„Марина“ на Сафон – предястие за истинския шедьовър на испанския автор

27.02.2014

МартинаАко четете това ревю, значи поне веднъж сте чували името на Карлос Руис Сафон, може би най-продаваният съвременен испански писател и автор на абсолютния шедьовър „Сянката на вятъра”. „Марина”, макар да излезе у нас след Сянката, е книга, писана в по-ранните авторски години на Сафон и самият той я определя като може би най-близката до сърцето му. И ако вече сте прочели „Сянката на вятъра” и „Играта на ангела”, (ако не сте просто ви завиждам, защото значи ви предстои да го направите за първи път) и търсите още от същото, „Марина” е вашият роман.

Вземете килограм готическа мистерия, щипка фентъзи мотиви, стрък хорър  елементи, прибавете интелигентен и различен тийнейджър, влюбен в ефирно момиче  за протагонист, сложете ги в тъмните, прекрасни улички на една изчезнала Барселона, разбъркайте и ще получите манд… книга с етикет „Сафон”. И „Марина” е точно това. На практика фабулата й е абсолютно същата като „Сянката на вятъра”, просто подправките са различни и рецептата все още не е толкова доизпипана. Затова и романчето ще се хареса на всички, които са чели и са се влюбили в предишните издавани у нас книги на испанския маестро.

VI_978-3-596-18624-2
Сравненията със „Сянката” в това ревю на всеки втори ред са неизбежни, тъй като за мен „Марина” е нещо като упражнение на Сафон за магнум опуса му. Както споменах, фабулата е една и съща и през цялото време имаш чувство, че четеш един много качествен фенфикшън в света и героите на четирилогията „Гробището на забравените книги”. Тук отново имаме уникалния стил и атмосфера, невероятната увлекателност, вълнуващата история, симпатичните главни герои, двете крайности –доброта и човечност и зло, буквално превърнало се в чудовищно (при Сафон сякаш няма нищо по средата), разходката из Барселона и всички останали характерни черти на творчеството на Карлос.

„Марина” обаче е далеч от нивото на „Сянката на вятъра” и дори „Играта на ангела”. И това е напълно нормално, тъй като самата книга е писана повече от  5 години преди началото на четирилогията. Романът страда от няколко проблема, най-големият, от които е липсата на пространство. Замахът й е голям, но пространството е малко. Книжката е едва 200 страници, а се опитва да ни представи две истории едновременно – една развиваща се в настоящето, детска, красива и трагична любов, и другата – мистериозна, чудовищна и заплетена история от миналото. И тези страници съвсем не стигат за marina350убедителното разгръщане на паралелните истории. В един момент едната взима превес над  другата, нещата се случват набързо и, казано честно, неубедително. Освен това, за разлика от „Сянката”, тук не се получава и особено добре самото преплитане на миналото и настоящето. Докато в „Сянката на вятъра” главният герой имаше доста добра причина да се рови в миналото и самото минало се отразяваше много на настоящия му живот и движеше цялостната история, тук съвсем не е така. Нашият главен герой Оскар и възлюбената му Марина се натрисат изкуствено в една мистерия, която се опитват да разгадаят и буквално, без никакво основание, си бъркат носовете, където не им е работа. И това няма нищо общо с техния живот, настояще или бъдеще. Ако книгата беше два пъти по-дълга щеше да е много по-добра. Заради малкото й страници трудно може да се изгради връзка с иначе симпатичните главни герои, както и да се вникне в самата история. Личи си, че Сафон все още не е открил пълния  си потенциал.

Всичко това обаче далеч не прави „Марина” лоша книга. Тя е просто по-слаба от „Сянката на вятъра”, обаче това е все едно да кажеш, че мусаката на мама е по-гадно от храната в най-вкусния френски ресторант. Второто е висш  пилотаж, но това не означава, че мусаката също не е вкусна. Препоръчвам „Марина” на всички хора, които обичат да четат художествена литература. Загладнелите за още от Сафон ще утолят глада си, а за останалите „Марина” е прекрасен начин за запознаване с един от най-добрите автори на романи на нашето време. Увлекателна е, четивна е, има интригуваща история, струва 10 лева и се чете за две вечери. Не знам какво още ви трябва.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаПътуване във времето с големите Азимов и Силвърбърг13.04.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър