„Сорая” от Мелтем Йълмаз

Двадесетгодишната сирийка Сорая бяга от гражданската война в родината си, но попада на още по-враждебна земя. Бежанският лагер в Турция е място на беззаконие, интриги, изнасилвания и убийства. Там хората показват истинската си животинска природа и са безмилостни един към друг. Нападението над родния ѝ град, убило нейния брат, оставя баща ѝ инвалид, а в лагера майка  ѝ бавно полудява, заради загубата на единствения си син. Принудена от трагичните обстоятелства Сорая се съгласява на брак с тридесет години по-възрастен от нея мъж. Така тя разбира, че любовта е далеч по-разрушителна от войната. Обещанията, че ще заживее по-добър живот и ще спаси родителите си от лагера-затвор се оказват химера.

Сорая бяга от Сирия с измамната надежда, че отива на по-добро място, но остава излъгана. Напускането на лагера също се оказва фатална грешка. Тя става втора съпруга на мъж, който веднъж спечелил любовта ѝ губи интерес към нея. Принудена да живее под един покрив с първата му съпруга, Сорая е подложена на непрестанен страх от утрешния ден. След смъртта на съпруга си тя остава на произвола на съдбата. Но Фортуна отново извръща щастливото си лице от момичето и за нея следва най-лошият възможен сценарий. Живот, при който дори и смъртта би била радостно избавление.

Всички бяха нещастни, но никой не роптаеше. Примирението, поне по тези земи, беше нещо вродено. Особено що се отнасяше до жените.

„Сорая” е третата книга на журналистката Мелтем Йълмаз. Тя е гласът на онеправданите – бежанци, бездомници, изоставени деца и малтретирани жени. Романът е базиран на журналистическите проучвания на Мелтем. Многобройните интервюта, които тя взема от бежанците по лагерите в Турция й помагат в създаването на пълнокръвен образ на героинята ѝ. Самата тя признава, че:

„Може да ви се стори странно, но ако не бях журналист, не бих се заела с роман като „Сорая“. Всъщност с едно око винаги гледах като журналист не само на подбора на актуална тема като тази за живота на бежанците, но и на трактовката ѝ, на техниката на писане и на всички етапи по въвличането на читателя в събитията, движеща сила в книгата.“

Романът разкрива неудобни истини и обществени тайни: несправедливостите, на които са подложени бежанците, отношението към сирийките като към парче месо и базхаберието от страна на турските власти. Именно това е най-силната част в книгата. Но за мен недостатък  е, че любовната линия взима превес. На няколко места попаднах на сравнението на романа с „Не без дъщеря ми” на Бети Махмуди, което намирам за напълно грешно. Докато Бети разказва личната си история за спасяването на дъщеря си от тираничния ѝ баща, който ги държи в плен в Иран, то Мелтем разводнява силния си сюжет с описание на любовни трепети и сексуални сцени. Въпреки това, ако желаете да видите различна гледна точка към сирийските бежанци и тежката участ да си жена в Турция, „Сорая“ е едно добро четиво. Началото и особено краят на романа впечатляват с натуралистично предадените сцени, но основната част е по-скоро поредната любовна история.

Книгата е сред 11-те селектирани и представени книги на Berlinale Film Festival 2016 и определени като най-подходящи за филмиране. У нас е издадена от изд. Софтпрес, а преводът е на Елен Кирчева.