“Криле на желанието“ – един полет над Берлин между вълшебство и реалност

“Понякога има толкова много красота по света. Имам чувството, че не мога да я понеса, че сърцето ми просто ще се пръсне.“, казваше Уес Бентли в ролята на Рики Фитц във филма “Американски прелести“.

Този цитат напълно описва и филмовия полет на Петер Хандке и Вим Вендерс в “Криле на желанието“. Една двучасова разходка по небето над Берлин, напомняща ни за красотата на човешкия живот, която ни дебне зад всеки ъгъл и която в ежедневието си често подминаваме.

Движейки се по тънокото въже между фантазията и реалността, Вим Вендерс остава верен на любовта си към детайла. Сюжетната линия изглежда на пръв поглед съвсем обикновена: Двама невидими ангели, Дамиел (Бруно Ганц) и Касиел (Ото Сандер), се скитат по небето над Берлин и наблюдават хората и тяхното ежедневие. Една приказка за ангели, съдържаща плътни щрихи документалност, скрити под многоцветните пластове поезия и черно-бели филмови кадри. А нима вълшебството и реалността са различими?

 “Героите на моя разказ са ангели. Да, ангели. И защо не? Хората са свикнали да гледат в киното толкова много чудовища. Така че защо да не им покажем обратното – същества, които вършат добро.“ Вим Вендерс

Дамиел и Касиел не просто се разхождат по небето. Те изучават от високо земното ежедневие, водят си подробни записки и документират по свой начин човешката духовност. Двамата ангели имат способността не само да виждат хората, но и да “чуват“ мислите им. Понякога минават покрай тях като ехо. Друг път се заслушват за няколко минути и се плъзгат по пързалката на човешкото съзнание, след което продължават нататък.

Двамата ангели остават невидими за възрастните. Единствено децата успяват да ги видят. В този метафоричен факт ясно прозира почеркът на Вим Вендерс, чиято отдаденост към детайла се е превърнала в неразделна част от неговите филми. В “Криле на желанието“ децата се намират на границата между хората и ангелите. Те носят в себе си човешкото, но все още не са претопени в забързаното ежедневие. Водени от детска наивност и любопитство, те са малки откриватели на живота, наслаждаващи се на всеки един негов нюанс.

Когато детето беше дете, то вървеше, размахало ръчички. Искаше му се ручеят да е река, реката – буен поток, а тази локва – море. Когато детето беше дете, то не знаеше, че е дете. Всичко беше изпълнено с живот, а животът – със смисъл.

Макар двамата ангели да се добри познаватели на дълбините на човешката природа, простите удоволствия в живота като това да почувстваш капки пролетен дъжд по кожата си, да отпиеш глътка сутрешно кафе, да попиеш със сетивата си с цветове, вкусове, аромати, остават чужди за тях.

Неслучайно доминиращите кадри във филма са черно-бели. Светът през погледа на ангелите е черно-бял. Те са само дистанциран документатор на онова земно ежедневие, част от което ние, хората, имаме щастието да бъдем. Ежедневие, изпълнено със светлосиня обич, оранжево щастие и виолетова носталгия. Да се потопи в него желае и самият ангел, Дамиел, след като вижда цирковата актриса Марион (Солвейг Домартен) и се влюбва.

Изпълнявайки сложен акробатски номер на трапец, Марион полита над цирковата арена със своето красиво и опасно изпълнение, в което се отразяват човешкият копнеж за изкуство и любов, както и онзи таен страх от приземяването, който е постоянен гостинин у всеки един от нас. Омагьосан от нейния полет, Дамиел решава да “кацне“ в човешкия свят. Не е никак случайно, че в този момент чернобялата филмова лента бива заменена с цвят. За разлика от светa на ангелите, този на хората е пъстър, динамичен, изпълнен с емоция, движение, допир, мирис, тръпка. Бившият ангел, актьорът Питър Фолк, който също е предпочел човешкото съществуване, му помага да стане смъртен.

“Падналият ангел“ във филма на Вим Вендерс не споделя съдбата на добре познатия от Библията Луцифер. Дамиел не е изгонен от рая. Той копнее за един пълнокръвен живот на земята. Живот, в който може да разтрие длани, когато му е студено, и да усети любов, която да докосне всяка една вена в тялото му, карайки го да се чувства по-жив отвсякога. Човешката топлина е онази сила, която го притегля от небето към ежедневието на хората, където той прави своя избор да остане.

Бих казала, че “Криле на желанието“, известен още като “Небето над Берлин“ (Der Himmel über Berlin), не е просто филм. Това е алегорична поезия, която докосва сърцата и кани на вълшебно пътешествие между два контрастни свята…в сърцето на Берлин.

Някъде между изтока и запада, между небето и земята, между цвят и сянка, между обич и болка, между сълзи и смях, между миналото и бъдещето. Пътешествие, което ни отвежда към нашата същност, напомняйки ни за пъстротата на човешкото ежедневие, която затрупваме с работа, грижи и самота. Напомняйки ни за смисъла на това, че сме хора. Напомняйки ни да запазим детето в себе си… и да обичаме.

Автор: Петя Зюмбюлева, Берлин

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to