Театър

Между Жулиета и лейди Макбет: Полина Недкова, която страда, мечтае и сбъдва докрай

04.10.2019

Във видеата си често говориш за медитация, себеприемане и звучиш като човек, който е в хармония със себе си. Как си постигнала това още в двайсетте си години, когато те обикновено са периодът на лутане и съмнения в себе си?

До 25-ата ми година бях абсолютен ходещ хаос – домашния ми уют и връзките с хората. Вътре в тялото си се чувствах като момченце, а всички се държаха с мен като Барби – и когато съм го казвала, отговорът е: „Абе, Поли, моля ти се, ти с твоята очна линия…“. Имах и проблеми с хранителни разстройства.

Истината е, че съм много благодарна за разбитото си сърце веднъж – случи се така, че много страдах заради любов. Но докато се мъчех, си повтарях, че това е много полезно и когато свърши, ме очаква огромна награда. И на 25-ия си рожден ден все едно поех въздух, усетих се абсолютно нов човек и ми беше интересно да се опознавам. 

Тогава започнах да медитирам и слушам лекции за подсъзнанието на Юнг и други подобни. Зададох си въпроса всъщност каква музика и какви филми харесвам, с какво искам аз да се занимавам, аз ли искам да се занимавам с театър, или просто така ме е завъртял животът? Започнах наистина това, което харесвам, да го оставям в живота си, а останалото да премахвам. Така стана, но не и без, както казваш, типичния хаос на 20-те. Отне ми време и болка… болката гради характер.

Снимка: Симеон Лютаков

За хората, които следят канала ти в YouTube, си източник на оптимизъм и положителна  енергия. Кои са хората – близки или знаменитости, които зареждат теб с най-много оптимизъм и усмивки?

Приятелят ми е като ходеща батерия за мен. Най-добрата ми приятелка също. Това звучи все едно съм някакъв енергиен вампир, но се старая да бъда и за тях същото /смее се/. Винаги, когато нещо ми стане, търся тях, защото успяват да ме вдигнат. А от знаменитостите – когато се сетя за Салвадор Дали, някак си всичко се прояснява. Казвам си, всеки има тази сила, която е имал и той – щом той е бил такъв човек, значи и аз мога, просто зависи от мен. Той ме вдъхновява много.

Кое точно в него те кара да се усещаш така?

Фактът, че е имал силата и волята да накара светът да няма друг избор, освен да го забележи. И е бил признат като гений приживе, но го е направил с такъв апломб и замах! Той е ставал сутрин с ентусиазъм и се е вълнувал от това какво той ще направи с деня си – смятай за какво самочувствие и вяра в себе си става дума.

В „Двубой“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“- Варна. Снимка: Тони Перец

Ако животът ти беше филм, какво би било заглавието и кой щеше да го режисира?

Супер якият въпрос! Най-близкият отговор е Тарантино, но животът ми няма нищо общо. Уес Андерсън най-вероятно. А заглавието ще включва думите „магия“, „думи“, „съм“ и ще намеква, че ти си, каквото казваш. Или може би просто нещо като „Розово квадратче“. Ако беше Уес Андерсън, сигурно щеше да одобри.

Във филма „Изпит“, снимка: Мария Цветкова

Кои са твоите колеги от българската и световната сцена, на които се възхищаваш и от които черпиш вдъхновение?

Стоян Радев, защото той работи и живее с усещането, че никой няма лоши намерения, всичко идва от любов, прави се с любов – и ми всява любов. Освен това е ненормален актьор. Койна Русева също – когато я видя, съм като на рок концерт – глътвам си думите, просто стоя и пискам. Тя е пример за чудовищна актриса, която е и майка, изглежда невероятно – сигурно е една от най-красивите жени на планетата. От американците, разбира се, Бионсе. Никол Кидман също. Хелена Бонам Картър. Те са най-близки до ума ми в момента, но едва ли само те са най-големите ми вдъхновения. 

Сценичната треска остава ли и сред премиерите и как се справяш с нея?

Не я боря, много е приятна даже, хубаво е да я има. Не съм изпитвала сценична треска, която да парализира и да не мога да си кажа думичките на сцена – звучи ужасно.

В независимото представление „Три“, снимка: Мария Цветкова

Коя от своите героини чувстваш най-близка до себе си?

Маша от „Магьосническо езеро“. И Саломе по някакъв начин чувствах много близка, но мисля, че ще ми отнеме още доста време, за да я разбера.

Предположих, че ще кажеш Маша! Понеже в едно свое видео разказваш, че всички те питат как винаги си толкова позитивна и енергична, а ти обясняваш, че невинаги е било така и често имаш своите „дупки“.

Когато ме разпределиха с Маша, не можех да повярвам, защото външно съм много енергична. Идва Стоян и казва: „Няма кой друг да изиграе Маша.“ А аз не можех да разбера защо – Маша е един култов депресиран персонаж – тя е цялата в черно и е вечно в траур за живота си, първите ѝ думи са: „Аз съм в траур по моя живот.“ Много се чудех защо, но той не бърка обикновено в разпределенията си.

В „Магьосническо езеро“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“- Варна. Снимка: Тони Перец

За какви роли мечтаеш занапред?

Такива, от които нещо да зависи на сцената, такива, които да се променят и да променят нещо на сцената. И също такива, които да се появяват с пушек – много искам да се появявам на сцената с пушек /смее се/!

Какво ново да очакваме от теб на сцена или на екран скоро? Беше споделила, че в „Стоян Бъчваров“ предстои представление по Шекспир.

През януари трябва да имаме премиера на „Отело“ с режисьор Пламен Марков, моя професор. Там ще играя Дездемона. Много се вълнувам, защото откакто прочетох пиесата, се усетих много близка с този персонаж. Според мен ще бъде много сериозен спектакъл и ще повдига вежди, така си мисля – спектакълът няма да остане незабелязан, надявам се. Малко скандално ми звучат идеите му.

В „Монтажът на моя филм“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“- Варна. Снимка: Тони Перец

Отскоро имаш и собствена рубрика в предаването „Като на кино“ – „Аз, влогърът“. Можеш ли да разкажеш нещо повече?

Слава Богу, там имам пълна свобода да правя, каквото реша, свързано с кино. То ми е страст, най-добрите приятели на майка ми имат кино и постоянно бях на прожекции, отраснала съм там и от малка имам възпитана кино култура. Много се радвам, че Георги Тошев ми се обади и ме покани, защото форматът, който ми предлага, съчетава всичко, което харесвам – аз съм актрисата Полина Недкова, която прави влогове за кино. Тази рубрика е много сериозна почва и си мечтая да ме пращат да отразявам фестивали като Кан, Торонто, Венеция… Оскарите. И други неща, но за момента ще ги запазя в мечтите си.

Това и аз съм си го мечтала. Ако тръгнеш натам, вземи ме и мен!

Ще питам за плюс един… Макар че вече съм обещала на един приятел втория билет, но ще питам. Ще си събера екип, „може ли да си събера екип?!“ /смее се/

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Монтажът на моя филм“ за парченцата от един живот, залепени наново с любов07.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър