Магическият реализъм в латиноамериканската литература на XX век

23.08.2018

Сигурно се питате как е възможно да съществуват реализъм и магия в едно произведение. Когато творецът реши, че сме застинали прекалено спокойно и убедено в нашата собствена действителност, той ни поднася идея, която да разбуди въображението ни. Магическият реализъм е перфектната комбинация за това – синтез между реални обекти, постъпки и персонажи, съчетани с магически и фолклорни мотиви. Родината му е слънчевата Латинска Америка, а представителите на това течение са едни от най-популярните и обичани автори през изминалия век.

Критиката сочи за начална точка сборника на Хорхе Луис Борхес „Всеобща история на безчестието“. Борхес (1899-1986), аржентински писател и публицист, е известен със своите разкази и есета, повечето от които използват подмяна на реалността с магически детайли, водят ни през тайнствени лабиринти и пътеки, а крайната цел е да се замислим дали винаги нашата гледна точка е единствената възможна.

 „Винаги съм си представял, че раят е библиотека“

Хорхе Луис Борхес

Когато говорим за фантастичен реализъм, несъмнено първо ни изниква името на колумбийския журналист и писател Габриел Гарсия Маркес (1927-2014) и неговите шедьоври „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Няма кой да пише на полковника“ и др. Маркес винаги ни поставя в обикновена всекидневна среда, но докато отиваме до пазара или пък се шляем из градината, е напълно възможно да срещнем духа на отдавна починалия ни чичо и това не би трябвало да ни притеснява. Дали съзнанието ни възприема заобикалящото го напълно обективно? Понякога причудливите картини успяват да ни заблудят и да ни изпратят в друг свят, а ние никога не знаем кой е по-истинският.

„Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.“

Из „За любовта и други демони“, Габриел Гарсия Маркес

Още един аржентинец ни печели с многобройните си разкази – Хулио Кортасар (1914-1984).  Романът „Игра на дама“ и сборникът с разкази „Толкова обичаме Гленда“ са само част от произведенията, с които е познат на българския читател. Във всяка своя история Кортасар успява да съчетае реалността с невероятни образи и магически елементи, пропити с много мъдрост.

„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“

Из „Игра на дама“, Хулио Кортасар

В стила на фантастичния реализъм твори и кубинският писател, журналист и политик Алехо Карпентиер (1905-1980). За разлика от други латиноамерикански автори, отличаващи се с крайност и мрачност в размишленията си, Карпентиер се изгрява с благородство и много въображение. За тези, които обичат разказите, „Бароков концерт“ е точната книга. Не бива да се пропускат и критическите му произведения, насочени не само към литературата, но и към музиката.

Хосе Доносо (1924-1996), чилийски писател и публицист, е може би пълна противоположност на благия тон на Карпентиер. Отново представител на бума на латиноамериканската литература и водещ автор през втората половина на XX век, Доносо разказва историите си в доста по-сиви, дори жестоки краски. Понякога саркастичен, понякога вулгарен, той разкрива своите герои в по-тъмната им страна, но с най-човешките им и присъщи желания. Макар и не толкова популярен сред българските читатели, феновете на жанра могат да открият „Място без граници“ и „Гущер без опашка“.

Карлос Фуентес (1928-2012) е литературен критик и журналист, а също и най-публикуваният писател в Мексико. Роден в Панама, живял в САЩ и Чили, Фуентес се установява и учи в Мексико. Многобройните му пътувания пораждат интереса му към културите на различните страни, но най-силно се занимава с проблемите на мексиканската идентичност, историята на държавата и нейното развитие. В стила на магическия реализъм, Карлос Фуентес пише разкази и романи, в които границите на време и пространство се размиват, но въпреки всичко в тях заляга наследството на латиноамериканската култура.

„Не ме класифицирай, прочети ме. Аз съм писател, а не жанр.“

Карлос Фуентес

Хуан Карлос Онети (1909-1994) е роден в Уругвай, пише романи и кратки разкази и бързо се превръща в един от най-награждаваните автори в родината си, а творчеството му е известно из целия испаноезичен свят. Преведен е и на български език – „Корабостроителницата“, „Сбогувания“, „Нека вятърът говори“ и др.

Магическият реализъм действително процъфтява през XX век, но влиянието му се усеща и при по-младите писатели, особено у тези, свързани с Испания и Латинска Америка. Запалените читатели, а и литературната критика, ценят високо творчеството на Исабел Алиенде (1942-) и Карлос Руис Сафон (1964-), които смело вървят по стъпките на класически автори като Маркес и Борхес. Книгите им не само поставят актуални и интересни въпроси за човешките взаимоотношения, но и излизат от комфорта на познатото ни пространство, за да отведат въображението ни на разходка из тайнствени лабиринти, където, кой знае, може и да срещнем Минотавъра.

„Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”

Из „Сянката на вятъра“, Карлос Руис Сафон


Автор: Анна-Мария Попова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 книги, които да ни стоплят през капризния февруари04.02.2019

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика