„Марина“ на Сафон – предястие за истинския шедьовър на испанския автор

27.02.2014

МартинаАко четете това ревю, значи поне веднъж сте чували името на Карлос Руис Сафон, може би най-продаваният съвременен испански писател и автор на абсолютния шедьовър „Сянката на вятъра”. „Марина”, макар да излезе у нас след Сянката, е книга, писана в по-ранните авторски години на Сафон и самият той я определя като може би най-близката до сърцето му. И ако вече сте прочели „Сянката на вятъра” и „Играта на ангела”, (ако не сте просто ви завиждам, защото значи ви предстои да го направите за първи път) и търсите още от същото, „Марина” е вашият роман.

Вземете килограм готическа мистерия, щипка фентъзи мотиви, стрък хорър  елементи, прибавете интелигентен и различен тийнейджър, влюбен в ефирно момиче  за протагонист, сложете ги в тъмните, прекрасни улички на една изчезнала Барселона, разбъркайте и ще получите манд… книга с етикет „Сафон”. И „Марина” е точно това. На практика фабулата й е абсолютно същата като „Сянката на вятъра”, просто подправките са различни и рецептата все още не е толкова доизпипана. Затова и романчето ще се хареса на всички, които са чели и са се влюбили в предишните издавани у нас книги на испанския маестро.

VI_978-3-596-18624-2
Сравненията със „Сянката” в това ревю на всеки втори ред са неизбежни, тъй като за мен „Марина” е нещо като упражнение на Сафон за магнум опуса му. Както споменах, фабулата е една и съща и през цялото време имаш чувство, че четеш един много качествен фенфикшън в света и героите на четирилогията „Гробището на забравените книги”. Тук отново имаме уникалния стил и атмосфера, невероятната увлекателност, вълнуващата история, симпатичните главни герои, двете крайности –доброта и човечност и зло, буквално превърнало се в чудовищно (при Сафон сякаш няма нищо по средата), разходката из Барселона и всички останали характерни черти на творчеството на Карлос.

„Марина” обаче е далеч от нивото на „Сянката на вятъра” и дори „Играта на ангела”. И това е напълно нормално, тъй като самата книга е писана повече от  5 години преди началото на четирилогията. Романът страда от няколко проблема, най-големият, от които е липсата на пространство. Замахът й е голям, но пространството е малко. Книжката е едва 200 страници, а се опитва да ни представи две истории едновременно – една развиваща се в настоящето, детска, красива и трагична любов, и другата – мистериозна, чудовищна и заплетена история от миналото. И тези страници съвсем не стигат за marina350убедителното разгръщане на паралелните истории. В един момент едната взима превес над  другата, нещата се случват набързо и, казано честно, неубедително. Освен това, за разлика от „Сянката”, тук не се получава и особено добре самото преплитане на миналото и настоящето. Докато в „Сянката на вятъра” главният герой имаше доста добра причина да се рови в миналото и самото минало се отразяваше много на настоящия му живот и движеше цялостната история, тук съвсем не е така. Нашият главен герой Оскар и възлюбената му Марина се натрисат изкуствено в една мистерия, която се опитват да разгадаят и буквално, без никакво основание, си бъркат носовете, където не им е работа. И това няма нищо общо с техния живот, настояще или бъдеще. Ако книгата беше два пъти по-дълга щеше да е много по-добра. Заради малкото й страници трудно може да се изгради връзка с иначе симпатичните главни герои, както и да се вникне в самата история. Личи си, че Сафон все още не е открил пълния  си потенциал.

Всичко това обаче далеч не прави „Марина” лоша книга. Тя е просто по-слаба от „Сянката на вятъра”, обаче това е все едно да кажеш, че мусаката на мама е по-гадно от храната в най-вкусния френски ресторант. Второто е висш  пилотаж, но това не означава, че мусаката също не е вкусна. Препоръчвам „Марина” на всички хора, които обичат да четат художествена литература. Загладнелите за още от Сафон ще утолят глада си, а за останалите „Марина” е прекрасен начин за запознаване с един от най-добрите автори на романи на нашето време. Увлекателна е, четивна е, има интригуваща история, струва 10 лева и се чете за две вечери. Не знам какво още ви трябва.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 класически романа, които всеки трябва да прочете09.02.2021

Още от Под Моста

Емилия НайденоваЕфективна домашна среда за онлайн обучение – мисия възможнаОбразование