Музика

Krekhaus – музика, която не принадлежи на жанрови граници

30.11.2018

Рядкост и удоволствие е да попаднеш на група със свое собствено звучене. Krekhaus вече не са ново име на българската сцена, но 2018 със сигурност е годината, в която поставиха първия си по-голям отпечатък върху нея. Няколко големи концерта, дебютно EP и много авторска музика – за всичко това ще си говорим в следващите редове.

Започваме обаче с кратка ретроспекция. Годината е 2014, действието се развива на улица „6-ти септември“, в квартира точно до бар „До Дупка“. Георги Велинов (вокал) и Явор Недев (китара) са се запознали съвсем наскоро, но вече прекарват почти целите си дни заедно, вглъбени в музиката, която струи от инструментите им. Не след дълго се появява първата авторска песен, както и Krekhaus Jam.

Месеци по-късно се включва Явор Милчев на бас, а покрай него се присъединява и Пеньо Гочев на барабани. След време „Jam” става излишно и отпада от името, а на ударните застава Матей Христосков, за да придобие групата сегашния си облик.

Моят първи досег с тях бе чрез първото им парче, което се появи в интернет пространството: ‘Off Together’ изплува, благодарение на Youtube серията I’M WITH THE BAND Sessions на 12 Magazine:

Специфичният, богат глас на Велинов е първото нещо, което хваща вниманието, но предстоеше да се разкрие още много отвъд него.

Известно време знанията ми за тях се изчерпваха с това, докато не дойде тази година. Изпуснах ги на косъм, когато подгряваха гениалните Mother’s Cake през април, нямаше как да посетя и представянето на дебютното им EP ‘Odd One Out’ в Маймунарника през юли. Настъпи обаче октомври и най-после ми се отвори възможност да ги видя на живо на сцената в Терминал 1.

Уoу. Психеделичен и алтърнатив рок, много фънк, джаз и блус – хвърлете всичко това и още на едно място и ще получите Krekhaus. Жанровете се преплитат един с друг, гъделичкат слуха ти и те оставят в очакване на следващата музикална идея в песента. Харесва ми, когато даден изпълнител е по-добър на живо, отколкото на запис. Нямаше човек в клуба, който да стоеше безучастно, всеки се поклащаше по свой начин и бе в ритъм с групата. Серията от импровизации също допринасяше към атмосферата.

Приятно впечатление прави и фактът, че фокусът не пада изцяло върху вокалиста. Напротив – всеки от четиримата получава своите моменти. Явор Милчев е особено впечатляващ на баса, а често погледите се обръщат и към Недев, който се впуска в дълги сола.

Единственото леко раздразнение идва със сингъла им ‘On The Hidden Tracks’. Рифът звучи прекалено познато. Сякаш вече сме го чували в почти идентичен вариант.

Ако има една дума, която да описва бандата, то това е „разнообразие“. Можеш да се счупиш от танци на ‘Crunchy Freeze’ или ‘What You Have For Breakfast On A Stormy Wednesday Afternoon’, но същевременно в сетлиста им присъстват и далеч по-вглъбените ‘Where Has The Love Gone’ и Голият обяд“ например. Присъстват както песни на английски, така и такива на български.

Оттук нататък продължаваме да следим развитието на Krekhaus с интерес, да посещаваме концертите им и да се надяваме да просъществуват дълго, тъй като са едно от по-необичайните явления на сцената у нас – група, която е достатъчно смела, за да не се води по модите, да не се ограничава в един стил и да твори нещо, което може спокойно да нарича свое.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваКакво ще има за закуска с „Кус-Кус”- интервю с Цвета Ботева23.09.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE