Образование

Лицето на историята в дигиталната революция – интервю с Марио Мишев, „Българска история“

25.06.2019

Едва ли има човек, който да не е чувал за проекта Българска история, който накара хиляди да погледнат към нашето минало по съвсем нов начин. YouTube каналът им, в който можете да откриете видеа, гледани близо 200 хиляди пъти, говори достатъчно. Но ако имате нужда от въведение, то съвсем накратко ще кажем, че Българска история  е най-популярният исторически уеб сайт, превръщащ историята от суха материя в атрактивна тема чрез помощта на технологиите. Сайтът е създаден от сдружение „Българска история“ – млади хора и експерти, чиято основна цел е съхраняването на българската история и събуждането на националната гордост. Срещаме се с един от създателите на проекта – Марио Мишев.

Той е само на 25 години, бакалавър по  „Политология“  от  Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на пет книги и сценарист на документалните филми и поредици на „Българска история“. С него поговорихме за историята, за образованието и каузата.

Марио и Иван – създатели на „Българска история“

Как се сформира сдружението?

През 2012 г. основахме страницата „Българска история“ във Facebook. Така започна всичко.

Тогава сте едва в 12 клас. Какво Ви провокира да го направите по това време?

Нямахме план. Направихме го, защото обичахме историята. Сами може да си представите колко наивна бе представата ни тогава – едни 18-годишни хлапета създават страница с такова гръмко име – „Българска история“. Но идеята бързо се избистри и пред нас се откриха много възможности. Възползвахме се от това, че сме млади и енергични и вместо да се страхуваме от липсата си на задълбочени знания, решихме да привлечем експерти и хора, посветили живота си на историята. Така всъщност дейността ни придоби днешния си облик.

Как се роди идеята?

Вероятно това се случи неусетно в часовете по история, които аз и моя колега Иван Кънчев учехме във Френската гимназия. Нашият учител Никола Дюлгеров даваше всичко от себе си, за да запали учениците. И успяваше. Вдъхновени от него, създадохме страницата, след това сайта, а с тях дойде и всичко останало.

Кой и кога събуди у Вас любовта към историята?

Семейството ми. И то не защото са полагали огромни усилия за това, а просто защото родителите ми са съвсем обикновени, културни хора с любознателен поглед към света. Когато си отгледан в такава среда, няма как историята да те подмине – тя просто се превръща във важна част от интересите ти.

Какво Ви липсваше в часовете по история, докато бяхте ученик?

Това, което днес ние се стремим да предоставяме на българския ученик, било то физически чрез присъствието ни в класните стаи и уроците ни по родолюбие, било то чрез дигиталните ни проекти. И това е именно визуализацията на историята – снимки, карти, анимации. Въобще, всичко, което може да превърне сухите факти в атрактивна информация.

Кои са грешките в традиционното обучение по история?

Сложна тема. Мога да пиша наистина много, но ще се опитам да обобщя мнението си с едно изречение. Самият факт, че обучението по история не е преживяло никаква промяна за последните няколко десетилетия, е достатъчно еднозначно. Разбира се, ако годината беше 1950 г. и казвах това, нямаше да има никакво значение. Но когато дигиталната революция е факт, когато буквално всеки ден се появяват нови и нови технологии, усвоявани изключително бързо от учениците, то тогава констатацията ми има смисъл.

Как могат да бъдат преодоляни?

Нямам представа. Наистина. И не защото нямам собствени мисли по темата, а защото всеки си позволява да се упражнява на тема образование без реално да е запознат със ситуацията и в МОН, и в държавата като цяло. Но се надявам да се появи политическо ръководство, което да има отговор на този въпрос.

Неформалното образование ли е ключът към събуждането на жив интерес към предмета у децата?

Да, но тук се изисква воля и от родители, и от учениците, и от създателите на съдържание. Всички те трябва да повярват, че основна част от знанията си човек получава не в училище, а извън него. Така че всяка минута, инвестирана в получаване на нови знания, е гаранция за успех

Как обяснявате успеха си?

Не ни делят твърде много години от учениците. Същите проблеми, които сме имали и ние в гимназията, ги имат и те. Това определено помага да имаш рационален поглед и да задоволиш потребностите.

Вярвахте ли, че ще постигнете толкова?

Не мога да си дам реална представа какво сме постигнали, не мисля и за това. Радваме се, че когато посещаваме дадено училище, се намират поне няколко ученици, които са запознати с видеата и филмите ни и ги гледат редовно. Това за мен е успех.

Кое беше най-трудното за Вас по пътя към успеха?

Във всяка работа има предизвикателства и нашата не прави изключение. Няма нищо по-особено обаче – ежедневни проблеми, с които човек трябва да се справи, за да продължи.

Коя е най-любимата част от дейността Ви?

Срещите с ученици.

Разкажете повече за уроците по родолюбие.

Това беше първата ни инициатива изобщо, стартирахме я през 2013 г. Изгубили сме вече бройката на посетени училища, но последно бяха над 200. Били сме буквално навсякъде, напълно доброволно, на собствени разноски. Целта е да бъдем от полза на учителите в процеса по представяне на съдържанието по българска история. Сам по себе си, това е един учебен час от 40 минути, в който не можем да направим кой знае колко, но поне можем да представим любопитно съдържание и да покажем, че това е пътят.

Кои са проектите, по които работите в момента?

Що се касае до видеосъдържанието ни, това са няколко поредици, касаещи Средновековието и новата ни история. Работим и по влога „Кратки истории“, който правим съвместно с VIVACOM.

Ние сме представлявали Viva History, но вие как бихте представили проекта?

Това е един от най-големите ни проекти, който скоро навърши 3 години. По същество той представлява образователна платформа, съдържаща видеа за личности, събития и цели процеси. При това съдържанието е напълно безплатно.

Имате книги, филми, дори настолна игра – достигат ли те до децата? Събуждат ли у тях любов към историята?

Това е коренно различен аспект на дейността ни. В издателското ни портфолио има над 50 книги и много други образователни издания. Започнахме активно в края на 2017 г. и планът ни е да се превърнем в най-голямото издателство за историческа литература. Разбира се, фокусът ни е българската история. Част от изданията ни са насочени към детската аудитория, като в следващите години ще акцентираме все повече на тях. Започваме с поредицата „Исторически приказки“, чиято цел е да представи средновековната ни история по подходящ начин за подрастващите. Първата книга за Самуил вече е факт и към нея има голям интерес от страна на родителите. Предстои втора част за Калоян, а след това ще обхванем живота и управлението на още много бележити владетели.

Как се промени животът Ви след създаването на “Българска история”?

Рядко скучая, което е плюс – нищоправенето убива. За жалост, все по-често младите хора се сблъскват с него.

Разкажете ни една неразказана история за Ваш любим момент с екипа или хората, които срещате.

Обичам, когато получаваме покани от български общности зад граница. Преживяването е различно – сънародниците ни, избрали да живеят в чужбина, имат едно специфично чувство към българската история. Тя им напомня за родината, подсилва носталгията им и определено тези хора ценят много това, което правим. Независимо дали в Гърция, Германия или Великобритания – винаги сме били добре посрещнати, забавлявали сме се. Обичам, когато децата на имигрантите ни рецитират български стихотворения, пеят песни и танцуват.  Това показва, че дори да са от смесени бракове, те ще успеят да съхранят корените си. Поне се надявам. Разбира се, има и примери в другата посока.

Историята за Вас е?

Историята е най-мъдрата наука, но има най-лошите ученици.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНяколко по-интересни занимания, с които да развиеш себе си21.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър