LIFE

Кратка история на телевизията: Как малкият екран промени света?

26.03.2020

Телевизията е комбинация от гръцки – „далече“, и латински – „гледка“, от звук и картина, от пропаганда и свобода. Как обаче се появява, развива и превръща от достъпно средство за развлечение, в двигател на революции, променили света? Как променя спорта, политическите кампании, как прави тероризма успешен, а пропагандата – висша форма на комуникация?

Но какво е телевизията?

Телевизията в своята същност е процес по преобразуване на светлината, изпускана или отразявана от обекта, в електрически сигнали, които след това се предават, приемат и преобразуват обратно в светлинни импулси, пресъздаващи оптичното изображение на обекта – образът, който виждаме на екрана.

Кога се появява телевизията?

Можем да кажем, че телевизията е „предсказана“ в литературата. След появата на телефона и радиото автори като Албер Робида пишат, че скоро ще е възможно и светлина да се предава по кабел чрез устройства като „видеофони“.

Всъщност предаването на изображения чрез електричество се появява още в края на 19 век с първите факс машини, като пантелеграфа например. Чрез него още през 1881 г. визуален образ е превърнат в поток от електрически импулси. Три години по-късно двадесет и три годишният германец Паул Нипков патентова първата електромеханична телевизионна система. Неговото изобретение обаче може да предава само неподвижни изображения.

За рожден ден на електронната телевизия се приема датата 22 май 1911 г., когато професорът от технологичния институт в Санкт Петербург Борис Лвович Розинг демонстрира изображение на екрана на електро-лъчева тръба.

Джон Логи Беърд през 1925. Снимка: wikipedia.org

Едва през 1925 г. шотландецът Джон Логи Беърд демонстрира предаване на движещи се силуети. Той изобретява и първата система за видеозапис. През същата година американецът Хърбър Юджин Айвс осъществява първото далечно предаване на подвижно изображение по кабел между градовете Вашингтон и Ню Йорк.

Широкото разпространение на телевизията започва в Германия през 1929 г. с редовни предавания. През 1936 г. излъчването на Берлинските олимпийски игри пък поставя началото на първото ТВ излъчване на живо.

Телевизията в България

Първите опити за създаване на телевизия в България са направени от екип от учени от МЕИ (днес ТУ) още през 1951 г. Телевизионният център на МЕИ всъщност излъчва от 1953 г. до 1960 г.

Българската телевизия започва да излъчва неофициално на първи ноември 1959. На седми ноември в 9:45 ч. с думите „Внимание, излъчваме в ефир“ се поставя началото на професионалната телевизия в България с пряко излъчване на манифестацията от площад „Александър Батенберг“.

Първият програмен ден пък е 26 декември същата година, когато е и нейното официално откриване. Програмата се е състояла от три блока. През първия е излъчено тържествено слово и награждаване на работници, участвали в строежа на телевизионната кула. През втория е излъчен празничен концерт, а през третия  – българо-съветският игрален филм „В навечерието“.

На 20 юли следващата година точно в 20:00 ч. е излъчена и първата новинарска емисия на „По света и у нас“.

От юни 1965 г. в програмата на обществената телевизия се появява т.нар. „съветски петък“, през който от 10:00 до 12:30 и от 17:00 до 23:00 се предава пряко от Централната съветска телевизия.

Деветосептемврийската манифестация през 1972 г. пък е първото излъчено събитие на цветна телевизия в страната.

Промените от 1989 година се отразяват първо на наименованието на телевизията – Българската телевизия е променено на Българска национална телевизия. След тази привидно нищонезначеща промяна се прекратява телевизионният монопол в страната с появата на първите частни телевизии.

Телевизорът – „прозорец към света“?

През 30-те години на миналия век телевизорът се появява в домовете на все повече хора. Той първо променя всекидневните, превръщайки се в централен обект, измествайки камината, след това навиците на хората – гледането на телевизия е било истинско събитие и повод за събиране не само на членовете на семейството, но и на роднините и съседите.

В България телевизорите навлизат масово през 70-тегодини. В заводът „Климент Ворошилов“ пък започва производството на българските „Опера“. Интересно е да се отбележи, че в този период телевизорът винаги присъства на семейните снимки.

„След 1975 г. телевизорът стана абсолютно необходима част от обзавеждането на дома. Всеки уважаващ себе си човек смяташе, че телевизорът му дава самочувствието на съвременен, модерен човек, в крак с времето си.“

Въздействие на телевизията

„Телевизията е билет за всяко едно спортно събитие.“ Освен това обаче тя е и причина за много промени в спорта, промени за които едва ли днес се замисляме. Например преди да започне излъчването на волейболни срещи, тяхното времетраене не е било ограничено. Ефирното време обаче налага продължителността им да бъде регламентирана.

Друга интересна промяна, която телевизията налага в спорта, е т.нар. „телевизионен тайм аут“ – времето за реклама и профилактика. Днес при срещи на NBA всеки отбор има по един задължителен такъв.

През септември 1960 г., непосредствено преди президентските избори в САЩ, е проведен първият телевизионен дебат между Никсън и Кенеди. Този момент е христоматиен пример за въздействието на телевизията. А именно, по-младият и по-неподготвен Кенеди печели аудиторията, защото стои по-добре на екран. Има загар, спокоен е, общува добре с камерата. Никсън, от друга страна, досега подготвен за дебати по радиото, е нервен, небръснат, поти се. Това негово поведение внушава на аудиторията, че той съвсем не е подходящ за поста и следователно рейтингът му драстично спада.

Дванайсет години по-късно – през 1972 г., когато телевизията е най-важният информационен източник, чиито въздействия са много добре осъзнати, се провежда Олимпиадата в Мюнхен. Тя обаче остава по-известна като „Мюнхенското клане“ – първият терористичен акт, излъчван по телевизията. Действията и исканията на осем души от ОЧР достигат до осем милиона зрители по целия свят. Тогава тероризмът е нещо като форма на комуникация, а телевизията – най-подходящия канал. Същото се случва и на 11 септември 2001 г. и днес, когато Ислямска държава използва видеата си в мрежата като проводник на внушения.

По време на социализма телевизията е използвана като идеологически, „възпитателен“ и социализиращ инструмент. Ако на Запад тя е инструмент за показване на действителността, то тук тя е инструмент за създаване на действителност.

„Никоя действителност не става реалност, докато не я покажат на телевизора.“ – Даниел Бурстин

Първоначално Българската телевизия е била основен канал за пропаганда, а след това – за прикриване на бедствия, престъпления и трагедии. По онова време целта на новинарските емисии и телевизията като цяло била възпитаването на скромния, трудолюбивия и вярващия в социалистическите идеи човек. Западното изкуство е заклеймено като неморално и недопустимо. Западни филми не са излъчвани, освен на християнските празници, а целта – да се задържат хората пред екрана и да не се допусне те да отидат на църква.

Има и доста абсурдни случаи от спортни мероприятия. Например волейболният мач между България и Южна Корея на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Тогава камерите снимат само българските спортисти, защото Южна Корея не е призната от държавата. Друг подобен случай е трагедията от стадиона „Хейзел“ пет години по-късно, когато поради струпването на хора загиват 39 души. Тагава, докато всички други телевизии излъчват на живо, българската остава застинала с надпис „Очакваме включване“.

Всъщност едни от най-големите грешки на телевизията от онзи период са информационното затъмнение около Чернобил и циничните репортажи от българо-турската граница по време на „Голямата екскурзия“.

И така телевизията се превръща от по-актуалната версия на “зрелище за пет цента”, в най-мощното оръжие на аудио-визуалния свят, оръжие, което може да показва обективната реалност, но и да създава изкривена медийна действителност. 


Заглавна снимка: bg.wikipedia.org

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЙезидите – мистичният народ на Ангела-паун03.07.2018

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика