Образование

Мариян Иванов, учител от „Заедно в час“ – за щастието да си учител

21.03.2019

Мариян е завършил бакалавър по технология на мазнините, етеричните масла, парфюмерията и козметиката в Университет по хранителни технологии, Пловдив. Продължава образованието си като докторант по физикохимия, но желанието му да въздейства положително на образованието в България го довежда до „Заедно в час“. Спокойният му глас ни позволява лесно да си представим с колко внимание и любов работи с учениците си, а искрената му радост от това ни кара да му се възхищаваме, затова ви разказваме в един разговор с него какво е да си част от програмата на „Заедно в час“, какви са предизвикателствата да си учител и за децата в Първомай!

 Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ като кандидатстваш за програмата до 15 април!

Как стана част от програмата на „Заедно в час”? Как научи за програмата и стигна до училището в Първомай?

Бях много неориентиран като ученик за бъдещата ми кариера и по стечение на обстоятелсвата записах това – беше ми интересно, справях се, но осъзнах, че много повече ми харесва да помагам на моите колеги с различни изпити, отколкото да прилагам научените знания в производствената практика. Тогава за първи път през живота си видях учител, който да ме вдъхновява. Имах много добри учители, но може би никой не е намирал подходящия подход към мен. Нямах ролеви модел, никой не ме е вдъхновявал, просто съм учел, защото така трябва. Даже едни от любимите ми учители са ми казвали –„не бъди учител”, което е много тъжно. В университета за първи път намерих този човек, на чийто подход и знания се възхищавах, и усетих, че искам да се занимавам с образование.

Среща със Зелени балкани и изготвяне на хранилнка за птици

Първоначално бях решил, че искам да работя със студенти. Не съм си представял, че ще работя с ученици, дори съм се чувствал некомфортно покрай деца и ми е било трудно да общувам с тях. Представях си бъдещето като асистент, следвах тази цел, завърших магистратура и записах докторантура точно с този преподавател, който ме вдъхновяваше. Обаче нещата не се развиха добре поради редица проблеми и последва доста тежка година. По това време видях съвсем случайно събитие на „Заедно в час” във Фейсбук и реших да отида, тъй като обичам да посещавам различни образователни семинари, когато имам възможност.

Отидох без никакви очаквания. Събитието включваше ролеви игри, в които се поставяхме на мястото на различни ученици. Тогава разбрах, че осигуряват педагогическа специализация, питах как да кандидатствам и попълних. След това ми изпратиха логически тест, последва интервюто, център за оценяване – това беше нещото, което най-много ме впечатли – колко стриктно и структурирано е всичко.

До ден днешен си мисля, че ако така подбираха кадрите си всички училища и университети, образователната ни система щеше да е на коренно различно ниво.

Вдъхнаха ми доверие, видях колко са сериозни и амбициозни и започнаха поредицата обучения, които вървяха също много гладко. След това дойде лятната академия, където е наистина много интензивно и се запознах с невероятни хора, всестранно развити, с много големи възможности и голям умствен капацитет, много добри сърца и всичко потръгна. Ние сме голяма общност, на която можеш да разчиташ във всеки един момент. Колкото и трудно да ми е в някои дни, когато се замисля, че има още много хора, на които също им е трудно в този ден, но имаме същата цел и всички работим за това децата да имат достъп до качествено образование – това ми дава много надежда и сили. И това, че всяка година влизат нови и нови хора в това, просто е невероятно.

На кои класове преподаваш?

Аз преподавам на пети, шести и седми клас в часовете по Човекът и природата, и Химия, и в занималня. Трябваше да преподавам само по химия и бях един от първите учители, които имаха предложение за включване в програмата, но не бях много гъвкав. От „Заедно в час” бързо ми предложиха различни места и излезе позиция в Първомай, но за занималня. Нямах никаква представа какво означава това „занималня“. Цяло лято аз се поготвях за учител по химия, но реших да се включа и определено не съжалявам. Първата година преподавах на пети клас, които бяха страхотни и наистина ги обикнах, и мисля, че и те мен. Втората година вече поех Химия и Човекът и природата, и отделно водя занималнята на сборна група от шести и седми клас, но на мен това ми харесва много, защото имам контакт с повече деца.

Как успяваш да предадеш тези точни науки по интересен начин? Често много от нас са се сблъсквали с тях като суха материя, а всъщност е безкрайно интересно.


Екскурзия в Пловдив с посещение на римски културни забележителности

Ще попитам и теб – как си представяш ти перфектния час? Как трябва да протече? Информацията трябва да е достъпна за тях и да се чувстват, че са постигнали нещо. Защото масово учителите водят „фронтална беседа“, а дали учениците разбират или не, рядко ги питаме, освен ако не ги изпитваме. Много ученици имат големи дефицити в знанията, говорят различни езици вкъщи, има езикова бариера за тях – и точно да се премахне тази бариера и те да могат да научат нещо, да решат една задача, на тях им харесва.

Аз лично много работя върху това да имам позитивна среда в класната стая, да съм много положителен, много усмихнат и дори децата ми казват – „искаме да можем да се смеем в часа“. Това е важно за тях – да се забавляват.

Другото е да използвам визуални материали, които да могат да видят. Често използвам мултимедията, за да покажа какво трябва да правим или решаваме задачи на дъската, и представям опити, когато нямам физическата възможност. Дал съм им достъп до интернет в занималнята, което им дава възможност да търсят информация не само в учебника, което често е скучно за тях, но и до различни източници. Давам им възможност да си комуникират, което също много им харесва.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Даниела ЛаловаДа носиш пламъка на вдъхновението - интервю с Калинка Богданова, преподавател от ,,Заедно в час’’19.02.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър