„Майстора и Маргарита“ – сатира за нелогичния рационализъм

23.06.2014

The_Master_And_Margarita_by_klumsyk

Основната тема на романа е спиритуализма и духовността в рационалния свят. Булгаков представя своите сложни и многопластови идеи за доброто и злото, за светлината и мрака, за същността и произхода на тези сили. Но преди да ги обрисува по-обстойно, авторът първо убеждава читателите в тяхното съществуване. Редица изследователи са склонни да разглеждат романа само и единствено като политическа сатира на конкретния социален строй в Москва през 20-те години на миналия век. Остро не съм съгласен с подобна интерпретация, тъй като тя орязва огромна част от художествената стойност на произведението. „Майстора и Маргарита” не се отнася само до един определен строй в един определен век, а представлява критика на крайния рационализъм, проявяващ се в безброй човешки общества в различни епохи и култури.

„АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“ НА АЙН РАНД

24224_104121636291852_2757465_n Булгаков осъжда присъщото на бездуховните хора желание да вярват само във физическото, само в това, което може да се види, пипне и докаже. Романът е критика срещу затварянето на сетивата за явленията, които са необясними с рационални аргументи. Книгата е зов за спиритуализъм, поклон пред невидимото и неуловимото. И именно затова е адски актуална днес, в нашето рационално пазарно общество, което държи да измерва всичко единствено във физически и икономически параметри. В един от епизодите Дяволът обявява, че ще изнесе спектакъл с черна магия, а след това ще обясни рационално и логически как са били извършени всичките фокуси и заблуди. След спектакъла така и не е дадено обяснение на магията, но вместо това са разкрити алчността, лицемерието и ограниченото мислене на публиката, жадна за логични обяснения. Би ми се искало да дам някои по-подробни примери за това, но ще ви оставя удоволствието да се запознаете с тях сами.

— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!

— Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.

— За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат, — но навярно не познавам добре живота! Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава — той например добър ли е?

— Да — отговори арестантът, — въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили, е станал жесток и коравосърдечен. Бих искал да зная кой го е обезобразил така.

— С удоволствие мога да те осведомя — отвърна Пилат, — защото бях свидетел. Добрите хора му се нахвърлиха като псета на мечка. Германците се вкопчиха във врата, в ръцете, в краката му. Това се случи в битката при Идиставизо, в Долината на девите.

— Да можех да поговоря с него — изведнъж мечтателно каза арестантът, — убеден съм, че той рязко би се променил.

Bulgakovs-Moscow-The-Master-and-Margarita-e1350319498182

Не си мислете обаче, че Булгаков се впуска в религиозна пропаганда. Той говори за Бога и Дявола, за Иисус Христос и Пилат Понтийски, но разказва своята история по изключително специфичен начин, който не съвпада особено с одобрения канон. За изграждането на образа на Дявола и неговата свита Булгаков изследва различни древни религии и описания на Сатаната и включва идеи и концепции, събрани от всички тях.

Ако трябва да посоча нещо, което не ми хареса, това би било забавянето на действието в първата половина на романа. Тя е по-сатирична и представя неспособността на бюрократизираното общество да възприеме богатството и пъстротата на по-мистичния аспект от вселената. За жалост обаче се наблюдава известно еднообразие и повтаряемост, които в един момент леко доскучават. В тази половина почти напълно отсъстват героите от заглавието – на Майстора е отделена само една глава, а Маргарита присъства само като част от неговия разказ. За щастие втората половина на романа, разказана основно от гледната точка на Маргарита, е много по-емоционална и въздействаща. Още първите изречения на тази втората част предвещават затрогваща и пленителна история:

Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!

Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!”

И нека го кажа така – не случайно тази влюбена жена от Москва е един от най-обсъжданите и обичани образи в световната литература. Маргарита е жизнена и жива, а нейната история е изпълнена с толкова много чувственост, че сякаш е разказана в поема, а не в роман. Маргарита е човек – прекрасен и величествен човек, който все пак не е лишен от недостатъците на своята раса. Образът й е едно безкрайно красиво съчетание на земното и небесното, на светлина и мрак, затрогващо изображение на великолепие без съвършенство. Тя е може да бъде егоистична и отмъстителна, но също така жертвоготовна и отрицателна. В различните епизоди тя е кралица или вещица, но никога не губи своето собствено лице, каквато и роля да играе. Тя може да извърши най-голямата жертва и най-големия морален подвиг, но не защото искрено чувства нуждата да го направи, а просто защото е обещала и държи на думата си.

Когато се събуди, Маргарита не заплака, както ставаше често, защото се събуди с предчувствието, че днес най-сетне нещо ще се случи. Усетила такова предчувствие, тя почна да го разпалва и да го подхранва в душата си от страх да не я напусне.

— Аз вярвам! — шепнеше тържествено Маргарита. — Аз вярвам! Нещо ще се случи! Не може да не се случи, иначе наистина трябва да ми е отредена доживотна мъка? Признавам, че лъгах и мамех, водех таен, скрит от хората живот, но нима може наказанието за това да е толкова жестоко… Да, сигурна съм, че нещо ще се случи, защото е невъзможно нещо да се проточи вечно. Освен това сънят ми беше пророчески, убедена съм…”

 Романът на Булгаков е практически бездънно ковчеже със съкровища. Само част от тях успях да проумея, още по-малка част успях да ви представя. Важен елемент от проблематиката на книгата, илюстриращ темата за духовното в материалния свят, е интересната концепция за трайността на творчеството. Булгаков излага тезата, че, веднъж сътворена, една идея никога не може да бъде заличена напълно. Колкото и да бъде отричана и забранявана, тя винаги ще намери начин да се върне при хората. И неслучайно една от най-знаковите фрази за романа е репликата „Ръкописите не горят”.

533772_10151528992411738_1475897557_n

Книгата е много особена, не е за всеки вкус и няма да допадне на всеки читател. Но аз лично ви съветвам да й дадете шанс, защото безмерните скъпоценности, които бихте могли да откриете в нея, надхвърлят стократно шанса да не ви допадне.

 

„ПРЕКРАСНИЯТ НОВ СВЯТ” – ЛОГИЧЕСКИ ТЕСТ ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ

 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОткъс от Дискотека „Гогол“ на Пааво Мацин29.05.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика