„Кавказкият тебеширен кръг“ търси справедливост по време на беззаконие

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

„Кавказкият тебеширен кръг“от Бертолт Брехт е октомврийската премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, който тази година се радва на юбилеен 95-и сезон.Творбите на немския драматург не са често явление за българската театрална сцена, но с режисурата се заема носителката на множество награди у нас и в чужбина проф. Маргарита Младенова. Историята ни пренася към отминали времена, на които обаче никак не липсват прилики с днешните, що се отнася до третирането на чуждия, различията между особи и простосмъртни, премълчаните думи, които се затрудняваме да кажем, но чието изричане би улеснило живота ни, и още аспекти, към които ни насочва представлението.

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

В нощта, когато срещу грузинския губернатор Георги Абашвили е извършен преврат и всички в дома му се спасяват, последна грижа за подчинените, а дори и на собствената му майка,се оказва наскоро роденият наследник Михайло. Прислужницата Груша Вахнадзе, която току-що е дала дума за вярност към войника Симон Хахава, е единствената, която проявява смелост да вземе със себе си детето, като по този начин обрича живота си на опасност. На пръв поглед това може да е проява на слабост, но младата жена я превръща в сила по-късно, показвайки упоритост и отдаденост във време на несправедливост. Образът на Груша олицетворява идеята, че в този свят извършването на добрина и последиците от нея се оказват най-голямото предизвикателство, което човек трябва да преодолее в името на личното щастие. В случая на слугинята да правиш добро не означава непременно, че ще живееш добре, или поне не в общоприетия смисъл – за да се почувства щастлива, тя трябва да спаси невръстното дете. Това ѝ коства редица физически и психически изпитания, но зад крехката фасада се разкрива борбен дух. Именно той се оказва най-необходимото оръжие за спасяването на чуждия живот, равнозначно на жертването на собствения и лишаване от блага за себе си в името на другиго, който става част от нас, макар и без биологична връзка. А каква стойност всъщност има кръвната, когато отсъства духовна, и каква сила има богатото потекло, когато зад него се крие бедна душа?

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Представлението рисува социална картина, в която реалистичното и благородно изобразяване на обикновените поданици и служители контрастира с това на по-горестоящите от тях в йерархията, които, позабравили се някъде из висините, граничат с гротеска. Всички актьори демонстрират гъвкавост, изигравайки повече от един образ, а посветена единствено на Груша е Гергана Плетньова. Ролята изисква достатъчно емоционална енергия, каквато и актрисата показва, оставайки неуморима през тези два часа. Полюсните превъплъщения на Биляна Стоева представят,от една страна,неподправените емоции на селската душа, а от друга – надменното и неестествено поведение на аристокрацията. Стоян Радев прави героите си ярки, независимо от различията между тях – певецът и глас на разума Аркадий, както и селският писар Аздак, станал съдия по необичайно стечение на обстоятелствата. Последният, въпреки че не спазва строго законите, а и подкупността не му е чужда, се случва да отсъди по-справедливи решения, отколкото биха били тези по книга.

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Със своята визия представлението е потвърждение на максимата, че по-малкото е повече, оставяйки актьорската игра на преден план. Костюмографията е концептуално решена и създава усещане за цялостност, а единственият сценичен декор, какъвто е многофункционалната дървена постройка, се преобразява в палат, съдилище, мост и какво ли още не.

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Снимка: Росен Донев, ДТ „Стоян Бъчваров“

Брехт продължава да вълнува и днес, още повече чрез спектакъл, поднесен с майсторство, мярка и естетика. Дава надежда, че липсата на нещо даром може да се извоюва благодарение на собствени усилия. Защото дори доброто да е бреме, ако умеем да го износим както трябва и докрай, то ще успеем да излезем със справедливост и достойнство от кръга.

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт
Превод: Константин Илиев
Постановка: Маргарита Младенова
Сценография: Ивайло Николов
Костюмография: Ива Гикова
Музика: Асен Аврамов
Помощник-режисьор: Валентина Козарева
Участват: Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Стоян Радев, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов

Автор: Деница Димитрова

 

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to