Литература

Мъжките герои в литературата, които съсипаха любовния ми живот

01.11.2018

Няма спор, някои книги не се забравят, а някои герои от книги – още по-малко. Като човек, който чете, откакто се помни, мога да се сетя за цял списък с литературни образи, които ми дадоха много. Е, в главата ми изниква и още един списък, но за жалост той не ми донесе нищо повече от много разочарования в личния живот.

Да, може би вече се досещате, че става въпрос за образите на мъже, плод на фантазията на знайни и незнайни автори. Като се започне с митовете, мине се през приказките и се свърши до световната литература, все се появява някой мъж, който да обърка съзнанието на читателя и особено моето. Вече от години срещу лоши делници ме пази щитът на Ахил, Принцът от приказките ме събужда с целувка вместо алармата на будилника, а крал Артур ми припомня защо си заслужава да те ухажва някой истински рицар.

Но по-специално място в сърцето ми заемат няколко литературни персонажа, които съм събрала в скромен списък, обясняващ любовните ми несполуки. Техните създатели злосторници в по-голямата си част са жени – смешно, а може би напълно обяснимо. Сърдя им се, но като че ли ги разбирам. Ако имах голям литературен талант и безгранична фантазия, аз също щях да сътворя от думи перфектния мъж в перфектния контекст и без угризения щях да оставя читателите да се справят с последствията от моите творения.

Хийтклиф

Ralph Fiennes and Juliette Binoche, Wuthering Heights (1992)
Ralph Fiennes and Juliette Binoche, Wuthering Heights (1992)

Героят от „Брулени хълмове“ е един от най-амбивалентните мъжки образи в световната литература, който трудно може да се определи като добър или като абсолютно зъл. Хийтклиф е забулен в мистерия още от началото на романа, когато бива доведен от господин Ърншоу в имението „Брулени хълмове“. Според официалната версия той се е скитал като сирак по улиците на Ливърпул, а произходът му е неясен, но злите езици твърдят, че във вените му тече кръвта на цигански род, както и тази на семейство Ърншоу. Истината така и не излиза наяве, но едно е сигурно – Хийтклиф е странно, саможиво дете, което бързо става трън в очите на сина на господин Ърншоу Хиндли, но и първи приятел на дъщеря му Катрин.

Именно това приятелство представлява и завръзката на романа. Докато растат заедно, между двамата герои се заражда връзка, която далеч надминава братско-сестрински или любовни взаимоотношения и която най-добре може да бъде описана с думите на самата Катрин – „Аз съм Хийтклиф“. Въпреки че и двамата чувстват, че в един-друг са открили своята сродна душа, Кати решава да се омъжи за Едгар Линтън, който и визуално, и по характер е абсолютната противоположност на Хийтклиф, защото брак с последния би бил „унизителен“ за нея.

Дочувайки тези нейни думи, Хийтклиф изчезва безследно, за да се върне след известно време мистериозно забогатял и жаден за мъст срещу хората, отнели му щастието. След като Катрин умира, единствена цел в живота на Хийтклиф стават безспирните злини, насочени включително и към собствения му син.

Четейки това описание, сигурно вече се чудите защо подобен герой изобщо заема част от тази класация, както и дали аз не показвам наченки на Стокхолмски синдром. В моя защита ще кажа, че огромният чар на Хийтклиф е в неговата трагедия, в това, че целият му живот, всяка мисъл и емоция се върти около Катрин, независимо дали тя е жива или мъртва. Не ме разбирайте обаче погрешно, за мен Хийтклиф е по-скоро зъл, но Кати по нищо не му отстъпва. Именно тази идея да намериш своя сродна душа и да считаш, че тя не е отделен човек, а част от теб, от съществото ти, от всичко, което си, е доста романтична. Да не говорим пък за следните редове:

Катрин Ърншоу, дано не намериш покой, докато съм жив! Ти каза, че съм те убил — тогава преследвай ме като дух! Духовете на убитите преследват своите убийци. Зная, че се е случвало призраци да бродят по земята. Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Ах, господи, това просто не може да се изкаже. Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!

Tom Hardy and Charlotte Riley, Wuthering Heights (2009)
Tom Hardy and Charlotte Riley, Wuthering Heights (2009)

Явно не само аз смятам, че Хийтклиф заслужава внимание. През далечната 1978 излиза сингълът на британската певица Кейт Буш, озаглавен „Брулени Хълмове“. В него тя се превъплъщава в ролята на духа на Катрин Ърншоу, дошъл да навести Хийтклиф. Познайте пък на кого е кръстен актьорът Хийт Леджър?! Адаптациите на романа „Брулени хълмове“ са безброй, като най-незабравимата от тях по мое мнение е тази, в която Ралф Файнс до съвършенство изиграва любовта, отчаянието, злобата и лудостта на Хийтклиф.

А нека хвърлим и един поглед към авторката на този сложен литературен персонаж. От оскъдните разкази за Емили Бронте става ясно, че тя се е отличавала със завиден интелект, но в същото време е била мистериозна, самовглъбена и срамежлива. Направо да не повярваш какви страсти са ѝ се въртели в главата, но явно тихите води са най-дълбоки. Бронте умира на крехката възраст от 30 г. и доколкото е известно, без значителен любовен романс зад гърба. Но последното може би е обяснимо – и цял живот няма да му стигне на човек да намери Хийтклиф.

Мистър Дарси

Кой не е чувал или чел за него?! Представям ви мъжа, който е виновник за нереалните любовни очаквания на много поколения жени. Ех, мистър Дарси! Спомням си, че за първи път прочетох “Гордост и предразсъдъци” в седми клас и като много други останах запленена от неговия образ, който се влюбва в остроумието на Елизабет и надмогва предразсъдъците на времето и собствената си гордост в името на любовта. Трогателни са и неговият висок морал, милото му отношение към сестра му и непрестанната, безкористна подкрепа, която оказва на Лизи. А кой не иска да чуе следното любовно обяснение:

Напразно се възпирах. Всичко е безполезно. Не мога да се овладея. Позволете ми да ви кажа — безкрайно ви се възхищавам, обичам ви.

А това, което прави мистър Дарси напълно неустоим, е фактът, че е толкова зрял, а е само на 28 години. Дотук добре, но Джейн Остин май е объркала цифрите, защото ако днес срещнете мъж на 28, най-големият ви късмет ще е той вече да не живее с майка си или да не носи мръсното си пране при нея. Оттам-нататък все още има шанс процесът по съзряването да мине благополучно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика