„Изгубените християнства“ – шамар в лицето на ортодоксалното

30.10.2013

Все още бях студент, когато попаднах на един любопитен филм за тайното евангелие на Юда Ескариотски в което се разказваше за това как Христос лично уговарял Юда да го предаде.  Въпреки впечатляващите разкрития, сценаристите на филма не ме убедиха достатъчно в правотата на този текст, открит в някаква пещера.  Знаейки репутацията, с която се ползва телевизията, приех това за поредния псевдо документален филм

Е,  явно съм бил предубеден, защото много от „изгубените“ евангелия, за които смятах, че са кьорфишек измислица на History Channel, са съществували.  Голяма част от тези апокрифни текстове са подробно разгледани в „Изгубените Християнства“ на  професора Барт Ърман.

Чували ли сте за евангелие на Свети Петър? Или още по-удивително, евангелие на Тома Юда брат близнак на Исус Христос? А защо не и евангелие на Павел, в което една обикновена жена бива въздигната в култ до статута на Дева Мария. Евангелия, които позволяват на  жените да бъдат свещеници?

Християните често реагират като ужилени при споменаване на някое от тези апокрифни евангелия и ереси (до едно фалшификати), без да съзнават, че  е много вероятно и  канонизираната им Библия  да е плод на фалшификация.  Още повече? Колко от тези апокрифи и ереси са вероятните свидетелства за Иисус, но влезли в канона посредством цензура или неверни преписи?

Не разполагаме с „оригиналите“ на нито една книга, залегнала впоследствие в Новия завет и дори не разполагаме с нито една християнска книга от античността. Имаме единствено копия на оригиналите или, за да сме по-точни, копия, направени от копия на копия на копия на оригиналите.“

„Изгубените Християнства“ е любопитно и интересно изследване на   апокрифните, забраняваните или просто игнорираните преписи, свидетелстващи за деянията на Христос и неговите апостоли.  Това прави  „Изгубените Християнства“  много важна книга, защото ни дава възможност да преоткрием  неща, които дори не сме подозирали за християнската религия и да погледнем на историята от един по-друг ъгъл.

За някои хора тези еретични евангелия не са новина, но запознаването им с тях би обогатило знанията на широкия кръг читатели. Обикновеният читател ще може да се запознае подробно с истинските значения на понятията „ерес“, „апокриф“, „канон“ и т.н.  И как без никакъв проблем  са се възприемали всички тези текстове в началото на ранното християнство.

LostChristianitiesВ основата си това е книга, която се занимава предимно с изгубените християнства.  Забележете, че не става дума за християнство,  а за християнства, защото някъде около II до IV век,  е имало много религиозни движения, общности и църкви, следващи христовия път по свои собствени начини,  за които едва ли бихме могли да предполагаме.

В което няма нищо чудно.  Напълно нормално е събитие като христовото възкресение  да повлече различни етнически групи и общности, всяка която да изповядва собствена визия за учението. Нима имаме един и същи буквален прочит на гръцките или египетските митове? Не, разбира се, различни интерпретации и тълкувания стигат до нас, в следствие на редица преводи и преписи.

Християнската  църква никога не е била с единно тълкувание за Библията.  Имало е десетки движения, някои от които вярващи в преражданията (карпократите) организиращи пищни оргии в чест на Христос, а други въздигали в култ женското начало като обявявали жени на свещеници.  Трети пък са смятали, че всички християни трябва да бъдат обрязани като юдеи, за да могат да изповядват вярата. Разнообразието е било  голямо, а апокрифните писания са се смятали за чиста монета . Но как се получава така, че при толкова много секти доминира една единствена, наричаща себе си –  ортодоксална църква?

“Както историците са осъзнали, през първите три века от съществуването на християнството обредите и вярванията на хората, наричащи себе си християни, са толкова различни, че в сравнение с тях различията между римокатолиците, т.нар. „примитивни“ баптисти и адвентистите от седмия ден направо бледнеят.”

Изследвайки наличните неканонични ръкописи, оцелели и открити до ден днешен, Барт Ърман запознава читателя с различните аспекти на „изгубените“ християнства и, разбира се, прави хронология на движението „протортодокси“, което постепенно успява да се наложи в църковните борби  и да сформира като Ортодоксална – сиреч права вяра, истинската църква.

„Изгубените Християнства“ се състои от три обемни и доста добре аргументирани части.  Встъпителната първа част е озаглавена „Фалшификации и открития“. В нея Бърт Ърман нагледно дава дефиниция за това какво е фалшификация и ни запознава с някой от по-популярните апокрифни евангелия, които са оцелели до ден днешен. Авторът разглежда Евангелия на Петър, Деяния на Текла и общо трите евангелия на Марко, като на моменти прилага сравнителен анализ с евангелията от каноничната Библия. Апокрифите разказват за една и съща история, но разликата в детайлите често е шокираща.  Например Евангелия на Марко е оцеляло до наши дни в три отделни евангелия, две от които забранени от църквата.

„Ереси и Ортодокси“ е втората част. Тя е  посветена на гностицизма, различните му течения и  начини по които гностиците си тълкуват ученията на Иисус. Според тях основата на христовото учение е да опознаеш себе си, а не да тълкуваш буквално написаното в Библията. В началото си обаче  този модул от книгата се занимава с деянията на Апостол Павел и ни запознава с две от най-интересните религиозни групи, които са водели „борба“ помежду си.  Това са Маркионитите, последователи на Маркион, който пръв прави разграничение между новозаветните евангелия и старите. Новозаветният е Бог на милосърдието, а старозаветният на омразата, отмъщението и сляпото подчинение. Следователно  това не е един бог, а две различни божества. Евионитите защитават абсолютната контратеза. Те са евреи, които смятат, че единствено посветени в юдейската религия могат да се наричат Християни.

Третата част, „Печеливши и губещи“, ни занимава с резултатите от тези борби, кои са победителите и кои губещите.  Авторът прави исторически преглед и изяснява какво е Ерес и Ортодоксалност. Сравнителен анализ на историческият Иисус и евагелията в общи линии е една добре сбита хроника на историята на християнската църква.  Разглеждат се Никейските събори, като арена  на  раздори, трактати, полемики, фабрикации и фалшификации върху свещените писания с цел налагане на гледна точка над останалите.

lostchristianities2Това са трите части в анотация. Проучванията на Ърман са доста по-дълбоки, но същевременно с това интересни и лесни за четене.  Извън теологическите анализи и изследванията на евангелията, най-големия плюс на книгата е достъпният й език.  Авторът поднася информацията на ниво, на което да могат да я разбират всички.

Когато прочетох финалните  страници на този значим труд, не можеше да не се усмихна на иронията. Една църква, наричаща себе си Ортодоксална – права вяра, обявява като ерес десетки други църкви. Векове наред тя господства. Векове  по-късно тя се разпада на  парченца в десетки култове и секти като Мормони, Евангелисти, Баптисти, Методисти и тн.

Като цяло „Изгубените Християнства“ е интересна и важна книга, която ни запознава с хаоса от вярвания и култове в началото на една религия.  Уви, на моменти авторът прекалява с подхода  „Какво щеше да стане ако…“, което му пречи да навлезе в по-детайлен анализ. Въпреки всичко неговият труд е безупречен и важен за обществото. Мисля, че това е книга, която всеки един човек с претенции  да е интелигентен, бил той атеист или християнин,  би трябвало да прочете.

Няколко бързи реда за българското издание.  От време на време прихвам при някой от по-лошите преводи в книгите на Изток – Запад, но тук преводачката Ралица Дерилова се е справила просто феноменално.

Корицата на западното издание (книгата е публикувана за първи път 1995 година) е доста дидактична и комерсиална. Българската корица обаче е доста по-интелигентна, артистична и не така „бъбрива”. Един трънен венец сякаш казва много повече по темата, отколкото от един папирус. В този ред на мисли, хората от  Изток –Запад са си свършили чудесно работата.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевЯник Енел: „Литературата е място за експерименти“21.03.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър