„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ няма нужда от реклама – датите за представлението до края на сезон 2018/2019 са разпродадени, но за него няма как да не се говори. Режисьорът Бина Харалампиева събира част от актьорите, с които поставя „Лисичета“, за да представи друга напрегната история, която впечатлява с емоционална наситеност и трансформации.

Пейо Яворов създава своята пиеса след многобройни срещи с европейската театрална сцена в началото на XX век. „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ има бурна съдба – малко преди премиерата у нас е обявена мобилизация заради Балканската война и представлението се отлага за 1913 г. Малко след това се случва и трагедията с Яворов и Лора, а неговата любима оказва голямо влияние върху творбата, която не отстъпва по драматизъм на личния живот на автора.2

Пиесата ни пренася при земевладелеца Сава Попович и жена му Бистра, очакващи завръщането на сина си Даниел от Париж. Родителите се намират в компанията на своята възпитаничка Олга и близкия приятел на Сава – полковник Витанов, който с присъствието си кара миналото да излезе наяве, а с него семейството вече никога няма да е същото.

Колкото и драматизъм да е необходим в актьорските изпълнения, те остават далеч от границата на преиграването. Дарин Ангелов е чудесен като наивния и благ по душа Сава Попович, достоверен и когато го виждаме в противоположната крайност. Актьорът носи светлина с двете основни сили на героя си – интелект и морал, които са за сметка на физическата сила и харизма на антипода му полковник Витанов. Иван Юруков в ролята придава арогантност на военния, който няма от какво да се страхува, и успешно разкрива други негови страни, докато постепенно буди съчувствие.3

В центъра на пиесата стои Бистра Попович, превъзходно изиграна от Теодора Духовникова. Едновременно виновник и жертва на историята, героинята на Яворов е жената, чието достойнство оцелява на хвърлените върху нея камъни. Актрисата овладява тежестта на напрежението и опустошителните емоции на образа, разкъсван между бремето на съвестта и тайната, от една страна, и желанието да запази щастието на любимите си хора от друга. Духовникова представя Бистра като повече от „фатална жена“ – просто такава, която макар и да прави фатална грешка, не заслужава да се определя от нея.

Радина Боршош е изключително витална в ролята на Олга и буди искрена симпатия с детската невинност и чистосърдечност, в които облича образа си. С лекота преминава от една емоция в друга, а в последното действие изиграва съвсем различна героиня – Олга, пораснала и разкъсвана от същите чувства, заради които историята в дома на Попович рискува да се повтори. Богдан Бухалов е достоверен като Данаил в крайностите, през които преминава героят му, а Неделин Найденов в ролята на поручик Друмев е сдържан, но достатъчно изразителен, за да доловим конфликта му.5

Действието в постановката на Бина Харалампиева е изцяло изнесено в градината на семейството, отдалечавайки семейство Попович от уюта в сърцето на дома. Зеленината и стилният екстериор от сценографията на Свила Величкова потапят в хармония и спокойствие, които по-нататък контрастират на драматизма в сюжета. Нейно дело са и красивите костюми, издържани в стила от началото на XX век, но и несъвсем далечни от съвременния. Със своята смяна те пресъздават вътрешните промени у героите, докато музиката на Асен Аврамов отеква като реквием за едно съществуване.

6„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ носи класически мотиви за приятелство и предателство, невинност и грях, моментна слабост, но и сила, устояла на времето. Това е история за сблъсъка с истината, която поставя собствената ти същност и тази на другия под въпрос, независимо колко добре познаваш и двамата. Героите в нея притежават онези нюанси, заради които не можем да приемем един герой за отрицитален, нито друг – за изцяло положителен.

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е трагична буря, която помита идентичността не само на едно семейство, но и на отделните личности в него. За зрителите на камерното представление то е разтърсващо преживяване, чието ехо ще звучи още дълго – с печалните клавиши на пианото, сълзите, гневът и горчивината след примирението.