Литература

Маргарита Петкова и Нона Йотова или какво рече „Виктор“

04.10.2019

К.Н.: Добре, като започнахме с темата – какво е да си жена в днешния свят, в България, в Берлин?

М.П.: Не е нищо по-различно от това да си жена изобщо.

К.Н.: А какво е “да си жена изобщо”?

М.П.: Това не са първичните и вторичните полови белези. Това е психика. Женската психика е различна от мъжката и слава Богу. Затова сме създадени различни и не от реброто на Адам, а по подобие на Господ. Никой не знае дали Господ не е жена.

Н.Й.: Аз съм убедена, че е. Аз винаги я възприемам в женски род – ТЯ. За мен по-скоро Богородица е Господ.

М.П.: Като в католицизма.

Н.Й.: Смелостта на жените е едно изключително качество, когато съществува. Тя е не само равна, но и много по-голяма от мъжката смелост. В един сайт Маргарита пише статии за известни личности и хора на изкуството. Скоро беше писала за Райна Княгиня. Научих много неща, които не знаех. Представих си как едно 19-годишно момиче в онези времена, под робството на една мюсюлманска страна, излиза на кон, ушило знаме. Знаете ли какво е било това?! След това понася всички последици – било е измъчвано, изнасилвано, пребивано. Това е нещо страшно. И после отива в Москва, завършва акушерство и цял живот работи това.

М.П.: Ражда деца. Живее достойно.

Н.Й.: Ражда петима сина. Петима!

М.П.: Това е силата на жената. Жената винаги може да продължи напред, защото е майка.

Знам един случай, много смешен и показателен. Затварят института на едни мои комшии, старши научни сътрудници, преди да си вземат докторантурите. Няма къде да работят, остават на улицата. С две деца. Жената веднага се хваща да работи като учителка. Мъжът седи, страда и казва: Аз повече не мога така. Аз съм безполезен. Ще се кача върху блока и ще се хвърля., а жената му отговаря: “Гледай сега. Отиди отсреща в 16-етажните, че да не те гледаме и в инвалидна колична на всичкото отгоре!” /смеят се/ Нямаш право да се отказваш. Та дори и да си старши научен сътрудник. Кой ще ти храни децата?! Малко са достойните мъже, а жената винаги ще намери начин, ще върви напред и ще прави света малко по-добър.

Н.Й.: Жените са били унищожавани, горени на клада, обявявани за вещици. Това подсказва, че някои по-слаби мъже винаги са се страхували от по-силните жени. Много истории са пренаписвани, за да се подцени силата на жените и за да се омаловажи тяхното място в историята.

М.П.: Това е така, но в крайна сметка една жена не трябва да бъде мъжко момиче. Жените трябва да са жени, а мъжете – мъже. Не става да носиш един мъж на гърба си. Аз искам и да съм слаба жена, да постилат плащовете си пред мен, за да мина през локвите, без да измокря сатенените си пантофки. Не искам да мога всичко. На една жена ѝ трябва МЪЖ – с всички главни букви.

К.Н.: А как се познава този МЪЖ?

Н.Й.: Имам една случка с моя съпруг, която ме е впечатлила повече от всичко. Веднъж се върна от пътя си, за да намери една моя любима плюшена играчка, която бях забравила в един хотел. Върна се, за да търси малко глупаво плюшено тигърче… Но това не би направил всеки.

М.П.: А относно мъжете най-обичам, когато жените започнат да изброяват критериите си за мъж: “висок, строен…”

М.П. и Н.Й. /едновременно/: “със сини очи…”

М.П.: Таратанци. Накрая се влюбват в един дебел, плешив човек…

К.Н.: …който е човек.

Н.Й.: Точно така.

М.П.: Любовта както и всичко в живота е биохимия. Звучи много прозаично, но е точно така. Ако можеш да обясниш защо си влюбена в определен човек, значи не си влюбена.

Н.Й.: Друго абсурдно клише е, че човек търси сродната си душа или своята “половинка”. Значи ти си половин човек, така ли?!

К.Н.: Вие сте хора на изкуството и метафорично се разсъбличатепред публиката. Как успявате да запазите личното си пространство?

М.П.: Вроден ексхибициониизъм. /смее се/

Н.Й.: Играенето на сцена е малко по-различно от писането за лични преживявания. То пак е творчество, но е пресъздаване на авторовата мисъл на друг човек. Понеже пиша и музика, и стихове, мога да правя разлика. Едно е да изпълниш нещо, което си написал ти. Съвсем друго е да се превъплътиш в кожата на чужд образ. Много обичам професията си, защото, за да пресъздам един герой, трябва да го допусна до себе си, да го разбера, да го оправдая. Играла съм серийна убийца, която съм оправдавала. Когато обаче имаш някакви лични чувства, например някаква лична болка, е възможно чрез даден образ да споделиш с публиката своето страдание, да поплачеш с хората и така да разтовариш болката си пред онези, които те гледат.

М.П.: Или те четат.

Н.Й.: Това вече е по-анонимно, защото често не разбираш за момента, в който някой те чете.

М.П.: Да, само че някой намира нещо свое, тогава се разплаква или се ядосва, или нещо се случва с него. Това обаче не се получава, без да се съблечеш. Трябва да се види сърцето ти и затова разсъбличането не е на дрехите, а на кожата.

К.Н.: А на финала идва един въпрос вместо хепи енд… Влюбени ли сте? И не питам нито поетесата, нито актрисата, а Маргарита и Нона.

М.П.: Ооо, Маргарита е серийно моногамна. /смеят се/ Така че естествено, че съм влюбена.

Н.Й.: Винаги. Да. В гръцкия език има шест думи за любов. „Ерота“ е влюбването и сексуалната любов. „Агапи“ е онази любов, която е истинска, дълбока…

М.П.: На всички нива.

Н.Й.: „Филя“ е любовта между приятели. „Струге“ е между родители и деца… Любовта има страшно много измерения, страшно много.

М.П.: И на български „любов“ и „обич“ имат различно значение.

Н.Й.: Езиците са една голяма енигма. По тях можеш да проследиш историята на света.

М.П.: Понеже съм завършила българска филология, съм учила откъде тръгват езиците и всъщност става ясно, че всички ние говорим на един език. Вавилонската кула всъщност е философско понятие, а не езиково. Различията идват от различното възприятие на света. Но свърнахме отново по кривата пътека, защото това са теми без край.

К.Н.: Като „Приказка без край“, но при нас „без сценарий“.

М.П.: И слава Богу, защото сценарииите обикновено не вървят по сценарий.

Н.Й.: И всичко провалят.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър