Магическият реализъм в латиноамериканската литература на XX век

23.08.2018

Сигурно се питате как е възможно да съществуват реализъм и магия в едно произведение. Когато творецът реши, че сме застинали прекалено спокойно и убедено в нашата собствена действителност, той ни поднася идея, която да разбуди въображението ни. Магическият реализъм е перфектната комбинация за това – синтез между реални обекти, постъпки и персонажи, съчетани с магически и фолклорни мотиви. Родината му е слънчевата Латинска Америка, а представителите на това течение са едни от най-популярните и обичани автори през изминалия век.

Критиката сочи за начална точка сборника на Хорхе Луис Борхес „Всеобща история на безчестието“. Борхес (1899-1986), аржентински писател и публицист, е известен със своите разкази и есета, повечето от които използват подмяна на реалността с магически детайли, водят ни през тайнствени лабиринти и пътеки, а крайната цел е да се замислим дали винаги нашата гледна точка е единствената възможна.

 „Винаги съм си представял, че раят е библиотека“

Хорхе Луис Борхес

Когато говорим за фантастичен реализъм, несъмнено първо ни изниква името на колумбийския журналист и писател Габриел Гарсия Маркес (1927-2014) и неговите шедьоври „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Няма кой да пише на полковника“ и др. Маркес винаги ни поставя в обикновена всекидневна среда, но докато отиваме до пазара или пък се шляем из градината, е напълно възможно да срещнем духа на отдавна починалия ни чичо и това не би трябвало да ни притеснява. Дали съзнанието ни възприема заобикалящото го напълно обективно? Понякога причудливите картини успяват да ни заблудят и да ни изпратят в друг свят, а ние никога не знаем кой е по-истинският.

„Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.“

Из „За любовта и други демони“, Габриел Гарсия Маркес

Още един аржентинец ни печели с многобройните си разкази – Хулио Кортасар (1914-1984).  Романът „Игра на дама“ и сборникът с разкази „Толкова обичаме Гленда“ са само част от произведенията, с които е познат на българския читател. Във всяка своя история Кортасар успява да съчетае реалността с невероятни образи и магически елементи, пропити с много мъдрост.

„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“

Из „Игра на дама“, Хулио Кортасар

В стила на фантастичния реализъм твори и кубинският писател, журналист и политик Алехо Карпентиер (1905-1980). За разлика от други латиноамерикански автори, отличаващи се с крайност и мрачност в размишленията си, Карпентиер се изгрява с благородство и много въображение. За тези, които обичат разказите, „Бароков концерт“ е точната книга. Не бива да се пропускат и критическите му произведения, насочени не само към литературата, но и към музиката.

Хосе Доносо (1924-1996), чилийски писател и публицист, е може би пълна противоположност на благия тон на Карпентиер. Отново представител на бума на латиноамериканската литература и водещ автор през втората половина на XX век, Доносо разказва историите си в доста по-сиви, дори жестоки краски. Понякога саркастичен, понякога вулгарен, той разкрива своите герои в по-тъмната им страна, но с най-човешките им и присъщи желания. Макар и не толкова популярен сред българските читатели, феновете на жанра могат да открият „Място без граници“ и „Гущер без опашка“.

Карлос Фуентес (1928-2012) е литературен критик и журналист, а също и най-публикуваният писател в Мексико. Роден в Панама, живял в САЩ и Чили, Фуентес се установява и учи в Мексико. Многобройните му пътувания пораждат интереса му към културите на различните страни, но най-силно се занимава с проблемите на мексиканската идентичност, историята на държавата и нейното развитие. В стила на магическия реализъм, Карлос Фуентес пише разкази и романи, в които границите на време и пространство се размиват, но въпреки всичко в тях заляга наследството на латиноамериканската култура.

„Не ме класифицирай, прочети ме. Аз съм писател, а не жанр.“

Карлос Фуентес

Хуан Карлос Онети (1909-1994) е роден в Уругвай, пише романи и кратки разкази и бързо се превръща в един от най-награждаваните автори в родината си, а творчеството му е известно из целия испаноезичен свят. Преведен е и на български език – „Корабостроителницата“, „Сбогувания“, „Нека вятърът говори“ и др.

Магическият реализъм действително процъфтява през XX век, но влиянието му се усеща и при по-младите писатели, особено у тези, свързани с Испания и Латинска Америка. Запалените читатели, а и литературната критика, ценят високо творчеството на Исабел Алиенде (1942-) и Карлос Руис Сафон (1964-), които смело вървят по стъпките на класически автори като Маркес и Борхес. Книгите им не само поставят актуални и интересни въпроси за човешките взаимоотношения, но и излизат от комфорта на познатото ни пространство, за да отведат въображението ни на разходка из тайнствени лабиринти, където, кой знае, може и да срещнем Минотавъра.

„Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”

Из „Сянката на вятъра“, Карлос Руис Сафон


Автор: Анна-Мария Попова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева5 избора за книжен септември09.09.2019

Още от Под Моста

Калоян Гуглев5 акцента в „Нощ на театрите“Театър