Езикът на голямата загуба и „Когато заспят” от Надежда Радулова

29.11.2015

big-COVER_radulovaМасата е наредена. Около нея, както винаги, децата тичат, събарят нещо, хвърлят се върху леглото и някой се провиква „Стига сте вдигали прах!”. Всички сядат. Чашите звънват.

Ние сме отделени на малка маса в съседната стая. Чукваме се, разбира се, като възрастните, със своите чаши с безалкохолно. Старият стенен часовник удря минутите. Нямаме представа за време.

Корицата на Свобода Цекова на „Когато заспят” от Надежда Радулова е едновременно врата, която отварям, и прозорец, през който надничам. Влизам в тази нова книга с черупки върху очите си. Когато всички заспят, ще ги сваля, за да се видя.

Не бих могла да анализирам удивително силната нова книга с поезия на Надежда Радулова – толкова много са коридорите й, че се изгубих няколко пъти. Но не беше безнадеждно, а много хубаво. Смазващо хубаво! Като корицата й, която съчетава нежното бебешко розово и пълния мрак.

…и земята става отново

ненаречена, пуста и неустроена, сляпа кухина

от къртичи тунели и

пясък и пепел и

прах върху прах върху –

край върху край върху…

Да срещнеш някой, който е способен  да борави така с езика, е неописуемо. Докато четях си мислех, че никога не бих се сетила, че тази и тази дума могат да стоят една до друга – да носят смисъл, да са силни и да са красиви. И в същото време Надежда Радулова прави това напълно естествено, категорично. Влитането на различни жанрове, носи собствен ритъм на книгата.

Думите са силни – стъпват тежко върху съзнанието, върху емоциите – събуждат несъзнатата ни памет и извикват детайли от предишни животи, от забравени дни. Страхът от мрака е осезаем. Както и невъзможността да бъде избегнат. Смъртта е ежедневие и дом, безкраен танц  около живота ни, независимо от възрастта ни и от това на коя маса седим. Важно е само да внимаваме къде ще заспим.

само белегът е възможност

да преживееш отново онова безпаметно-паметно

убождане-одраскване,

да разцъфтиш, да настръхнеш, да вирнеш опашка,

да си авторът на тази рана-роза-котка,

нещо в разказа да се скъса, нещо да се върже,

нещо да полети – ти

да изскочиш през прозореца,

да се върнеш в светлината.

„Случайните, дълбоки наранявания” както пише Биляна Курташева, са чести. Дори да пазиш себе си, не можеш да се скриеш от „трохите на следобедното слънце”. Езикът на голямата загуба прегръща утешително и така пробожда, носейки свой пулс, свое собствено туптене.  „Уж са раните малки – нежна бродерия…”, а са нелечими.

тичай докато ужасът ти избелее

и прогледнеш, и здраво стъпиш

с два крака върху сянката си,

и се надяваш да се твоята.

В последните дни се улавям да си повтарям редове от „Когато заспят”, а това винаги е признак за дълбоката следа от думите. Надежда Радулова умее да стреля – удивително точно, нежно и безкомпромисно.

Премиерата на книгата е на 2 декември от 18:30 часа в Театрална зала, Ректорат на СУ. „Когато заспят“  ще представи проф. Миглена Николчина.

Надежда Радулова се занимава с писане, редактиране и литературен превод. Авторка е на стихосбирките „Онемяло име”, „Алби”, „Памук, стъкло и електричество”, „Бандонеон”, „Когато заспят”, на книгата за деца „Чудна азбука” и на изследването „Литературни палимпсести: Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева”. Радулова е носителка на националната награда за поезия „Иван Б. Николов” за млад автор (2000) и на наградата за литературен превод от английски език „Кръстан Дянков” (2009). Нейни стихотворения и разкази са преведени на английски, немски, руски, турски, гръцки, чешки, полски, сръбски, хърватски, словенски.

Четете за други книги от ИК Жанет 45: Да си настъпиш сянката по Яна Букова

„Смяна на огледалата“ от Аксиния Михайлова

„Възвишение“ от Милен Русков

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева“Моментът преди порастване“ от Лилия Йовнова20.03.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика