това, че не са образовани. Имам предвид – да тръгнеш по обувки по трасе, което изисква котки (например), си е проблем. Къде мислиш се корени този проблем?

Хората вече не искат да полагат усилия, не понасят нещата да се случват бавно, в тази посока се развива цивилизацията ни – всичко да става бързо и лесно…Уви, в планинарството не стават нещата. Не става с един курс, и с два не става, не става за година или две – добър планинар се става за години, особено ако иска човек да прави сериозни неща – да се катери по стени и ръбове през лятото, да изкачва трудни върхове през зимата… Всяко избързване крие рискове, трябва да се минава по логичния ред.

Мислиш ли, че в училищното образование трябва някъде (дали по физическо, дали като СИП) да има няколко часа, в които те въвеждат в основите на планинарството, разликите между лятна и зимна планина, екипировка…?

Ами да, прекрасно би било. То дори в момента го има предвидено това време в часовете по физическо, но най-често няма кой да им говори на децата, кой учител ще покани планинар-специалист да им говори? Да му влиза в часовете…

С кои компоненти на екипировката не може да се прави компромис в зимната планина?

Екипировката трябва да е адекватна. С цената и качеството можеш да правиш компромис, но не и с вида екипировка. Може би най-много се подценяват обувките, много трудно пишман-туристите преминават от маратонки към трисезонни обувки или от трисезонните към обувки с твърда подметка за зимата. Вижда им се ненужна инвестиция да си купуват екипировка за „професионалисти“. А тя не е за професионалисти, а за всички, които ходят в тези условия в планините. Взимането на котки и носенето на пикел също им се вижда ненужно, те били за алпинистите… А им се иска да се качат на Ботев, Мусала или Мальовица през зимата…

Pinnacle GTX на Garmont  е универсална четирисезонна обувка произведена от едно парче кожа.

Адекватно яке и панталон за зимата може да се намерят за 200-300 лв бройката, може и за 1200 лв. С това може да се прави компромис – да, по-скъпата ще е по добра най-вероятно, но важното е да имаш минимума. Котки има за 150 и за 350 лв, не е нужно за преходи да взимаш най-скъпите, но е абсолютно важно да имаш котки на краката. С раницата, челника, щеките и гетите е същото.

Какви са най-удачните модели котки и пикели за начинаещи туристи в зимната планина?

За начинаещи туристи първо бих препоръчал да се научат да ги ползват тези неща! В момента има много курсове по зимно планинарство – за начинаещи и за напреднали. На курса нещата се показват, пипат, демонстрират се техники. Това може да стане и с котки и пикел взети под наем, след това да се купуват лични.

Иначе за начинаещите са базовите туристически пикели и котки: Пикелът е лек, но не от най-леките, които са за скиори, около 55-65 см и 400-500 грама. Котките спокойно може да са с 10 зъба, като предните да не са много агресивни. Това като начало, по-нататък човек се образова и ще прецени дали това му е достатъчно, или ще вземе нещо по-специализирано. Да не се скача веднага на котки и сечива за катерене, дори и човек планира тази дейност за в бъдеще.

Какво трябва задължително да съдържа раницата на всеки, който влиза в зимната планина?

Няма „задължително“, зависи от планината, планирания преход и условията. Трябва да се мисли и да се разсъждава. Много често нещастията стават именно заради някакви автоматизирани дейности, заради това, че нещата се правят по подразбиране. Избора на екипировка трябва да се прави интелигентно!  

Много по-начинаещи планинари подценяват месеците април и май, които в техните глави са си пролетни и това рефлектира и по начина, по който си представят и планината. Какви са особеностите на тези месеци и опасностите, за които трябва да се внимава?

Да, това е единият период. Другият е ноември-декември. Причините са едни и същи за двата периода – хората с по-малко опит не могат да си представят какви ще бъдат условията горе. Какви ще бъдат и какви могат да станат. През „зимните“ месеци е ясно, че е зима, но през преходните много хора се оставят да бъдат заблудени от случващото се в ниското. Ноември-декември и април-май във високата планина е все още зима. Може да стане много студено, може да падне много сняг. Теренът може да е много труден. 

Ноември-декември може да е заледено или да има дълбок сняг без основа, в който да се затъва много. Април-май почти всичко от север и в долините е покрито с много сняг, в който ако е топло може да се затъва много, а ако е студено – е всъщност фирн и без пикел и котки си безпомощен. През първия период дните са къси, а през втория слънцето е много високо, което комбинирано със снега прави обстановката много опасна от към изгаряне и увреждане на очите.

Научи повече за принципите на обличане и необходимата екипировка за зимни условия на www.stenata.com.
Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКъмпингите, на които трябва да отидем това лято04.06.2021

Още от Под Моста

Стажанти на "Под Моста"Назад във времето на рокендрола, 80-те и денят, в който музиката промени светаМузика