Липсите и тръните на любовта в „Когато изпратим деня“ от Пиер Мейлак

10.12.2015

Вълнуваща. Красива. Книга, напоена с любов.

Ако името Пиер Мейлак ви звучи познато, то най-вероятно сте се насладили на разказа му „Ечемичени ниви“, част от „Куфарът на брат ми“ , ако пък не „Когато изпратим деня“ (Издателска къща ICU, 2015) е идеалният повод  да се запознаете.

Сборникът приютява тринадесет разказа, които се допълват, носят сходни послания и допринасят за изграждането на цялостно светоусещане. Не е трудно да си представиш, че главните герои се познават или поне са се засичали на някое летище или в двора на уютна къща с нарове. Още в предговора Мейлак подсказва какви са двете основни теми в  „Когато изпратим деня“:

„Героите, които ще срещнете тук – повечето от тях също са пътешественици – навярно нямат търпение да опознаят новата си среда, дивят се на непознатото и преоткриват единственото, което си остава неизменно същото: копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани.“

cover Четейки се сетих за една персийска поговорка, която гласи: „Красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина – тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си.“  Когато изпратим деня е времето за разказване на истории, както пишат издателите, но също така е и времето, когато гледаме към другия през меката завеса на нощта. Опознаваме го по следите, оставени от светлината,  допълвайки образа му с въображението си. Пиер Мейлак майсторски използва този похват, за да изрисува с думи богати и плътни образи. Разказите често се концентрират върху любимия друг, за когото научаваме от протагониста  чрез спомен, изповед, преживяване, но най-вече чрез осезаемата липса придобила почти материална форма.

Въпреки че пътуването обединява всички разкази, в сборника почти не се споменават имена на държави. Рядко се досещах в коя страна се развива действието. Има движение, но отправната и крайната точка за неизвестни, те са без значение. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху човешките. Сборникът е повече от актуален в днешната действителност – на огради и граници, защото разглежда от друг ъгъл понятия като чужд и различен. Всеки от нас може лесно да влезе в обувките на главните герои и да усети болката и радостта им. Мейлак акцентира върху общото, онова, което не познава бариери – необходимостта от любов.

Разказите са увлекателни, четат се лесно и са красиво написани. Пиер Мейлак е проницателен разказвач и всички гласове, с които говори са убедителни. „Когато изпратим деня“ е идеален  коледен подарък за любим човек, който цени добрата литература.

Съвсем скоро на Под моста очаквайте и интервю с Пиер Мейлак, а  ако бихте желали да се срещнете с автора може да го направите на 12 декември от 14ч. в НДК по време на официалната премиера на сборника или на някое от другите събития, организирани от издателство ICU.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаПисателят Пиер Мейлак представя сборника „Когато изпратим деня“07.12.2015

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика