„Монтажът на моя филм“ е новото заглавие в афиша на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, базирано на книгата „Наръчник на оптимиста“ (2008 г.) на Матю Куик, по която е и едноименният филм от 2012 г. Това e една от любимите ми съвременни истории – въпреки сериозните проблеми, които засяга, тя успява да го направи с хумор и реализъм, но без загуба на оптимистичния тон или залитане към цинизъм.

Независимо от разпознаваемата екранизация на Дейвид О’Ръсел с Брадли Купър и Дженифър Лоурънс в главните роли, представлението на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ не се повлиява от нея. Режисьорът Деси Шпатова и останалият екип подхождат със собствен почерк и индивидуалност в изграждането на героите.2

„Монтажът на моя филм“ е подзаглавие от самата книга, в която главния герой Пат разказва от първо лице. Прекарал няколко години в психиатрична клиника след дълбоко сътресение в личен план, той трябва да сглоби парчетата от своя свят и да се свърже с този около него, за да продължи напред.

Станислав Кондов в главната роля е решителен и категоричен в кожата на Патрицио, който непрестанно тренира, за стане нов човек, и излъчва детската наивност на героя си с твърде оптимистични представи. Сред тях е тази за живота му като филм, в чийто щастлив край той не спира да вярва. Позитивната му нагласа обаче е разкъсвана от моменти на отчаяние и гняв, предизвикани от произведения с нещастен завършек за героите като „Великия Гетсби“ и „Сбогом на оръжията“.

Случващото се в главата му при тези кризисни състояния е предадено с пулсиращи светлини на сцената. Подобни моменти щяха да бъдат твърде мрачни, ако не беше хуморът, с който са представени родителите на Пат – Долорес и Патрицио старши. Веселина Михалкова и Стоян Радев внасят комичен ефект, преекспонирайки образите си на неуравновесена престараваща се майка и отчужден баща, който дори се бои от сина си.

Странностите не подминават и останалите от кръга на Пат – хиперактивния Джейк (Ненчо Костов поднася едни от най-забавните моменти в представлението) и жена му Вероника с преувеличени способности в кухнята (Полина Недкова, която пресъздава емоция и без много реплики). 4

Докато те се опитват да се свържат отново с Пат чрез интереси като футбол и тренировки, психичните проблеми на главния герой се превръщат в мост към Тифани, която преживява подобни страдания. Цветина Петрова превключва лесно към различни състояния и кара героинята си да изглежда по-нормална и логична от останалите, противно на отклоненията при Тифани. Двамата със Станислав Кондов са искрени в монолозите си, а при своето финално изпълнение с „танци против депресия“ си разменят повече, отколкото с думи.

При декорите почти всичко е подчинено на фикс идеята на Пат за усилена работа върху новото си Аз – той с всички сили се старае да постигне отлична физическа форма, за да може да спечели обратно съпругата си Ники. Сценографията на Христина Дякова изобилства от постелки, халки, гирички, топки и шведски стени, които преобладават в сравнение с предметите от дома, които носят уют, а повечето костюми са подчинени на същата идея.

Встрани от сцената през повечето време се намира Симеон Лютаков, достоверен като психолога д-р Пател, който като съвест и вътрешен глас на Пат се включва в най-трудните моменти на главния герой. Музиката на Петър Дундаков е друг участник в събитията – онзи, който си позволява да изкаже нежността, когато никой друг не признава нуждата си от нея.

Като изключим кратката развръзка, при която краят изглежда по-захаросан от случилото се до момента, представлението е достатъчно забавно и достъпно, без да бъде повърхностно, и достатъчно сериозно, за да отличим посланията му. Разделяйки се с някои свои илюзии, историята на Пат ни уверява, че животът невинаги се случва по собствения ни сценарий, но това не изключва добрия развой на събитията.

Връзката с реалността, стигмата върху хората с психични заболявания, намирането на социална среда и сродна душа въпреки пукнатините, които всеки от нас носи, са основни теми в най-новата премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. „Монтажът на моя филм“ носи онзи лъч слънчева светлина, за който се говори в книгата, и представлява свеж, съвременен полъх в репертоара на всеки театър, който иска да привлича нови зрители със съвременни и качествено разказани истории.

Следващите дати на „Монтажът на моя филм“ са:

8 май, сряда, 19:00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

31 май, петък, 19:00, Сцена Филиал, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна