Театър

„Медея“ – събитие отвъд театъра, което не се забравя

28.10.2019

Вдъхновен докрай от епохата, от която произлиза трагедията на Еврипид, сред идеите за спектакъла „Медея“ беше той да се изиграе пред публика един-единствен път. Мисълта резултатите от двугодишен труд да бъдат видени само веднъж обаче е меко казано несправедлива – за щастие, представлението вече направи дебюта си в София през октомври, а

до края на годината го очакват и още дати в столицата.

Снимки: Орлин Огнянов

Но „Медея“ си струва да бъде игран още много не само заради качествата на спектакъла, а и заради факта, че той представлява повече от театър. Амбициозният проект, част от „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, впечатлява с мащабите си и своята социална страна, която среща успели актьорски имена не само със студенти от НБУ и стажанти от творчески специалности, но и деца от различни етноси в Пловдив, които преминават през обучения за целта.

Те се превръщат в душата на спектакъла още с появата си в началото и остават в центъра на представлението като неразделна част от самата Медея.

Снимки: Орлин Огнянов

Режисьорът Десислава Шпатова, от която гледахме премиерно и „Монтажът на моя филм“ през отминалия театрален сезон, отново действа с размах, но този път в друг жанр. Тук тя има нелеката задача да работи с над 40 участници на сцена. Така например древногръцкият хор от над 20 души е внушителен не само с броя си, но и експресивността на отделните участници, които с лекота въздействат чрез интонация и синхрон, начело с Ася Иванова.

Спектакълът привлича с редица доказали се имена, някои от които се появават само за една сцена, но оставят следа със своята експресивност. Койна Русева внася фин драматизъм като вестителя, Станка Калчева е тревожната дойка, която с появата си променя идиличната атмосфера от времето на децата с увлекателния педагог, Ивайло Драгиев. Началото на „Медея“ е не само очарователно заради участието на малките актьори, но и полезен за зрителите, които с урока по гръцка митология лесно биват въведени в събитията от спектакъла.

Снимки: Орлин Огнянов

За представленията през октомври в София вместо Владо Пенев образът на Креонт изиграва Ивайло Герасков. Актьорът яростно влиза в образа на владетеля и с безмилостния си тон лесно прави своя герой антипатичен на публиката. Петър Дочев като Язон залага на по-органична игра и показва повече от едно измерение на персонажа си.

Многопластов и противоречив е образът на Медея, която е разгледана като жена, изправена пред дилема, но независимо от крайния си избор, винаги ще се окаже губеща. Доколко или дали изобщо може да бъде оправдана героинята, можем да решим след като си дадем сметка за произхода ѝ и неравенството в нейните семейни отношения, което не бива пренебрегнато.

Снежина Петрова е стихийна,

независимо дали е сломената предадена жена от началото на действието, или кроящата пъклен план отмъстителка. Въпреки мащабите на „Медея“, играта ѝ е доказателство, че това, на което се крепи представлението, не е видимо, а се усеща и те кара да притаиш дъх всеки път, когато Снежина Петрова владее сцената.

Снимки: Орлин Огнянов

Костюмите като бели роби и златни плащове носят духа на древността, а особено старание виждаме във вида на Медея, която изглежда величествено с дълги дрехи и различни украшения в косата си. Мистицизмът струи и от музика на Асен Аврамов, а звуковата среда допринася за драматизма на събитията. В декорите отново виждаме участието на децата – тяхно дело са рисунките, използвани за настилката на сцената, както и част от реквизита, който виждаме по време на спектакъла.

Представлението през юни в Античния театър се превръща в истинско изпитание за актьори и публика заради дъжда с гръмотевици, за който казват, че допринесъл още повече към ефекта на „Медея“. Дори и без него спектакълът въздейства и провокира на редица нива, за да сме сигурни, че ще остави отпечатък в историята на театъра у нас – заради  бурята, която се случва на самата сцена.

 „Медея“ може да гледате в Театър „Азарян“ на 13, 14 ноември и 2 декември

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публиката15.10.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE