Загасващата светлина в тунела – Metro: Last Light

07.06.2013

metro_coverПрез пролетта на 2010 4А Games изумиха света с новото си творение, вдъхновено от романа на Дмитрий Глуховски, Метро 2033. Заглавието представляваше оригинално пресъздаване на антиутопия в близкото бъдеще, в коeто остатъците от човечеството е принудено да търси убежище от ядрената зима последвала III-та Световна Война в Московското метро. Фабулата на играта тясно следваше тази на книгата и пожъна голям успех както на източния, така и на западния пазар. Last Light продължава историята на Артьом, който е главния герой в първата част.

Минала е година, откакто върпосния младеж е изкачил кулата в Останкино и е заличил основната заплаха за човечеството – мистичните „черни” – изстрелвайки ракети с атомни бомби срещу тях. За смелостта си е награден с рейнджърско звание и вече е част от ордена на човека, който го вербува за тази важна мисия. Ренджърите са се установили в Д6 – тайния комплекс, в който ракетите бяха открити. Там има храна, лекарства, електричество, движещи се мотриси. Изобщо изобилие, което рязко се отличава от мизерията и нищетата в тунелите на Московския метрополитен. Малко след началото на играта обаче става ясно, че не всичко е цветя и кебапчета. Слуховете за Д6 се разнасят и вече са стигнали до големите фракции, които се борят за надмощие в метрото. Отгоре на всичко се оказва и че един от „черните” е оцелял. И със съобщаването на тази новина Last Light сблъсква играча с един от най-големите си недостатъци: слабостта на историята.

metro_1Всичко започва когато в тайното съоръжение Д6 се вмъква цивилен, стар съюзник на Артьом, дошъл за да оповести появата на оцелелия черен, след което съобщава на главния герой, че не бива да прибързва с убиването му. Имайки предвид, че в миналата игра от поредицата Хан беше един от помощниците в борбата с черните, самото знание на тази информация, без каквато и да била обосновка, представлява сериозен удар върху достоверността на историята. Самият Хан е третиран като досадник от рейнджърите вместо предупредителен знак, че тайната за Д6 е излязла наяве.

И така, Артьом е изпратен да довърши задачата си в компанията на снайперистката Анна, която поради една или друга причина просто го ненавижда и сипе подигравки и обиди по негов адрес.

Във визуално отношение играта изглежда блестящо. Краят на света никога не е бил толкова красив. Всички локации са богати, а на  детайлите е обърнато особено внимание. Нивата са линейни, но ако се отклоните от основния път, ще бъдете възнаградени с допълнителни муниции или аптечки. Ако трябва да направим съпоставка с друг постапокалиптичен шутър, Fallout 3 видимо притежава по-голямо игрово пространство, но то е еднотипно.  Текстурите са еднакви и рециклирани до припадък, хората приличат на клонинги, а задачите в основата си са едни и същи. Last Light, от друга страна, потапя играча в света си с лекота благодарение на множеството разнообразни пространства, както в метрото, така и на повърхността.

metro_24А Games сериозно са се постарали в това отношение – изпипани са дребни подробности, като разтекла се боя по стените или ръждивите агрегати, които жителите на метрото са пригодили за ежедневните си нужди. Въздухът е пропит с отчаяние, че миналото, било то добро или лошо, си е отишло завинаги, а всеки ден ще е борба с живота. Тесните коридори на метрото са потискащи и ще ви донесат клаустрофобия. Те служат за връзка между по-големите пространства като станции, които са приели функциите на градове-държави или военни пунктове, охранявани от някоя от „силите” в метрото.

Макар и oсветлението да е приглушено, няма да се чувствате все едно сте били два пъти на едно и също място. Моделът на играта е линеен, но е щедро отрупан от разработчиците със съдържание. За разлика от бомбастичния дизайн на Call of Duty игрите, Metro Last Light, ще ви дава възможност за почивка между престрелките и промъкванията. Отдихът служи като време за размисъл, за оценка на това, което е изгубено за хората и няма как да се върне.

metro_4Когато стъпите за пръв път на повърхността, веднага ще усетите разликата. Ядрената зима започва да отминава, а първите признаци на пролетта са се показали. Снегът се е стопил, сега Москва е блатиста местност, изпълнена с руините на човечеството. Обраслите сгради и порутените бараки, потопени в дива растителност, представят еклектична обстановка, която е приятна за окото и прави силно впечатление. В пропитата с радиация околна среда са се навъдили нови животински видове и ако в сутерена е възможно промъкването и безшумното прерязване на гръкляни да бъдат пътя към успеха, горе обстановката е по-сложна. Артьом ще трябва да се бори за господството си на върха на хранителната верига с огромни земноводни, твари подобни на кучета, наречени стражи и крилати създания, които го дерат, хапят и хвърлят от височина.

И тук Last Light грее, като демонстрира силата на тишината. Когато всичко е тихо и спокойно, тогава напрежението е най-високо. Ако стържещите акорди в Silent Hill игрите бяха причина за притеснение, то те служат и за подсказка, че зад ъгъла ви чака някой лошковец. В пост-апокалиптичната Москва няма да има епични битки под гърмящите звуци на симфоничен оркестър или електрическа китара. Ще се ослушвате за шумолене в тревата, за скърцане или тропане по откъснати железобетонни плочи, а когато тварите нападнат Артьом, ще се чуват само животински ревове и писъци.  Когато все пак има музика, тя е внимателно подбрана и разнородна. Една приятна изненада е театрална програма в една от станциите, която е учудващо дълга – поредния пример, че оцелелите се опитват да запазят това, което ги прави хора.

metro_3За съжаление, не всичко е идеално в тази игра. Откъм изкуственият интелект на човешките противници има какво да се желае. Стелтът е много улеснен и често ще ги обикаляте буквално под носа им, без те да усетят присъствието ви. Ако забиете нож в стената, може на никого да не му направи впечатление. Друг проблем, особено за Плейстейшън 3, са необяснимите бъгове. Ще видите как хора ходят в стените или се срастват с врати. Веднъж изгубих всичките си оръжия след кът сцена, което е непростимо за игра, която полага такива огромни усилия, за да потопи играча в атмосферата си.

Въпреки тези недомислици, 4А Games видимо са се постарали да подобрят преживяването, като са обърнали специално внимание на геймплея. Битките и движенията са плавни и разчупени. Има богатство на избора на оръжие, както и на модификации към всяко едно. Ще сменяте оптически мерници с нощно виждане за такива с по-голямо телескопично увеличение, заглушители с удължени дула, в зависимост от ситуацията, приклади за стабилност или мобилност. Играта е просто удоволствие да се играе, макар че няма да ви накара да се почувствате като Супермен, а в действителност сте в опасност всеки един момент и смъртта дебне зад всеки ъгъл.

Макар и да има някои дребни недостатъци, Metro Last Light е стойностно заглавие, което заслужава вниманието на феновете на FPS жанра, както и на хората, които обичат научна фантастика. Животът може да гранични до безнадеждността в тунелите на метрото, но бъдещето изглежда светло и обещаващо за 4A Games.

Оценка: 8/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов"Момиче на пружина" – Паоло Бачигалупи30.05.2013

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование