Кино

„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-те

02.05.2020

Едва ли някой, който е наясно с идеите за феминизма за политическо, икономическо и социално равенство на половете, може да си представи, че има жени, които някога са се обявявали против него. Това значи, че и вие досега не сте чували името Филис Шлафли –

водач на опозиционно движение и главен герой в минисериала „Мисис Америка“.

Продукцията на FX, излъчвана в стрийминг платформата Hulu, а у нас – в HBO GO, проследява сложния път на Резолюцията за равни права (Equal Rights Amendment), която е защитавана и отричана еднакво яростно. С ратифицирането ѝ и последваща поправка в Американската конституция се цели премахването на всички закони, дискриминиращи жените в САЩ. И макар при широката гласност на движението това да изглежда лесно постижимо, борбата се оказва несправедливо дълга и трудна.

Въпреки усилията на активисти като Бети Фридан, Шърли Чизъм и Глория Стайнъм, в кошмар за втората феминистка вълна от 70-те години се превръща консервативната Филис Шлафли. Член на републиканската партия и с няколко неуспешни опита за конгресмен, тя открива нови политически амбиции в организирането на кампания, която да спре Резолюцията. Кейт Бланшет в ролята овладява перфектно акцента и поведението на Филис – сдържани и изящни маниери, присъщи на бивш модел, съчетани с безупречен външен вид, с който Шлафли прилича на

идеалната жена и домакиня, достойна за прякора Мисис Америка.

С хитрост и харизма тя успява да печели аргументи и у дома въпреки двойните стандарти, споделяни от съпруга ѝ – адвокатът Фред Шлафли, изигран от Джон Слатъри („Спотлайт“). От време на време перфектният ѝ ред е разтърсван от несигурност, а тези моменти будят любопитство за това какво ще се разкрие зад фасадата, ако загуби контрол.

Освен широка любезна усмивка и настоятелен поглед, с които не се разделя, Филис безспорно притежава интелект и убедителност. Благодарение на тях успява да увлече с идеите си, че равенството пред закона ще лиши жените от вече ползваните привилегии като освобождаване от военна служба и финансова подкрепа от съпруга. Въпреки че тези основания нямат съвсем твърда почва, страхът от неизвестното обединява домакините срещу феминизма първо на местно ниво, а скоро и на национално. Спекулациите за заплаха върху традиционното семейство и бъдещето на страната много напомня на съвременните страхове, които лесно завладяват хората и днес, не само в САЩ, но и у нас, и

поставя на дневен ред все още неразрешени въпроси.

Политическият нюх и ораторският талант на Филис Шлафли кара аргументите за негативното отношение към живота на феминистките да звучат правдоподобно, а нейната овладяност и хладно излъчване я противопоставят на жените от темпераментната ѝ опозиция. С тях обаче я свързват преживяванията от миналото, които се отразяват във вижданията им „за“ и „против“.

Сценарият на Дави Уолър (работил по „Момчетата от Медисън Авеню“, „Отчаяни съпруги“ и др.) ни позволява да видим ситуацията обективно през гледните точки на героините. Отделни епизоди носят имената всяка от по-големите женски фигури и са посветени на тях, за да надникнем не само в политическите им убеждения, но и в личните им мотивации – защото както знаем от феминизма,

„личното е политическо“.

Роуз Бърн в образа на иконата Глория Стайнъм я показва в нейните колебания в сложната политическа обстановка, което я поставят срещу някои от останалите активистки. Най-известната жена от втората феминистка вълна е избрана за лидер и заради външния си вид, а това има и нежелани страни, както за нея самата, така и за останалите от движението. Сериалът ни позволява да надникнем в събития от нейното минало, които са фактор за оформянето ѝ като активист за репродуктивна свобода.

Така „Мисис Америка“ не идеализира никоя от своите героини, а ги представя като нормални човешки същества със сили и слабости. Една от най-значимите личности за движението – писателката Бети Фридан, е вдъхновяващата „майка на движението за освобождаване на жените“, но и своенравна и непримирима в действията си, които понякога компрометират каузата. Комедийната актриса Трейси Улман е изразителна дори в мълчанията на Бети, когато разкрива повече за нея, отколкото с реплики.

Узо Адуба като Шърли Чизъм е пламенната първа чернокожа жена, кандидат за президент, а от играта ѝ строи достойнство и непоколебимост. Дамският състав се допълва още от Елизабет Банкс в ролята на Джил Рукълсхаус, Марго Мартиндейл като Бела Абзуг, а Сара Полсън изпълнява един от измислените персонажи – Алис, домакиня и приятелка на Филис Шлафли, която подхранва самочувствието си от нейното одобрение и намира изява извън обичайните си задължения. Не е подминат и опитът на чернокожите феминистки да защитят своите особени интереси в допълнителна организация, чийто основател става Фло Кенеди, изиграна от Нийси Наш

Погледът зад кулисите не спестява механизмите, от които зависи и движението за равни права – финансиране, политически връзки и размяна на услуги. На моменти действието натежава от политически ходове, но „Мисис Америка“ поставя акцент върху сложната обществена обстановка и разногласията между самите феминистки, породени от различните характери и нагласи.

Макар и с известно количество художествена измислица, сериалът рисува ярка картина на 70-те години, благодарение на дрехи и интериори от епохата, цветовете с жълти, оранжеви и сини оттенъци на екрана, както и неостаряващи песни от онези времена като диско кавъра на Пета симфония от Бетовен, с който започва всеки епизод.

„Мисис Америка“ не е просто сериал за втората вълна феминизъм в САЩ, а за сложната мозайка от личности, които оформят обществото със своите революции. Техните мотиви и битки резонират на глобално ниво и показват къде бъркаме в стремежа да подчиним повече хора на един начин на живот, докато свободата на избор остава криворазбрана. Актуални проблеми, колоритни образи и вълнуваща актьорска игра задържат пред екрана, а съпричастността е онова, което да отнесем със себе си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак Game of Thrones превърна композитора си в рок звезда?29.03.2019

Още от Под Моста

Момчил Русев17 години и 38 издания: Как Seattle Night промени СофияМузика