Мелина Крумова и мисията RockSchool

17.01.2018

Музикалната индустрия като всяка друга индустрия има нужда от инфраструктура, върху която да се гради и да създава устойчивост. Циничните хора ще кажат, че в България такава липсва и до известна степен ще са прави. Но нека да видим няколко вълнуващи проекта – RockSchool (музикална академия с над 16 500 урока годишно); The Stage (репетиционна с над 3000 посещения годишно); Urban House Studio; 9 големи концерта годишно, на които 300 ученици дебютират на сцена; Фондация „Музика за България“; Стипендиантска програма за безплатно и интензивно музикално образование; серия от уъркшопи и малки концерти на млади групи; продуциране на компилация „Музикална революция“ с 18 млади групи и изпълнители; Drooble – социална мрежа за музиканти; Grimaze – метъл група.

Зад всички тези неща намираме Мелина Крумова – без елитарност и превзетост, а със запретнати ръкави.

Тъй като това е първо интервю в Под Моста, съм длъжен да започна клиширано и да въведа читателите ни. Защо се върна в България, защо и как създаде Rockschool, а впоследствие и фондацията?

Истината е, че вече започвам да забравям какъв е бил животът ми преди да свиря, преди да има музика в него, преди да има RockSchool. Понякога времето изкривява историите, затова направо ще разкажа приказка:

Имало едно време едно момиченце. То цял живот искало да се научи да свири на китара, но музикална черна дупка поглъщала всяка възможност, която успявала да долети до неговия град. Един ден на момиченцето му омръзнало да чака и преминало през девет планини в десета. За негова радост, в тази десетата – нищо не го деляло от китарата и то смело започнало да мъчи хората около себе си с ужасно изсвирени тонове. После му хрумнало, че вместо да тормози близките си, които така или иначе не изглеждали заинтересовани от музиката му в зародиш, можело просто да се събере с други деца като него. Така се случило, че точно в този момент на момиченцето му се наложило, уж за кратко, да се върне на родното си място. Огледало се, потърсило навсякъде, но не намерило място, което активно да събира и обединява изгубени деца с музика в зародиш. И тогава момиченцето си казало „може пък аз да направя такова място, защо не? Може пък да го нарека RockSchool, защо не?“

И още този ден то започнало да строи дом за изгубените деца с музика в зародиш, въпреки черната дупка в небето, въпреки всичките трудности. И така вече 7 години момиченцето живее дълго и щастливо.

Поглеждайки към последните години, с какво най-много се гордееш?

По-скоро бих казала, че се радвам, че RockSchool общността расте с всеки изминал ден, че непрекъснато правим нови неща, които обогатяват музикалната култура. Радвам се, че все повече хора и компании помагат на мисията ни да развиваме и подкрепяме българската сцена. Най-много се радвам, виждайки как музиката дава светлина в излъчването и енергията на толкова много други хора, освен мен самата.

Как Rockschool се превърна в най-популярната частна музикална академия в България (имайки предвид, че оперира и във Варна)?

Не знам как и дали е “най-популярната академия”, но знам, че всичко расте като снежна топка по стръмен склон. Нещата тръгнаха толкова на шега, а в момента даваме средно по 350 урока на седмица, имаме звукозаписни студия в София и Варна, имаме помещение за концерти и събития, непрекъснато работим по нови проекти и най-вече – имаме си общност от хора, обединени от любовта към музиката, която расте всеки ден.

Какво се случи в Rockschool през 2017? С какво беше по-добра от 2016?

Много се радвам на някои от проектите, които реализирахме през изминалата година. Отдавна искахме да дадем стипендии за музикални уроци и с помощта на фондация „Америка за България“ успяхме да го направим. Дадохме 12 стипендии за 6-месечно безплатно музикално обучение. Също така, с подкрепата на община Варна, в студиото ни записахме песни на 12 български артиста и издадохме CD компилация с модерна българска авторска музика. Отделно започнахме работа по откриването на „Музикална Творческа Резиденция”. Местенцето ще отвори врати в следващите месеци и се надяваме да вдъхновява много артисти да творят искрена и качествена музика. Още нещо, което много ме радва, са музикалните детски рождени дни, които организираме отскоро и на които деца имат възможността да се запознаят с музиката по забавен начин, във весела, приятелска атмосфера.

Какви са целите през следващата година?

Да отворим Музикалната Резиденция, да направим стипендиантска програма за звукозапис, да направим много готини концерти, събития, интервюта, да правим нови неща, които още не са ни хрумнали, но знам, че ще дойдат.

А целите за следващите 5 години?

Имам толкова много работа за следващите 2 седмици, че изобщо не мога да мисля за 5 години напред, а и не виждам ефективност.

Как би описала музикалната сцена в България?

Бих я описала като град след огромен пожар. Има много, върху което да се работи от всички участващи в сцената и си е до личния избор в момента. В сцената ни много липсва гъвкавост, много липсва идеализъм, култура на общуване, подкрепа, новаторство, искреност, лудост, революция. Работа да искаш, сега само трябва да ни стиска да запретнем татуираните ръкавчета и да направим нещо стойностно.

Свириш на китара. Ако трябваше да създадеш група с легендарни музиканти, кои би избрала за вокал, бас и барабани?

Dimebag Darrel за още една китара, Steve Di Giorgio за бас, Joe Duplainter за вокали и Недислав Миладинов за барабани – знам, че той ще стане легендарен, дори и все още да не е.

Има ли неща, които често си повтаряш в работния процес? Нещо като лични правила/мантри за следване в работата.

За мен е важно:

– Да виждам в работата си смисъл, по-голям от мен самата, по-важен от пари. Да има позитивен ефект върху обществото ни.

– Да не оставям успехи или неуспехи да ми замъгляват съзнанието. Да си стоя заземена, каквото и да става.

– Да съм искрена и директна в комуникацията си с хората, без значение кой колко голямо его има.

– Да съм отворена към нови идеи и непрестанна промяна.

– Да си ползвам интуицията като взимам решения.

– Да приемам всяка задача като игра и да се забавлявам с нея.

Ако имаше властта, какви 5 действия би предприела, за да подобриш музикалната сцена в България?

Няколко абстрактни:

– Бих инжектирала в хората огромна доза groove; толкова, че да не могат да спрат да танцуват като са на концерти, а не просто да кимат с глава и да си проверяват телефоните през няколко минути.

– Също и умението да могат да присъстват качествено в моментите, със сърцата и сетивата си, вместо с умовете си.

– Също бих затвърдила навика да подкрепят местните артисти и сцена много повече. Има го моментът, че някой ще даде 5лв. за една кутия цигари, но няма да даде 5лв. за концерт, за който хора са се трудили с години, за да могат да дадат това музикално преживяване.

– Също и приемственост ни трябва към нови неща, към по-експериментална музика, към визионерство, стига конформизъм и MTV култура.

Няколко по-реални:

– Бих вдигнала тежестта на музикалното образование в училищата наравно с тази на математиката, защото хората масово са лишени от креативност и емоционалност, а музиката развива точно това.

– Бих задължила собствениците на клубовете да предоставят по-адекватни условия към артистите, особено прохождащите такива.

– Бих ограничила разпространението на „чалга продукти”, които присъстват активно и в нашата поп музика, заради която деца на по 7 годинки изговарят вулгарни и цинични фрази, преди даже да знаят какво означават.

Rockschool става на 7 години. Това обикновено съдържа огромно количество спомени. Кой ти е любимият?

По-скоро е съвкупната усмивка на всички, които са започнали да свирят при нас и съм преживяла радостта върху лицето им. Красиво е и всеки ден съм благодарна, че имам възможността да правя това, което правя.


Повече за RockSchool търсете в официалния сайт и Facebook.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаUrban Tapes: разговор с Илко Биров22.12.2016

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование