Литература

Литературна разходка с Александър Шпатов в един град с много истории

22.06.2020

Лятото почти започна да се случва, социалният живот все по-смело ни подканва да покажем носа си навън. И дори литературата напуска пределите на тежките домашни библиотеки, за да се разходи на чист въздух. Срещаме я в лицето на Александър Шпатов – автор, инциатор на проекта „Декамерон 2020“, основател на читАлнЯта и разказвач на литературните потайности на София.

Къде живеят думите и как да ги открием, ще научим в следващите редове.

Снимка: Facebook страница „Декамерон 2020“

„Декамерон 2020“ се зароди в условия на социална дистанция, като асоциацията в символиката на името е повече от уместна (поздравления за което). Разкажи ни повече за самия проект, за хората, които стоят зад инциативата, както и за подбудите, които те тласнаха към реализацията му?

Идеята беше да осигурим на хората нещо за четене във времето на карантината. Наложи се да затворим читАлнЯта, която поддържаме в Градската градина, и трябваше по някакъв начин да продължим дейността. Затова измислихме „Декамерон 2020“. Както в оригиналния „Декамерон“ по време на чумната епидемия във Флоренция, когато хората бягат и започват да си разказват истории, така и ние искахме да направим нещо подобно. Да съберем на едно място хубави български разкази (точно 100 на брой), които обикновено по-трудно достигат до широката българска публика.

Даже за мен беше учудващо и странно, когато с приятели си говорихме и те казваха: „Този ми харесва, този не ми харесва, този никога не съм го чувал…“. Аз съм в литературните среди от много години, следил съм книгите, които са излизали, чел съм ги, кефил съм се и ми се струваше странно. Затова се радвам, че сме могли да споделим разказите с повече хора.

Снимка: Facebook профил на Александър Шпатов

Какво се случва с читАлнЯта и „Декамерон 2020“ в момента?

Днес читАлнЯта работи. Карантината е вдигната. Така че до голяма степен целта е изпълнена.  Някъде около 15 хиляди човека са влезли и са свалили файла за четене, над 20 хиляди са посещенията, което на фона на числата, които аз знам за различни сборници, е доста добро постижение. Сега кой е чел, кой не е чел е отделен въпрос.

Може би ценното в това е, че когато човек  прегледа разказите може да види всякакви стилове, всякакви жанрове, всякакви гледни точки и теми. А може и да намери, както се казва, и нов любим автор.

Снимка: Facebook страница „Декамерон 2020“

Ще си позволя да цитирам Георги Господинов, който в едно скорошно свое интервю беше казал: „Самата литература е времеубежище, място, където да се спасиш, когато светът се срутва“.  На какво дължиш успеха на „Декамерон 2020“? Спасение ли открихме в литературата?

Аз малко по-практически гледам на нещата, защото ако човек няма навик за четене, едва ли за два месеца ще си го създаде. Вярно е, много хора са имали повече време за четене от преди, но оказа се, че това да имаш много време за четене не е хубаво (смее се). Времето за четене е добре да не стига, според мен. А и винаги непрочетените книги ще са повече от прочетените.

За мен книгата не е прозорец към знанието. Книгата е форма на комуникация. Говориш с някого, който не е срещу теб, а може би дори не е жив в този момент. Вече художествената литература е доста приятен начин да пътуваш във времето и пространството, без да мърдаш, но това не значи автоматично знание. Затова не ми харесват тези, спокойно мога да ги нарека, клишета.

Коя беше книгата, дебнеща те от нощното шкафче, по време на карантината? И защо точно тя?

Новата книга на Капка Касабова ‘To the Lake: A Balkan Journey of War and Peace’, би трябвало да излезе на български език тази година. Става дума за Охридското и за Преспанското езеро и е наистина страшно, страшно интересна. Купих си я в Лондон, почна карантината, прочетох я София и страшно много ми се приходи пак в Охрид и Преспа. Много хубава книга, а градовете са описани по невероятен начин.

Снимка: Facebook профил на Александър Шпатов

А какво четеш обикновено, когато можем да кажем, че ежедневието върви с привидно нормален ход?

По принцип всичко. Из читАлнЯта сме разделили книгите по жанрове и никога не ми минава през акъла да погледна към трилърите, криминалните, романтичните книги. Никога не гледам там, просто защото е абсолютно безсмислено. Нямат никаква стойност и не могат да те замислят по никакъв начин. Оттам нататък – всичко.

По-интересното е какво се случва специално в читАлнЯта, колко много тези книги се търсят. Толкова различни хора, които отиват и взимат по три трилъра. Нещо, което аз не мога да си представя, че ще прочета. Много отрезвяващо е да видиш как, когато препоръчам българска книга, хората бягат надалеч. Не го разбирам, но е факт, че се случва.

Докато сякаш светът беше спрял, един друг твой проект: „Разходки из литературна София“ беше оставен на изчакване. Върна ли се към живот?

Завръща се към живот. Вече две или три години правя тези разходки, като междувременно и други хора започнаха да организират турове. Който иска да обикаля из литературна София, има много опции. Ние правим маршрут, който винаги е един и същ: от Градската градина до гроба на Вазов.

В този километър обаче има толкова много места, свързани с литературата, повече от които наистина са неподозирани.

Снимка: Facebook профил на Александър Шпатов

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваТекстът избра мен, не аз него: Интервю с Ирена Иванова17.09.2018

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино