LIFE

Калоян Илиев – Кокимото за морето и границите на изкуството

29.05.2019

Калоян Илиев, с псевдоним Кокимото, е един от най-известните съвременни варненски артисти. Той има над 30 самостоятелни изложби и гостува в повече от 300 общи. Негови творби са били излагани в Япония, Полша, Южна Корея, Италия, Испания, Дания, Канада, Белгия и много други. Кокимото използва различни техники и материали, като творчеството му не влиза в определени норми и рамки.

Един от най-успешните  му проекти е „Kokimoto SURPRISE”, който е вдъхновен от шоколадовите яйца (и играчките, намиращи с в тях) на Kinder Surprise. Други популярни концептуални проекти са „Махащата котка Кокимото“ (базиран на известната в Япония махаща котка) и „Живот в розово“, която осъществява в Париж. Вдъхновява се от автори като Такаши Мураками, Анди Уорхол и Салвадор Дали.
За интервю го търсим покрай най-новата му изложба в София –
SeaEscape, която можете да откриете в UniCredit Studio. Тя може да бъде посетена до 19 юни 2019 година.

Димитър Панайотов: Защо Кокимото и с какво той се различава с Калоян илиев?

Калоян Илиев: Както назовеш лодката, така и ще плава. Кокимото е Алтер Егото на Калоян Илиев, а разлика ако е имало, вече няма!

Общото между шоколадовите яйца и кралските морски карти?

Общото се случва след моята намеса, като и двете се превръщат в запазена за мен марка.

Каква история се опитваш да разкажеш със SeaEscape?

Историята на един художник, който има желание да рисува морски пейзажи, но реалността не му е достатъчна и намира начин да избяга от нея, превръщайки се, с този акт, в съвременен маринист.

Как въобще ти дойде причудливата идея да използваш за платна истински британски морски карти?

След като се сдобих с тях, се чудих какво да ги правя. Започнах да изучавам историята на навигационните карти и същевременно с това и на вече съществуващите пейзажи на морска тематика от различни автори. Навързвайки двете създадох първите си т.нар. „Морски пейзажи“, за основа на които ми послужиха самите карти.

Трудно ли беше да се сдобиеш с тях?

Не съм ги търсил, те дойдоха при мен, но това си беше в следствие на усилията, които съм положил през годините.

Как се стигна до това да поставиш изложбата в UniCredit Studio?

За пръв път съм пространството на UniCredit Studio, в София тази изложба ми е 13-та самостоятелна, а иначе 35-а самостоятелна в артистичната ми кариера. До изложбата се стигна след покана от страна на Левон Хампарцумян, приятел и поддръжник на фондация Стоян Камбарев, от която през далечната 2011 година бях номиниран за „Полет в изкуството“.

По-признат се чувстваш на родна или чужда земя?

Еднакво признат се чувствам навсякъде, където съм се излагал, а в същото време съм и еднакво непризнат… И двата варианта се дължат на неуморната ми работа и постоянство, но и на свободата ми на изразяване – в съчетание с несъобразяването ми с общоприетото.

Трудно ли е все още модерното изкуство да бъде прието у нас?

Модерното изкуство предхожда съвременното, но и едното и другото са все още недостатъчно разбрани и приети у нас, а това се дължи на липсата на знания и разбиране за обуславящите ги фактори.

Къде и как намираш вдъхновение за концепциите си?

Навсякъде и по всяко време.

Концепцията при теб на първо място ли е и кои са предпочитаните ти техники и похвати?

Не, не е, тя е допълнение към произведенията ми, ключ към по-доброто разбиране и възприемане от страна на наблюдаващия. Използваните от мен техники и похвати също са инструмент за по-пълно и ясно изразяване на идеите, заложени в творбите ми.

Казваш, че в изложбите си вкарваш голяма част от себе си. Оставяш ли обаче място за интерпретация и собствени възприятия у посетителите или всичко в твоите изложби е със стриктни идеи и послания?

Оставям, разбира се, даже напоследък в по-голяма степен предпочитам зрителят да интерпретира сам произведенията ми – в зависимост от собственото си ниво на развитие, от което следва, че колкото си по-интелигентен, толкова по-добре би разбрал работите ми. Това обаче е само на теория, на практика не е съвсем така, защото дори и интелигентните хора страдат от предразсъдъци и какво ли още не, а самите ми произведения все пак не са само и единствено за избрани!

В портфолиото си имаш дори свалена изложба. До колко е важна провокацията при теб? И смяташ ли, че изкуството трябва да има каквито и да е граници за това що е благоприлично и обществено прието?

Доколкото е самоцел, изобщо не важи. При мен не е цел, факт е. С начина си на живот, с всяко едно мое действие или бездействие провокирам някого. В днешно време хората, въпреки апатията, се провокират и от сянката си, но това не може да омаловажи духа на промяната, който нося, а нека се смята за провокация, не ми пречи.

Като провокативен автор е невъзможно да се харесаш на всички. Дори обратното – това би било противопоказно за теб. Как успяваш в личен план да се справиш с критиките и нападките против нещата, които правиш?

А и не е нужно, би било странно да се харесваш на всички,  има нещо нередно в това. Няма критика от страна на професионален критик в страната, която да ми е въздействала по някакъв начин, ако има, то тя би ме амбицирала допълнително да остана в страната, в града си и да продължавам да противодействам на действителността, която отказвам да приема за нормална.

Възхищаваш се на Жан-Мишел Баскиа, Кийт Харин, Анди Уорхол. А кои са любимите ти български творци – съвременни или не.

Сред българските са Веселин Дамянов – Вес, Борис Праматаров, Кольо Карамфилов, Алла Георгиева, Недко Солаков и други.

Какво ти предстои?

От 5 до 25 октомври ми предстои събитие. С моята половинка в личен и артистичен план – Антония Колева – Нитра ще открием втората си съвместна изложба, този път с колажи. Градът е София, а галерията е INTRO и се намира на ул. „Цар Самуил“ 28. Заповядайте, ще има какво да се види 😉

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева"Ревюта на вафли" - време за глюкозен хумор29.07.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика