Литература

Маргарита Петкова и Нона Йотова или какво рече „Виктор“

04.10.2019

Или Маргарита Петкова и Нона Йотова: „Ние всички се намираме случайно, когато сме родени един за друг“

На 20.09.2019г. Берлин посрещна българската поетеса Маргарита Петкова и актрисата и певица Нона Йотова. Двете гостуваха в германската столица по покана на „Арт Театър Катя Костова“ като част от стартиралия миналата година проект „Известни актьори четат съвременни български писатели“.

На събитието, провело се в Българския културен институт в Берлин, Нона Йотова чете някои творби от последната стихосбирка на Петкова – „Тъй рече Виктор“ и изпя свои авторски парчета по текстове на известната поетеса. Маргарита Петкова също представи избрани свои стихове пред публиката и сподели лични истории, свързани със своя живот и поезия. И Йотова, и Петкова предупредиха още в началото, че нямат подготвен сценарий и че всичко се случва на прима виста.

В края на събитието публиката имаше възможност за автограф, снимки или личен разговор с двете дами. Изчаках всички да си тръгнат и с нетърпение помолих за едно спонтанно интервю. За да бъда в тон с двете, реших да карам без сценарий. Спомних си за разговора-„хавра“ със Захари Карабашлиев и Симеон Лютаков – Нона и Маргарита се оказаха също толкова хармонични, колкото и предишните ми двама събеседници. Човек би си помислил, че могат да говорят една с друга без край, че и да си довършват мислите. В следващите редове представям нашия разговор с някои съкращения. Надявам се, че „Виктор“ ще ми прости и ми е любопитно какво ли би казал за това интервю.

Карина Николова: Добре дошли!

Маргарита Петкова: Добре заварили.

К.Н.: Ти, Маргарита, си за първи път в Берлин, докато за Нона това не е първо гостуване…

Нона Йотова: Аз не съм за първи път, да. Идвала съм в Източен Берлин, когато бях малка. Преди години съм посещавала града и с едно представление. Беше обаче за много бързо и не успях да видя абсолютно нищо. Сега е много различно, защото сме заедно с Маргарита, а може би и защото Катя Костова ни посрещна и веднага започна да ни показва Берлин. Много малко хора биха го направили. Това би направил само човек, който обича историята и който се вълнува от мястото, в което живее, и от културата.

М.П.: За мен това е първо идване тук и смятам, че никога никой не би могъл да ми покаже Берлин по този начин. Първо го видяхме през нощта, без хора по улицата, само светлина, без звук освен нашите собствени гласове и един полицай, когото помолихме да ни снима пред Бранденбургската врата, а той проговори на български.

Ние се втрещихме, а Катя го попита дали говори български, а той отговори – „Я, я!“ /една от трите думи, които знам на немски/ Моята татко е от България“. На мен ми стана топло и си казах: „Господи, ами да, Берлин е като вкъщи.“ Това е хубаво, защото аз не обичам много-много чужбина. Трябва да усетя един град, а този го усетих. Някакъв интимитет имаше между мен и Берлин и ще го запазя завинаги.

К.Н.: „Интимитет“ също е немска дума. Оказва се, че знаеш цели четири думи на немски…

М.П.: Ооо, значи знам четири думи! Може би ако се помъча, и други ще извадя. /смее се/

Н.Й.: Немският е изключително богат език. Винаги се възхищавам, когато работя с творчеството на немскоезични автори, както ми се случи през последните години с австрийския драматург Щефан Фьогел. Немската дума, за която най-много завиждам, е Künstler /от немски ез. „човек на изкуството“/. Ние имаме „човек-на-изкуството“. Другата ужасна дума е „културтрегер“.

М.П.: Е, това е с нездрава конотация.

Н.Й.: Нали?! Тогава нямаме друга подходяща дума…

М.П.: Имаме – „интелигент“ и по-точно – „интелектуалец“, защото има голяма разлика.

Н.Й.: Да, но „интелектуалецът“ може да е интелектуалец, без да се занимава с изкуство, а Künstler-ът…

К.Н.: …си е създаден да се занимава с изкуство!

Н.Й.: Да! /усмихва се/

К.Н.: Днес, когато ви слушах и гледах, си мислех, че Берлин ви подхожда, защото е град на смели и еманципирани жени. Вие двете как се намерихте?

Н.Й.: Сравнително случайно.

М.П.: Ние всички се намираме случайно, когато сме родени един за друг.

Н.Й.: Но попаднахме в една книга, което за мен е голяма чест. Винаги съм се прекланяла пред този талант и тайфун Маргарита Петкова. От българските съвременни поети човекът, на когото съм се възхищавала, е тя заради нейната смелост и женска безпощадна същност.

А как аз се озовах в един сборник с нея – чрез стихове. Когато започнах да пиша поезия, вече отдавна не бях в ученическите години. Бях на двайсет и няколко. И в един момент бях включена в един сборник с българска поезия. Двете се запознахме на неговото официално представяне. Маргарита се отнесе много топло, с цялата своя широка душевност, към мен.

М.П.: Защото я харесвам като актриса. Към непознат бих се отнесла възпитано, но към нея политнах.

Н.Й.: Беше много спонтанно. Нали краставите магарета… се надушват.

М.П.: Дори и на премиери. /смеят се/

Н.Й.: Аз дори играя Маргарита в спектакъла “Абсурдни времена”, направен от мен и колегата ми Петър Антонов. Да, та дори и играя тази жена…

М.П.: Затова и ти имам доверие да ме четеш. /обръща се към Нона/ Много актриси обичат да бъдат помпозни.

К.Н.: Затова и ви попитах как сте се открили. Трябва да имаш доверие на отсрещния, за да му позволиш да навлезе в личния ти свят чрез произведенията ти.

М. П. и Н.Й. /едновременно/: Така е!

М.П.: Когато трябваше да се правят “Абсурдни времена”, Добри вече си беше избрал актриса. Имам уважение към нея, но не е мой тип, затова му казах: “Или Нона Йотова, или няма да има такова представление. Точка.” /Нона се смее/ Той си мислеше, че тя няма да се съгласи, но аз му казах: “Абе я дай да я питаме, пък може и да се съгласи”.

Н.Й.: А аз вече си представях текста като представление. Пак случайност.

М.П.: Предопределените случайности…

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър