„Малкият принц“ – мъдрата книга за пораснали деца

10.04.2017

„Много по-трудно е да съдиш себе си отколкото да съдиш останалите.“

Антоан дьо Сент-Екзюпери няма възможност да бъде свидетел на големия успех на книгата си. Само година след публикуването на „Малкият принц“ военният му самолет пада някъде над Средиземно море при незнайни обстоятелства, вероятно уцелен от немски изтребител. Писателят-летец изчезва безследно. Той обаче може да бъде открит навсякъде в страниците на най-известната си творба. Разказвачът в книгата е пилот, също като него. Всъщност Екзюпери неведнъж претърпява катастрофи със самолетите, на които лети. След една от тези катастрофи през 1935 г. той се приземява инцидентно в пустинята Сахара, на 200 км. от Кайро. Звучи ли ви познато?

Екзюпери през цялото време е дълбоко свързан с тази история, той не се намира встрани, а вътре в нея, което прави нещата още по-истински. В „Малкият принц“ са скрити съкровените разсъждения на един човек за света около него и за хората, които го населяват.

„Ако ме опитомиш, ще имаме нужда един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен в целия свят. За теб аз ще бъда единствена в целия свят.“

Колкото повече растем, толкова повече откриваме нови и нови значения между редовете на тази малка книга. Тя ни учи да виждаме света не с очите, а със сърцето си. Един от най-мъдрите герои е лисицата, която Малкият принц среща на Земята. В диалога между лисицата и Малкия принц се крие дълбокото значение на опитомяването. Да опитомиш някого означава да го обикнеш. Само когато сме опитомили някого, можем да го видим истински – със сърцето, не с очите. А това, което даваме – времето, усилията, емоциите, които влагаме, за да задържим и предпазим тези, които обичаме – ги правят незаменими.

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“

„Малкият принц“ е книга, която ни помага да отсеем това, което е важно, от това, което е незначително. Докато прелистваме страниците, ние неволно позволяваме да бъдем опитомени от Малкия принц. Откриваме онова задрямало дете и му подаваме ръка. Защото същественото е невидимо за очите.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Непосилната лекота на битието“ в цитати22.08.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър