Театър

„Любовникът“: сблъсък на фантазии в танц на реалности

01.04.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Режисьорските проекти на способните актьори винаги са любопитни, но подобно събитие е още по-интересно и лично, когато качва на сцена партньорите извън нея. Такъв е случаят с „Любовникът“ на Деян Донков – първото премиерно заглавие на Народен театър „Иван Вазов“ за 2019 г.

В пиесата на Харолд Пинтър участват само двама герои – Сара и Ричард, но в тях виждаме преплетени няколко живота. С тях драматургът дава израз на мнението си, че между действителното и въображаемото няма точна граница. Докато наблюдаваме двойката, се лутаме между предположения кое от случващото се е истинско и кое – плод на нечия фантазия.

Снимки: Стефан Н. Щерев

„Любовникът“ ни въвежда в дом, където съжителството между четири стени е монотонно, а бракът е изчерпан откъм любов. За Сара и Ричард търсенето на чувства извън връзката изглежда съвсем приемливо решение. Към неговото изпълнение са пристъпили и двамата, но намирането на лично щастие преминава в надпревара, в която то само се отдалечава.

Деян Донков и Радина Кърджилова може да са двойка и извън сцената, но представлението не е от тези, за които може лесно да се каже, че не е нужно да се преструват. На двамата им се налага да преминават през различни образи, в които влизат с нужното излъчване, език на тялото и глас. Движат се от притихналост към ярост, нежността им често се превръща в грубост, а добрата физическа подготовка си проличава в сцени, когато трябва да се борят със своите демони и с тези на другия.

Костюмите и сценографията на Никола Тороманов следват линията на образите, които преминават от образцовост и консерватизъм към бунтарство и първичност. Масивната мебел в центъра, която служи като легло и маса, влиза умело в употреба при действията и емоционалните състояния. Те са подчертани и от музиката на Емилиян Гацов, която дотолкова става част настроението на сцените, че при спирането ѝ усещаме коренна промяна.

Двамата герои са лишени от каквато и да била информация за миналото и мотивите си. Така вниманието ни е пренасочено единствено към настоящето и неговата динамика, от която можем да очакваме неочакваното. Постановката си играе с въображението ни и задава повече въпроси, отколкото ни води към отговори за състоянието на тази и всички останали брачни двойки. Някъде по пътя семейният живот се е превърнал в капан, но как могат да се измъкнат от него без да го напуснат и може ли емоциите извън брака да го съживят?

В почти всяка информация за постановката ще откриете думата „провокативна“, но не заради голотата в нея. Предизвикателството е към начина, по който бихме могли да погледнем на подобни отношения: дали е нужно нещо, за да ги заздрави, или видяното е начин да бъдат подобрени? Здравословен ли е брак, в който половинките се научават да играят роли, или не е нищо повече от удобна лъжа, която ни помага да оцеляваме, но не и да живеем?

За сексуалното се предполага, че стои в основата на отношенията с Любовника, но тук сякаш присъства със своята неосъщественост и се реализира главно чрез фантазията. Тя е способна да доставя повече удоволствие от реалността, но не и когато заблудата се обърне срещу нас. Мислейки, че познаваме себе си и другия, се оказва, че сме пропуснали самата истина.

Деян Донков постига емоционално наситен спектакъл, който не преминава границите на добрия вкус, въпреки възможностите да го направи. Меко казано би било, че двамата с Радина Кърджилова излъчват химия. Спектакълът започва и завършва с прегръдка, от която се усеща безкрайното доверие и близост между двойката, а през останалото време ни показват и другите лица на една любов. На финала на „Любовникът“ можем само да се надяваме, че губейки се, герои като техните успяват да преоткрият и спасят съществуващото помежду си, за да се намерят отново един в друг.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театър03.06.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино