Театър

„Любовникът“: сблъсък на фантазии в танц на реалности

01.04.2019

Режисьорските проекти на способните актьори винаги са любопитни, но подобно събитие е още по-интересно и лично, когато качва на сцена партньорите извън нея. Такъв е случаят с „Любовникът“ на Деян Донков – първото премиерно заглавие на Народен театър „Иван Вазов“ за 2019 г.

В пиесата на Харолд Пинтър участват само двама герои – Сара и Ричард, но в тях виждаме преплетени няколко живота. С тях драматургът дава израз на мнението си, че между действителното и въображаемото няма точна граница. Докато наблюдаваме двойката, се лутаме между предположения кое от случващото се е истинско и кое – плод на нечия фантазия.

Снимки: Стефан Н. Щерев

„Любовникът“ ни въвежда в дом, където съжителството между четири стени е монотонно, а бракът е изчерпан откъм любов. За Сара и Ричард търсенето на чувства извън връзката изглежда съвсем приемливо решение. Към неговото изпълнение са пристъпили и двамата, но намирането на лично щастие преминава в надпревара, в която то само се отдалечава.

Деян Донков и Радина Кърджилова може да са двойка и извън сцената, но представлението не е от тези, за които може лесно да се каже, че не е нужно да се преструват. На двамата им се налага да преминават през различни образи, в които влизат с нужното излъчване, език на тялото и глас. Движат се от притихналост към ярост, нежността им често се превръща в грубост, а добрата физическа подготовка си проличава в сцени, когато трябва да се борят със своите демони и с тези на другия.

Костюмите и сценографията на Никола Тороманов следват линията на образите, които преминават от образцовост и консерватизъм към бунтарство и първичност. Масивната мебел в центъра, която служи като легло и маса, влиза умело в употреба при действията и емоционалните състояния. Те са подчертани и от музиката на Емилиян Гацов, която дотолкова става част настроението на сцените, че при спирането ѝ усещаме коренна промяна.

Двамата герои са лишени от каквато и да била информация за миналото и мотивите си. Така вниманието ни е пренасочено единствено към настоящето и неговата динамика, от която можем да очакваме неочакваното. Постановката си играе с въображението ни и задава повече въпроси, отколкото ни води към отговори за състоянието на тази и всички останали брачни двойки. Някъде по пътя семейният живот се е превърнал в капан, но как могат да се измъкнат от него без да го напуснат и може ли емоциите извън брака да го съживят?

В почти всяка информация за постановката ще откриете думата „провокативна“, но не заради голотата в нея. Предизвикателството е към начина, по който бихме могли да погледнем на подобни отношения: дали е нужно нещо, за да ги заздрави, или видяното е начин да бъдат подобрени? Здравословен ли е брак, в който половинките се научават да играят роли, или не е нищо повече от удобна лъжа, която ни помага да оцеляваме, но не и да живеем?

За сексуалното се предполага, че стои в основата на отношенията с Любовника, но тук сякаш присъства със своята неосъщественост и се реализира главно чрез фантазията. Тя е способна да доставя повече удоволствие от реалността, но не и когато заблудата се обърне срещу нас. Мислейки, че познаваме себе си и другия, се оказва, че сме пропуснали самата истина.

Деян Донков постига емоционално наситен спектакъл, който не преминава границите на добрия вкус, въпреки възможностите да го направи. Меко казано би било, че двамата с Радина Кърджилова излъчват химия. Спектакълът започва и завършва с прегръдка, от която се усеща безкрайното доверие и близост между двойката, а през останалото време ни показват и другите лица на една любов. На финала на „Любовникът“ можем само да се надяваме, че губейки се, герои като техните успяват да преоткрият и спасят съществуващото помежду си, за да се намерят отново един в друг.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публиката15.10.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър