Езикът на голямата загуба и „Когато заспят” от Надежда Радулова

29.11.2015
Заедно в час

big-COVER_radulovaМасата е наредена. Около нея, както винаги, децата тичат, събарят нещо, хвърлят се върху леглото и някой се провиква „Стига сте вдигали прах!”. Всички сядат. Чашите звънват.

Ние сме отделени на малка маса в съседната стая. Чукваме се, разбира се, като възрастните, със своите чаши с безалкохолно. Старият стенен часовник удря минутите. Нямаме представа за време.

Корицата на Свобода Цекова на „Когато заспят” от Надежда Радулова е едновременно врата, която отварям, и прозорец, през който надничам. Влизам в тази нова книга с черупки върху очите си. Когато всички заспят, ще ги сваля, за да се видя.

Не бих могла да анализирам удивително силната нова книга с поезия на Надежда Радулова – толкова много са коридорите й, че се изгубих няколко пъти. Но не беше безнадеждно, а много хубаво. Смазващо хубаво! Като корицата й, която съчетава нежното бебешко розово и пълния мрак.

…и земята става отново

ненаречена, пуста и неустроена, сляпа кухина

от къртичи тунели и

пясък и пепел и

прах върху прах върху –

край върху край върху…

Да срещнеш някой, който е способен  да борави така с езика, е неописуемо. Докато четях си мислех, че никога не бих се сетила, че тази и тази дума могат да стоят една до друга – да носят смисъл, да са силни и да са красиви. И в същото време Надежда Радулова прави това напълно естествено, категорично. Влитането на различни жанрове, носи собствен ритъм на книгата.

Думите са силни – стъпват тежко върху съзнанието, върху емоциите – събуждат несъзнатата ни памет и извикват детайли от предишни животи, от забравени дни. Страхът от мрака е осезаем. Както и невъзможността да бъде избегнат. Смъртта е ежедневие и дом, безкраен танц  около живота ни, независимо от възрастта ни и от това на коя маса седим. Важно е само да внимаваме къде ще заспим.

само белегът е възможност

да преживееш отново онова безпаметно-паметно

убождане-одраскване,

да разцъфтиш, да настръхнеш, да вирнеш опашка,

да си авторът на тази рана-роза-котка,

нещо в разказа да се скъса, нещо да се върже,

нещо да полети – ти

да изскочиш през прозореца,

да се върнеш в светлината.

„Случайните, дълбоки наранявания” както пише Биляна Курташева, са чести. Дори да пазиш себе си, не можеш да се скриеш от „трохите на следобедното слънце”. Езикът на голямата загуба прегръща утешително и така пробожда, носейки свой пулс, свое собствено туптене.  „Уж са раните малки – нежна бродерия…”, а са нелечими.

тичай докато ужасът ти избелее

и прогледнеш, и здраво стъпиш

с два крака върху сянката си,

и се надяваш да се твоята.

В последните дни се улавям да си повтарям редове от „Когато заспят”, а това винаги е признак за дълбоката следа от думите. Надежда Радулова умее да стреля – удивително точно, нежно и безкомпромисно.

Премиерата на книгата е на 2 декември от 18:30 часа в Театрална зала, Ректорат на СУ. „Когато заспят“  ще представи проф. Миглена Николчина.

Надежда Радулова се занимава с писане, редактиране и литературен превод. Авторка е на стихосбирките „Онемяло име”, „Алби”, „Памук, стъкло и електричество”, „Бандонеон”, „Когато заспят”, на книгата за деца „Чудна азбука” и на изследването „Литературни палимпсести: Хилда Дулитъл, Джийн Рис, Марина Цветаева”. Радулова е носителка на националната награда за поезия „Иван Б. Николов” за млад автор (2000) и на наградата за литературен превод от английски език „Кръстан Дянков” (2009). Нейни стихотворения и разкази са преведени на английски, немски, руски, турски, гръцки, чешки, полски, сръбски, хърватски, словенски.

Четете за други книги от ИК Жанет 45: Да си настъпиш сянката по Яна Букова

„Смяна на огледалата“ от Аксиния Михайлова

„Възвишение“ от Милен Русков

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Под МостаИталианското трио Il Volo се завръща в България през септемвриМузика