Литературното и телевизионно великолепие на „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“

29.07.2015

jonathanstrange_mrnorrell

Книгата

Знаете ли какво е усещането още след първите десетина реда да знаеш, че в ръцете ти е или един от най-добрите романи, на които си попадал през живота си, или разочарование, което никога няма да забравиш? Огромен, надминаващ хиляда страници, изключително амбициозен текст, написан от напълно непознат писател. През цялото време очакваш нещо да се обърка, нещо да те разочарова, за да захвърлиш книгата, а когато това не са случва, сърцето ти се изпълва единствено с възхищение.

 I sit upon a black throne in the shadows but they shall not see me.
The rain shall make door for me and I shall pass through it;
The stones shall make a throne for me and I shall sit upon it.
The nameless slave shall wear a silver crown,
The nameless slave shall be a king in a strange country.

 

Както вече се досещате, именно това се случи с мен, когато прочетох „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“. При все хвалебствията, идващи не от кого да е, а от самия Нийл Геймън, при все прекрасния стил, който ме грабна още с първото изречение, очаквах нещо някъде в дебютния роман на Сузана Кларк да се пропука. Но това не се случи – дори напротив. През стотиците страници книгата не загуби дори частица от очарованието си, не спря да ме радва.

jonathan-strange

Може ли магьосник да убие човек с магия? — Предполагам, че магьосник би могъл, но джентълмен — никога.

Англия в началото на ХІХ век. Докато страната е във война с Наполеон, богатите аристократи се чудят какво да правят с времето и парите си. А какво е подходящото занимание за джентълмен от добро потекло? За доста това се оказва магията. По-точно – теоретичната магия. В Англия не е имало практикуващ магьосник от триста години.

Те бяха магьосници джентълмени, което означава, че не бяха навредили някому с магия, нито бяха сторили някому добро.

В един момент обаче гръмва новината за мистър Норел – свито, злобно старче, което методично изкупува всяка магическа книга, до която се докопа. Мистър Норел прави магии, каквито никой не е виждал от векове… Десетки страници по-късно се появява Джонатан Стрейндж – открит, весел, млад, с огромен талант в магията… (но без почти никаква възможност да получи истински знания, защото Норел е изкупил всички книги). От тук нататък за всички е ясно какво ще се случи – Стрейндж ще стане ученик на Норел, с годините различията в характерите им ще станат непреодолими и двамата ще се разделят, за да се съберат накрая за една последна битка. Междувременно, разбира се, магията ще изиграе ключова роля във войната. Или нещо подобно.

Croatia6

Един човек може да прави каквото си иска. Шестима ще се погаждат. Но двама винаги ще се борят за надмощие.

Силата на книгата обаче не е в сюжета, а и горният преразказ едва ли дава достатъчно точна представа. Не е и в героите, макар че до един са ярки образи. Това, което прави най-силно впечатление, е маниерът на писане на Сузана Кларк. Именно той кара читателя да поглъща жадно дума след дума, страница след страница, глава след глава. Немалко ревюта сравняват книгата с творчеството на Чарлс Дикенс и Джейн Остин и това съвсем не е случайно – всичко, което човек очаква от английската литература от онова време, е тук – маниеризми, ирония, хумор, директни обръщения на автора към читателя, дълги и сложни изречения… Има ги, разбира се, огромните, продължаващи цели страници бележки под линия, оформящи съвсем различна история, не по-малко интересна от основния сюжет.

Мистър Ласелс прошепна на мистър Дролайт, че досега не му се е случвало да върши добри дела и не е знаел, че в резултат на това хора от най-долно потекло започват да се държат фамилиарно с теб, което е крайно неприятно, затова занапред ще се постарае да не прави добро на никого. 

В действителност, много рядко се случва формата, в която е разказана една история, да е също толкова важна, колкото и самата история, но тук случаят определено е такъв. Освен зашеметяващо епично фентъзи, „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“, е и литература за литературата като такава. Огромна част от сюжета и диалозите е посветена на книгите (дори един от героите е жива книга), доста от действието минава из различни библиотеки, а конфликтът между главните герои е показан най-ярко с написването на две книги. Това беше и основното, което ме притесняваше, когато научих, че романът ще бъде екранизиран – нещо подобно просто не може да бъде показано на екран. Или пък може?

JSMN_Starre-Inn-exteriorhr

В началото на статията споменах хвалебствените слова на Нийл Геймън. Според него „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ е „безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години“. Връзката му с книгата на Сузана Кларк обаче е по-дълбока – действието в неговия „Звезден прах“ се развива в същата вселена. Това е невъзможно да бъде усетено от българските преводи на двете книги. Аз поне го разбрах, когато прочетох сборника с разкази на Сузана Кларк ‘The Ladies of Grace Adieu’ и по-специално ‘The Duke of Wellington Misplaces His Horse’. Освен това, разказите обогатяват атмосферата от книгата, а и затвърждават впечатлението, че авторката е един от най-добрите съвременни англоезични стилисти.

В крайна сметка, романът „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ е събитие в съвременното фентъзи, каквото не се беше случвало преди и едва ли някога ще бъде повторено.

 

Сериалът

norrell_wide-e36ff761d47b48562d4a1b2146e35869dc6ece78-s900-c85

Когато ‘New Line Cinema’ закупиха правата за екранизиране на книгата и се заговори за филм, се появи първото притеснение – как подобна история би могла да се побере в два или три часа? Това притеснение отпадна, когато профилът на филма изчезна от филмовата енциклопедия IMDb и стана ясно, че „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ няма да излезе на голям екран. След това се заговори за сериал на ‘BBC’ и се появи второто притеснение – как с телевизионния бюджет ще бъдат показани зрелищните сцени от книгата? Трейлърът сложи край на тревогите в тази посока, но тогава изникна третото притеснение – това, което споменах по-горе – как би могъл приказният изказ на Сузана Кларк да бъде показан на телевизионния екран?

Не би могъл. Както се оказва обаче, сценаристът Питър Харнес и режисьорът Тоби Хейнс са били съвсем наясно с това, когато са се захванали с адаптацията. Затова всичко, което в книгата получаваме от стила на авторката, тук ни е дадено визуално – с пищните декори, страхотните ефекти, маниерниченето на актьорите, надвишаващо много това, което сценарият изисква… Има го, естествено, и хумора, избликващ на най-неочаквани места.

Programme Name: Jonathan Strange & Mr Norrell - TX: n/a - Episode: Ep6 (No. 6) - Picture Shows:  Jonathan Strange (BERTIE CARVEL) - (C) JSMN Ltd - Photographer: Matt Squire

Малко книги са адаптирани толкова директно на екран – сюжетът е абсолютно същият, а голяма част от диалога е взета директно от оригинала. Промени има, не са малко, но почти всичките са с цел сюжетът да бъде събран в седем часа – всичко, което не е от първостепенно значение за разказаната история, е отрязано с голямата ножица или (най-малкото) съкратено – лорд Байрон го няма, сюжетните функции на лорд Портисхед са прехвърлени на друг образ, епизодът с полуделия крал е доста по-кратък… Вероятно поради същата причина характеристиките на повечето герои са по-силно изразени, отколкото в книгата. Хенри Ласелс (Джон Хефернан), арогантният, манипулативен благородник с немалък писателски талант, тук е много по-противен, а уменията му в писането изиграват по-важна роля. Кристофър Дролайт (Винсънт Франклин), неговият най-добър приятел от простолюдието, е още по-безобразен сноб. Ключовата роля на съпругата на главния герой, Арабела Стрейндж (Шарлот Райли), в сериала е изнесена на преден план, а самият образ е обагрен с интелигентност, духовитост и много чар. Джентълменът с коса като глухарче, феята (Марк Уорън), която праща всичко по дяволите, тук е по-ясно дефиниран като злодей.

Programme Name: Jonathan Strange & Mr Norrell - TX: n/a - Episode: Ep2 (No. 2) - Picture Shows:  The Gentleman (MARC WARREN) - (C) JSMN Ltd - Photographer: Matt Squire

Разбира се, немалко герои са показани без промяна. Норел (Еди Марсан) е буквално същият като в книгата във всяко отношение. Нищо, че актьорът е доста по-млад. Джонатан Стрейндж (Бърти Карвел) визуално не отговаря съвсем на описанието в книгата, но в играта и репликите му са уловени абсолютно всички нюанси, които правят младия магьосник това, което е. Чайлдърмас (Енцо Силенти), обвитият в мистерия слуга на мистър Норел, направо е изваден от романа. Стивън Блек (Арийон Бакаре), чернокожият иконом, също е предаден точно, макар голяма част от историята му да е спестена на телевизионните зрители.

В една статия не могат да бъдат изброени всички герои – много са и всичките се запечатват бързо в паметта на зрителя. Почитателите на книгата ще се радват, че нещо, което обичат, оживява пред очите им – в крайна сметка, именно заради това направих фенските преводи за сериала на български. Никой превод не ми е доставял такова удоволствие. Хора, които не са запознати с литературния първоизточник, също могат да гледат спокойно – няма опасност да се объркат, а разказаната история със сигурност ще ги завладее.

Ep4

Сериалът „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ е едно от най-добрите екранни произведения във фентъзи жанра за тази година – и не само за тази.

Автор: Александър Мишков

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак Game of Thrones превърна композитора си в рок звезда?29.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE