Театър

„Монтажът на моя филм“ за парченцата от един живот, залепени наново с любов

07.05.2019

„Монтажът на моя филм“ е новото заглавие в афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, базирано на книгата „Наръчник на оптимиста“ (2008 г.) на Матю Куик, по която е и едноименният филм от 2012 г. Това e една от любимите ми съвременни истории – въпреки сериозните проблеми, които засяга, тя успява да го направи с хумор и реализъм, но без загуба на оптимистичния тон или залитане към цинизъм.

Независимо от разпознаваемата екранизация на Дейвид О’Ръсел с Брадли Купър и Дженифър Лоурънс в главните роли, представлението на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ не се повлиява от нея. Режисьорът Деси Шпатова и останалият екип подхождат със собствен почерк и индивидуалност в изграждането на героите.2

„Монтажът на моя филм“ е подзаглавие от самата книга, в която главния герой Пат разказва от първо лице. Прекарал няколко години в психиатрична клиника след дълбоко сътресение в личен план, той трябва да сглоби парчетата от своя свят и да се свърже с този около него, за да продължи напред.

Станислав Кондов в главната роля е решителен и категоричен в кожата на Патрицио, който непрестанно тренира, за стане нов човек, и излъчва детската наивност на героя си с твърде оптимистични представи. Сред тях е тази за живота му като филм, в чийто щастлив край той не спира да вярва. Позитивната му нагласа обаче е разкъсвана от моменти на отчаяние и гняв, предизвикани от произведения с нещастен завършек за героите като „Великия Гетсби“ и „Сбогом на оръжията“.

Случващото се в главата му при тези кризисни състояния е предадено с пулсиращи светлини на сцената. Подобни моменти щяха да бъдат твърде мрачни, ако не беше хуморът, с който са представени родителите на Пат – Долорес и Патрицио старши. Веселина Михалкова и Стоян Радев внасят комичен ефект, преекспонирайки образите си на неуравновесена престараваща се майка и отчужден баща, който дори се бои от сина си.

Странностите не подминават и останалите от кръга на Пат – хиперактивния Джейк (Ненчо Костов поднася едни от най-забавните моменти в представлението) и жена му Вероника с преувеличени способности в кухнята (Полина Недкова, която пресъздава емоция и без много реплики). 4

Докато те се опитват да се свържат отново с Пат чрез интереси като футбол и тренировки, психичните проблеми на главния герой се превръщат в мост към Тифани, която преживява подобни страдания. Цветина Петрова превключва лесно към различни състояния и кара героинята си да изглежда по-нормална и логична от останалите, противно на отклоненията при Тифани. Двамата със Станислав Кондов са искрени в монолозите си, а при своето финално изпълнение с „танци против депресия“ си разменят повече, отколкото с думи.

При декорите почти всичко е подчинено на фикс идеята на Пат за усилена работа върху новото си Аз – той с всички сили се старае да постигне отлична физическа форма, за да може да спечели обратно съпругата си Ники. Сценографията на Христина Дякова изобилства от постелки, халки, гирички, топки и шведски стени, които преобладават в сравнение с предметите от дома, които носят уют, а повечето костюми са подчинени на същата идея.

Встрани от сцената през повечето време се намира Симеон Лютаков, достоверен като психолога д-р Пател, който като съвест и вътрешен глас на Пат се включва в най-трудните моменти на главния герой. Музиката на Петър Дундаков е друг участник в събитията – онзи, който си позволява да изкаже нежността, когато никой друг не признава нуждата си от нея.

Като изключим кратката развръзка, при която краят изглежда по-захаросан от случилото се до момента, представлението е достатъчно забавно и достъпно, без да бъде повърхностно, и достатъчно сериозно, за да отличим посланията му. Разделяйки се с някои свои илюзии, историята на Пат ни уверява, че животът невинаги се случва по собствения ни сценарий, но това не изключва добрия развой на събитията.

Връзката с реалността, стигмата върху хората с психични заболявания, намирането на социална среда и сродна душа въпреки пукнатините, които всеки от нас носи, са основни теми в най-новата премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. „Монтажът на моя филм“ носи онзи лъч слънчева светлина, за който се говори в книгата, и представлява свеж, съвременен полъх в репертоара на всеки театър, който иска да привлича нови зрители със съвременни и качествено разказани истории.

Следващите дати на „Монтажът на моя филм“ са:

8 май, сряда, 19:00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

31 май, петък, 19:00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публиката15.10.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика