Образование

„Минута история“ – новият образователен проект на Българска история

28.10.2021

Разговаряме с Марио Мишев, един от създателите на най-големия дигитален проект, свързан с историята на България. От години той и неговите колеги се занимават с образователни проекти. Днес си говорим повече за последния им такъв – „Минута история“.

Разкажи ми малко повече за проекта „Минута история“

Минута историяе съвместен проект на сдружение „Българска история“ и Vivacom. Той е едно естествено продължение на партньорството ни с телекомуникационната компания през изминалите 8 години. Едно партньорство, стъпващо върху искреното ни желание да разкажем родното минало по достъпен и достоверен начин. 


Конкретната идея зад „Минута история“ е изключително лесна за обяснение и вероятно и на това се дължи успеха ѝ. В рамките на само 60 секунди всеки човек, независимо колко натоварено е в ежедневието, може да научи забравен, подценен или напълно непознат факт от нашата история. Това се случва чрез модерна и приятна за гледане анимация, публикувана в профилите на „Българска история“ в социалните мрежи. Епизодите са 30 на брой и обхващат различни аспекти на историографията – спорт, изкуство, политика и др.

Марио Мишев

Какви други проекти сте правили заедно с Vivacom и планирате ли нещо в бъдеще?

С Vivacom имаме над 10 общи проекта. Част от тях са свързани с издаването на редки книги и ценни за българската история книги, други пък са именно в посоката на „Минута история“ – анимационни видеа на различна тематика. Така например, преди няколко години реализирахме поредицата „Българските учени“, с която особено много се гордеем, тъй като успяхме да представим пред многохилядна аудитория малко познатите истории на някои брилянтни български умове. През 2013 г. пък заснехме изцяло с подкрепата на Vivacom филма „Швейцарецът с българско сърце“, разказващ историята на Луи Айер. Ако някой от вашите читатели не е запознат с житейския му път, силно препоръчвам да изгледа филма.

Всички знаем колко е трудно да се финансират смислени проекти с кауза в България. „Българска история“ е един от малкото примери за успешно сдружение, което от години успява да се развива. Как успявате да го правите и каква е ролята на компаниите спонсори в този случай? 

Винаги сме били водени от идеята да работи целесъобразно и ефективно. Това е и причината от учредяването си през 2012 г. до днес да не сме усвоили нито един държавен, европейски или друг фонд, финансиран с публични средства. Ако не успеем да намираме подкрепа за дейността си от нашите читатели и от партньорски частни компании, значи просто от дейността ни няма смисъл и трябва да я прекратим. За щастие, хиляди хора следят дейността ни, четат нашите книги, гледат филмите ни и ни подкрепят. Благодаря им от сърце.

У нас често има предразсъдъци, че когато даден проект е „спонсориран“ той не е независим. Трудно може да се обясни на обществото, че много проекти нямат чисто бизнес логика, тоест не се правят защото могат да спечелят пари, а защото са смислени и важни. Какво би казал, за да разсееш тези съмнения?

Както вече уточних, това е и причината винаги да сме били напълно прозрачни. Не би следвало да има логика зад твърдението ни, че която и да било частна компания може да определи политиката ни, тъй като 95% от приходите ни се формират от издателската и продуцентската ни дейност, т.е. директно от нашите клиенти, зрители и читатели. Тяхното доверие е най-важното за нас. 

Когато се касае за отделни проекти като „Минута история“ например, финансовата подкрепа на голям партньор е задължителна, тъй като подобни начинания са скъпи, а за да стигнат те безплатно за хората, много хора полагат сериозен труд. Партньорите ни дават пълна свобода да създадем атрактивен продукт и до момента, за последните 10 години, никой „отвън“ не е успял, а и опитал, да наложи нещо против колективната ни воля.

Нека се върнем към „Българска история“. През годините се променихте и съзряхте много. Кои са най-важните уроци, които научихте?

Трябва да правиш това, което смяташ за правилно, независимо дали ще бъдеш оценен на момента. Ако работиш в правилната посока, някой ден усилията ти ще бъдат възнаградени. За това се изисква сериозно търпение. Основахме „Българска история“ като ученици и тогава нямахме никакви очаквания към него. Работихме здраво и резултатите дойдоха след години.

Каква е разликата между „патриот“ и „родолюбец“. 

Би трябвало да са синоними, но първата дума е безкрайно експлоатирана и натоварена с политическо бреме. Това отнема от чистотата ѝ. Затова и аз лично предпочитам думата родолюбец.

Какво, според теб, трябва да се промени в българското образование, свързано с преподаването на история?

Историята трябва да бъде възприемана като поредния „разказвателен“ предмет. В момента тя се намира в периферията на българското образование. Историята има социална функция и е градивна част от формирането на светоглед. Това трябва първо да се разбере на ниво министерство, след това да се осъзнае от учителите и едва тогава учениците ще започнат да го възприемат. Вината не е в децата.

Кои са важните моменти от нашата история, които осезаемо липсват или на които не се обръща достатъчно внимание в час?

Културните и научните ни постижения. Да, с право някой ще каже, че не сме най-продуктивната нация в тези отношения, но има много примери, които доказват обратното. Опитваме се да ги разказваме всеки ден, защото са важни за утвърждаването на националната ни идентичност.

Как може консервативен, ако могат така да се изкажа, предмет като историята, да се преподава в час интерактивно и дигитално? 

Чрез използване на съвременни ресурси и източници на информация. В YouTube има безкрайно много български и чуждестранни видеа, разказващи историята по достоверен начин. Разбира се, изисква се критичен поглед и отсяване на ненадеждните източници. Аз лично като ученик жадувах за подобно съдържание, но тогава просто все още нямаше достатъчно. Учителите трябва да се възползват от прогреса в това отношение.

Няма как да избегнем обичайния въпрос. Как се отрази на вас КОВИД-19 пандемията и как според вас се отрази пандемията на образованието ни като цяло? 

Изцяло негативно. Ние сме върли противници на онлайн обучението, а и прекратихме обиколките си по училища, които правихме доброволно. За последните близо две години получаваме много покани за онлайн беседи, но отказваме, тъй като вярваме, че живият контакт е изключително важен за преподаване на предмет като историята.

И, разбира се, клишето – какво да очакваме от „Българска история“ в бъдеще? 

Стремим се винаги да разнообразяваме и надграждаме дейността си. Следете ни и ще разберете. 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновМобилни приложения за дигиталната класна стая30.09.2021

Още от Под Моста

Боян СимеоновFjällräven представя ново попълнение към линията KånkenLIFE