Машината на времето на Postmodern Jukebox

12.03.2018

PMJ е онова стихийно явление, което напълно се възползва от изплувалата в последните години носталгия по джаза и пищните суинг партита. Както обикновено става, и тази гениална идея се гради на привидно нещо съвсем просто: адаптацията на модерни, понякога трудносмилаеми в оригиналното си звучене парчета, изменени до неузнаваемост в стила на джаза на двадесетте години. С първите си изяви в YouTube, Postmodern Jukebox помита аудиторията, а любовта към звука на отминалата belle époque бързо се разраства, за да превърне проекта в световен феномен.

Зад PMJ седи пианистът Скот Брадли. Израснал в Ню Джърси, Брадли бързо си пробива път към джаз сцената на Ню Йорк, където през 2009-а година за пръв път се ражда идеята да инкорпорира старото джаз звучене в съвременна музика. Postmodern Jukebox се заформя като концепция през 2011-а, когато Брадли публикува първото си видео в YouTube – кавър на A Motown Tribute на Nickelback. През 2012-а следва кавърът на Thrift Shop на Macklemore с певицата Робин Адел Андерсън, който събира четири милиона гледания за една година и затвърждава присъствието на състава в интернет. Състав, а не група – с изключение на Скот Брадли, в почти всяка изява гостуват нови музиканти.

Всяка песен минала през ръцете на креативния гений зад проекта е със своя уникална аранжировка и в изпълнение на различен бенд. Ако нямате името на песента пред себе си, ще започнете автоматично да щракате с пръсти в ритъм, вероятно с думите „тази я знам, но не се сещам“. Интерпретациите запазват духа на оригинала, но им придават нова същност, ново лице и, със сигурност, изцяло нова душа.

Рагтайм, суинг, джаз, doowop. Контрабас , барабани, гайда, банджо, кларинет, сакс. Струни, вентили, клавиши, брас. Изпускам и забравям инструменти, стилове и течения, но за музикантите на Скот Брадли няма неизследвана територия.

Дискографията на PMJ е почти необятна. В най-силните си години съставът издава по три-четири албума на година, какъвто е случаят през 2015-а и 2016-а. Това може да бъде притеснително и дори обезкуражаващо, защото с подобни обеми трудно се наваксва. Именно заради това е добре да се започне с най-добре познатите и силни кавъри на групата. Споделям мнението, че един „хит“ не значи нищо, но в случая с PMJ числата определено не лъжат.

Много вероятно е първо да чуете серията от наистина изключителни кавъри с участието на Морган Джеймс и Хейли Райнхарт. Заради тези две имена съм истински благодарен, че Скот Брадли е създал PMJ, а не се е захванал с каквото и да било друго. Говоря, разбира се, за версиите на Creep, Seven Nation Army, It’s a Man’s, Man’s, Man’s World и Take Me to Church. За мен тези парчета бяха първи досег с творчеството на Postmodern Jukebox.

Без изобщо да подценявам основателя и неговите музиканти, фокусът тук пада изцяло върху вокалите. Неповторимата Морган Джеймс издига на друго ниво едни вече безкрайно оригинални интерпретации с глас, който аз поне не мога да обясня, а и не трябва. Гласът на Хейли Райнхарт също ще ви преследва дълго. Онази характерна дрезгавина при изкачването, изключителен контрол над гласа и онези секси ниски тонове само показват, че граници наистина не съществуват.

И макар да искам да се задържа върху тях, е добре все пак да ви запозная и с някои други гост-музиканти. Ще се опитам да избягам от най-известните имена. Вместо тях, искам със сигурност да ви представя Гунхилд Карлинг. Не съм съвсем сигурен, че Гунхилд Карлинг е човек. Само чуйте Material Girl и Never Gonna Give You Up. Лудост по най-красив начин. Истински музикален виртуоз, тя свири на флейта, тромпет, тромбон, саксофон, гайда (и всеки друг духов инструмент на света), танцува степ и, да, пее. Едни от най-запомнящите се колаборации на PMJ са с нея, но са и доста слабо познати.

Със сигурност трябва да обърнете внимание и на съвместната работа на PMJ с Мая Сайкс. С класическия си вид на соул дива и глас, който набира и се извисява, но сякаш никога не спира, Мая Сайкс е една от най-силните страни на състава. Някои от вас със сигурност вече я познават от концерта в Зала 1 на НДК през 2016-а, който в един момент се превърна в състезание по надпяване между гласове, сред които просто не може да има победител. Там беше и Лаванс Коли, също вокалист от световна класа, каквито, впрочем, са всички изпълнители допринесли някога за проекта Postmodern Jukebox.

Поредният, трети концерт в България, ще се състои на 15 май в Зала 1 на НДК. Носят се слухове, че този път дори можем да видим Морган Джеймс с групата, ако сме пропуснали да го направим в София Лайв Клуб през декември миналата година. Бъдете там. Всеки концерт на PMJ е истински спектакъл, пищна сцена от отминала епоха, същинска машина на времето към един изключително колоритен период. Ако след това почувствате остра нужда да се запишете на суинг или да си купите тромпет, бъдете спокойни – това е единствената логична реакция.


Текст: Димитър Рахталиев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевСлед Postmodern Jukebox: джазът все още звучи16.05.2018

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование