„Дигитално образование“ е дългосрочна инициатива за повече информираност в сферата на модерното и дигитално образование. Рубриката е подкрепена от VIVACOM.

Образователната система е подложена на непрекъснат прогрес и е една от най-важните сфери за развитие на човечеството. Днес, когато моралните ценности са поставени под въпрос, а вниманието на децата е привлечено основно от технологиите и личностите, които те срещат онлайн, образованието се сблъсква с редица сериозни предизвикателства. Именно заради това дигитализацията на формите за обучение става все по-необходима, а някои страни бележат значително иновативно развитие.

В следващите месеци, в нашата рубрика „Дигитално образование“, ще говорим много за това как, кога, защо и по какъв начин трябва да се приложи модерното образование. Но преди това нека разгледаме развитието на образователната система от каменната плочка до таблета и разберем какво всъщност означава дигитализацията на образованието и как се стига до нея.

От каменната епоха до индустриалната революция

Развитието на техники за обучение, чрез които се усвояват умения и знания, може да се проследи още от възникването на много ранни инструменти, част от образователните процеси, като например каменните плочки и писания върху стените на пещери. Според Библията Мойсей използва камък, за да предаде десетте Божий заповеди, вероятно около VII пр.Хр. Технологията винаги е била тясно свързана със знанието и нейната цел винаги е била усвояването на този набор от знания и умения да се случва възможно по-лесно, по-бързо, по-точно и ефективно още от праисторията.

Каменната, бронзовата и желязната епоха основно се различават по използваните инструменти.  Каменната ера е време, което предхожда езика и писмените записи. Всичко, което знаем за този период от историята ни, идва от археологията, защото тогава писмеността просто не съществува такава, каквато ни е позната днес. За първобитния човек запалването на огън чрез триене на камъни e сериозен напредък. Изработката на различни инструменти и прибори от камък е истински технологичен прогрес.

Но какви инструменти за обучение са били използвани в каменната ера? Редица музеи по света дават възможност на малки и големи да се докоснат до това далечно време. Интересен факт е, че откритото по стените са основно изображения – на животни, предмети, изрисувани събития и начин на живот. Образованието по това време е опознаване на света – без думи, граматика, правила за правопис.

Революцията на неолитната каменна епоха води до появата на бронзовата ера с развитието на селското стопанство, опитомяването на животните и създаване на постоянни селища. За тези цели бронзовите хора усвояват топенето на метал, бронз, сплав от калай и мед. На всеки етап от човешката цивилизация може да се намери техника за обучение, предназначена да изобрази определена култура. Колкото по-напреднала е културата, толкова по-сложна става технологията на обучение. Така например една от най-древните цивилизации на бронзовата епоха – индуската, поражда редица противоречия относно езика си, но се предполага, че използва пиктографска писменост (писменост с рисунки).

По време на желязната епоха хората заменят бронза с желязо и развиват технологии за топенето му, за да намалят разходите си за живот, тъй като железните инструменти са много по-стабилни и евтини от бронзовите си еквиваленти. В много култури усвояването на желязото като материал е последната стъпка на развитие преди разработването на писмените скриптове.

Начало на писмеността в образователната технология

Китайската цивилизация прави първата стъпка към развитието на образователната технология с измислянето на хартията и чрез по-нататъшното култивиране на различни ръчно изработени продукти от хартия като визуални помощни средства.  Древният египетски език също се състои от рисунки на птици, животни, различни инструменти и други. Тези картини са известни като йероглифи, а египетският език се смята, че съдържа 500 различни изображения. За метод на учене се приема запаметяването, а мотивацията на учениците – страхът от суровата физическа дисциплина. Свидетелство за това са останали писания от деца, в които се казва „Ти ме би и затова знанието влезе в главата ми“.

И все пак дълги години историите, фолклорът, митовете и легендите, предавани от уста на уста, отличават запомнянето като основно и най-важно умение за учене. Дори терминът „лекция“, който идва от латинския израз „чета“, се смята, че произхожда от професори в средновековието, които четели ръкописи, написани от монаси (около 1200 г. сл. Хр.). Тъй като процесът на писане на свитъци е изключително трудоемък, библиотеката е притежавала само едно копие, така че на учениците обикновено е бил забранен пряк достъп до ръкописите.

От индустриалната революция до дигиталното образование

Хартията и процесът на производството ѝ, разработен в Китай през началото на 2 век от н.е., е пренесен в Близкия изток и е разпространен в Средиземноморието от мюсюлманските преселници. Има доказателства и че в Сицилия е създадена и хартиена фабрика през 12 век. Изобретяването на печатарската преса през 1450 г. от Йоханес Гутенберг е първостепенен фактор за забележително развитие в историята на образователната технология, който цели да удовлетвори нуждите на сложното и напреднало технологично общество.

В прединдустриалната фаза, когато индустрията е просто ръчна работа на занаятчийско ниво, учебните процеси разчитат главно на прости неща като плочката, роговата книга, черната дъска и тебешира. Образователната технология по това време използва основно прости помощни средства като диаграми и картини. 1873 г. може да се счита за ориентир в ранната история на технологията на образованието или аудио-визуалното образование. Смята се, че по това време е организирано голямо изложение във Виена, на което американско училище печели възхищението на всички участници с изложба на карти, диаграми, учебници и други помагала.

Мария Монтесори (1870-1952 г.), световноизвестен педагог и автор на метода Монтесори, оказва динамично въздействие върху образователната технология чрез разработването на класифицирани материали, предназначени да осигурят подходящо образование за всяко дете. Мария Монтесори променя изцяло образователната система, фокусирайки се върху индивидуалните нужди на деца и подготвяйки за тях среда, която да им помогне да се адаптират по-лесно в реалния свят. Нейната методология поставя началото на модерните методи за обучение.

През 1833 г. дизайнът на Чарлс Бабъдж за компютърно устройство поставя основата на модерния компютър и през 1943 г. първата компютърна машина е създадена от International Business Machines Corporation в САЩ. За първи път компютърно устройство (CAI) функционира по същество като учител, а от 1974 г. насам компютрите са масово използвани в образованието в училищата, колежите и университетите.

В края на Втората световна война американската армия започва да използва проектори за обучение в продължение на дълги години, докато не са заменени от електронни проектори и софтуери за презентации като Powerpoint около 1990 г.С разработването на уеб базирани системи за управление на обучението в средата на 90-те години, текстовата комуникация, основно дигитализирана, се превръща в основна комуникационна среда за базирано обучение в Интернет, което се развива с всяка минута.

Индустрията и образованието

Началото на XIX век бележи забележителни промени в областта на образованието. С началото на радиото във Великобритания, то започва да се излъчва в училищата и оттогава приносът му към конвенционалното образование е значителен. По това време около 98% от училищата в Обединеното кралство са оборудвани с радиостанции, а учениците се радват на ежедневни образователни и развлекателни програми.

След радиото идва ред и на „черния“ екран и въпреки че първото телевизионно излъчване се случва в Германия още през 1929г. , телевизията започва да се използва предимно за програми за развлечения през 1950 г. От 1960г. телевизията се използва за образователни цели, дори и в детски градини.

През 1950 г. Бринмор, в Англия, започват първите образователни технологични стъпки. През 1960 г., в резултат на индустриалната революция в Америка и Русия, други страни също започват да напредват в областта на образователните технологии.

През 50-те години на миналия век, когато недостигът на учители в САЩ в значителен, нуждата от технологично обучение нараства все повече. Д-р Алвин С. Еврих и малко по-късно неговият сътрудник д-р Александър Й. Стодърд въвеждат технологичното масово производство в Америка. Електрониката е основната технология, разработена в началото на 21-ви век и най-голямата промяна на нашето време.

Учебната стая днес е компютърна зала с редици студенти, използващи интернет на лаптопи или джобни компютри, или дори виртуална класна стая. Обучават се чрез видеа, подкастове и интерактивни материали. Бързите технологични промени в областта на образованието въведоха съвсем нови начини за преподаване и учене. Но несъмнено технологичните промени мотивират и учителите да имат достъп до разнообразна информация в световен мащаб чрез интернет, да усъвършенстват своите уроци, както и да ги направят още по-компетентни професионалисти в своята област.

И така от каменната ера до днес образованието се променя ръка за ръка с човечеството – отговаряйки на неговите нужди, темпове на развитие и специфика на времето. Промените, които настъпват по целия свят, скоро ще бъдат факт и у нас. И докато в САЩ вече дори специалности като Медицина могат да бъдат преподавани дигитално, ние започваме с малки стъпки в най-важните години от образованието. И макар споровете за положителните страни на дигитализацията да са грандиозни, едно е сигурно – възможностите, които разкриват технологиите са необятни.