Кино

Между Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаели

04.06.2020

Освен ако не си започнал актьорската си кариера в театъра, смяната на снимачна площадка със сцена е излизане извън зоната на комфорт. Това важи за повечето следващи имена, познати най-вече с филмовите си участия. След като печелят популярност на екран, започва и историята им с театралните сцени на лондонския Уест Енд и нюйоркския Бродуей – при някои тя се оказва по-дълга, отколкото при други, но всички те влизат в мечтания списък за гледане на милиони зрители по света.

Хю Джакман в „Момчето от Оз“

Joan Marcus, Imperial Theatre

С редица телевизионни участия у дома и холивудска кариера, която потръгва със заглавия като „Х-Мен“ и „Ван Хелсинг“, Джакман вече е играл в Австралия и на Уест Енд, когато през 2003 г. му предстои да покори и Бродуей. Той може още да няма „Оскар“, но през 2004 г. печели награда „Тони“ за Най-добър актьор в мюзикъл. Спектакълът е „Момчето от Оз“, където австралийският актьор играе своя сънародник, певецът Питър Алън, и показва музикалния си талант, като изпълнява негови песни.

Мюзикълът „Момчето от Оз“ е толкова успешен, че три години след премиерата си е преобразен с нова продукция, предназначена за арена. В този вид представлението получава австралийско турне между август и септември 2006 г. Няколко критици споделят мнение, че изпълнението на Джакман надгражда материала, който му е поднесен, и засенчва повествованието с „харизма, жизненост и лежерна увереност“ (Variety). Любовната история на актьора с Бродуей е белязана и от воденето на церемонията по връчване на наградите „Тони“ през 2003, 2004 и 2005 г., когато дори получава „Еми“ за ролята си на водещ на съответното издание, както и през 2014 г.

Даниел Радклиф в „Еквус“

Uli Weber, Gielgud Theatre

Даниел Радклиф се качва на Уест Енд още преди да завърши поредицата за „Хари Потър“, а първото му участие е в „Еквус“ на Питър Шафър. Пиесата, която не е била поставяна след премиерата си през 1973 г., слага името на актьора по афишите в Лондон и Ню Йорк, но и в новинарските заглавия заради голата му поява на сцена. Изисква я ролята на 17-годишния Алън Странг от малко градче във Великобритания, който ослепява шест коня в своята религиозна страст към тези животни. Като психиатъра Мартин Дайзър участва Ричард Грифитс, който преди това играе чичото на Хари – Върнан Дърсли.

Представлението е неподходящо за лица под 18-годишна възраст, което може би е разочаровало много фенове на „Хари Потър“, но това не попречва на „Еквус“ да се превърне в един от най-големите хитове на Уест Енд. За ролята си Радклиф получава номинация за награда “Drama Desk”, смятана за едно от най-големите отличия на Бродуей, и позитивни отзиви от критици. Daily Telegraph например пише, че 18-годишния тогава актьор показва „наелектризиращо сценично присъствие, което отбелязва огромна стъпка напред“. Така освен роли в независими филми, до 2020 г. Даниел Радклиф има участия в още седем заглавия на Бродуей и Уест Енд.

Ема Стоун в „Кабаре“

Третият път, в който „Кабаре“ стъпва на Бродуей, е моментът за Ема Стоун да направи своя дебют пред публика. Легендарното Studio 54 вече функционира като театрална сцена, а Сам Мендес и Роб Маршал режисират продукцията на Roundtable Theatre Company. Първоначално в ролята на Сали Боулс влиза Мишел Уилямс, за която това също е театрален дебют. След удължаване на живота на представлението обаче тя напуска продукцията, а на нейно място през есента на 2014 г. идва Ема Стоун.

За 26-годишната тогава актриса не е лесно да последва стъпките на имена като Джуди Денч и Лайза Минели, влизали в същата роля преди нея на сцена и пред камера. Според критиците обаче изборът е чудесен. Един от тях описва интерпретацията ѝ като „нюанс, по-червен от косата ѝ“, макар други да смятат нейния прочит за по-колеблив и ограничен.

Ема Стоун, която по време на едно от представленията губи и двете си лещи, описва участието си в „Кабаре“ като „изпитание за нервите“. То обаче се отплаща, тъй като една вечер режисьорът Деймиън Шазел посещава представлението и е достатъчно впечатлен от актрисата, за да ѝ предложи главната роля в „Ла Ла Ленд“ – същата, която ѝ носи награда „Оскар“ през 2017 г. Засега участието ѝ в „Кабаре“ си остава единственото на Ема Стоун в театъра.

Брадли Купър в „Човекът слон“

Joan Marcus, Booth Theatre

Докато печели зрители и критици с ролите си в „Американска схема“ и „Американски снайперист“, Брадли Купър работи върху „Човекът слон“ на Бродуей, където се появява в края на 2014 г. Пиесата на Бърнард Померанс от 70-те разказва за живота на Джоузеф Мерик, живял в Англия през XIX в. Той страда от редки заболявания, които водят до деформации на тялото му. След като за кратко става част от пътуващ цирк, Мерик е взет под крилото на д-р Фредерик Тревес, който се опитва да изследва състоянието му, а актрисата Мадж Кендал помага с набиране на средства и събужда съпричастност в английското общество.

След дебюта си през 2006 г. в „Три дъждовни дни“ на Бродуей заедно с Джулия Робъртс и Пол Ръд, в „Човекът слон“ Брадли Купър се завръща там, и то с главна роля, изпълнявана преди това от Дейвид Боуи и Марк Хамил. В образа на Мерик (в пиесата под името Джон вместо Джоузеф) той влиза без никакъв допълнителен грим или протези, като разчита единствено на актьорско майсторство. Hollywood Reporter нарича представянето му „смайващо по отношение на физическата дисциплина, пронизващата емоционална прозрачност и, за най-голяма изненада, в своята сдържаност“. На сцената той си партнира с Патриша Кларксън като мисис Кендал и Алекандро Нивола в ролята на д-р Тревес.

Никол Кидман в „Снимка 51“

Пиесата „Снимка 51“ бележи завръщането на Никол Кидман в Уест Енд 17 години след „еротично зареденото“ ѝ участие в „Синята стая“ в края на 90-те. През 2015 г. носителката на „Оскар“ се преобразява в поредната действителна личност – Розалинд Франклин, чийто принос в областта на генeтиката остава на заден план. Британката, която се занимава с рентгенова кристалография и изследва структурата на ДНК, получава признание в пиесата на американката Анна Зийглър.

Изпълнението на Никол Кидман в „Снимка 51“ е определено като триумф, а за своето изпълнение печели статуетка от театралните награди на London Evening Standard и получава номинация за престижната театрални отличия „Лорънс Оливие“. The Guardian пише, че актрисата успява да улови „екстаза от научното откритие“, а според The Daily Telegraph тя „блестящо внушава интелигентна жена, уплътнена от порцелан и стомана“. Никол Кидман признава, че е била привлечена от ролята на Франклин заради своя покоен баща, който също е бил учен, и с изпълнението си отдава почит на него и всички останали, чиято работа не получава достатъчно признателност.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Дотолкова съм сигурен“: майсторско пътуване в дълбините на човешката ранимост12.06.2020

Още от Под Моста

Димитър РахталиевЗа 90-те с любовLIFE