“Морска книга” – приключение на ръба на реалността и въображението

“Лятната вечер е мека, роса е намокрила тревите и черните ниви на юг, а спящата земя е покрита с одеяло от тишина.”

Снимка: https://allevents.in

Мортен А. Стрьокснес е норвежки историк, журналист, фотограф и писател. Разнородните му интереси и богатата му обща култура си личат в неговите произведения. Писал е репортажи, есета, портрети и ревюта и е водил рубрики в повечето големи норвежки печатни издания. Има осем книги в жанра на литературния репортаж. През 2015 г. “Морска книга”(Издателство “Жанет 45”) е номинирана и наградена в категорията “Документална литература”. През последните години Стрьокснес се вълнува от обществено значими теми като промишленото риболовство и свръхулова, които са и ключови теми в неговата книга за морето.

Книгата ни пренася в необикновена, но и в съвсем типична и ежедневна обстановка – двама приятели са се отправили на пътешествие с мисия и всеки споделя случайните мисли и разсъждения, които минават през ума му.

Те тръгват на експедиция с малка гумена лодка и с крайна цел – улов на гренландска акула. Читателят плува из морето през четирите годишни сезона чрез детайлните описания и сравнения. Мястото на тяхната експедиция е живописният норвежки остров Скрова.

Различните преживявания на приятеля на разказвача Хюго Осюр се преливат с интересни факти за риболова и китоловството. След първия неуспешен опит без стръв, въже и всичко предварително подготвено за улова, следва втори опит този път през октомври. За разлика от живота на сушата през студения сезон, морското дъно оживява, щом температурите на водата паднат. Всеки сезон идва със своето уникално описание и влиянието му върху морето.

Към края на книгата си отговаряме и на дългоочаквания въпрос за какво всъщност им е тази акула и се оказва, че причината се корени в детството на Хюго и разказите на баща му за морското създание. Те оставили най-траен отпечатък, защото били най-впечатляващи, тайнствени и страшни.

Ценното в целта на двамата риболовци е и рибеното масло, което се извлича от черния дроб на гренладската акула. В такъв вид е една от най-трайните и здрави суровини за боядисване.

Трудно е да се каже дали краят на книгата е щастлив или не. Най-сигурният начин да разберете е като проверите сами.

“Рано сутрин обаче морето обикновено има равен перленосив цвят, а вечер, при тихо време, водите му отразяват кървавочервени залези.”

“Морска книга”е необходимата енциклопедия за всяка лятна лична библиотека най-вече, защото ни кара да се замислим за мястото на човека в света, колко е голям той всъщност и колко минимално знае за това, което го заобикаля. Вероятно никога няма да докоснем повечето морски обитатели, но това не ги прави по-малко значими.

И преди да си зададете въпроса “че на мен какво ми пука за някакви си акули?” и “какво, те данъците и сметките няма да ми платят”, се замислете, че Вселената всъщност далеч не се побира единствено и само в портфейла ви. Авантюристичен е привкусът да прескочиш извън битовизмите на сушата и да потънеш в безкрайността.

Книгата отговаря и на въпроси, които със сигурност те сварват неподготвен като например кое е най-дълголетното безгръбначно животно на планетата или, че акулите могат да развият скорост до близо 70 км/ч. Разкрива разнообразието на морското дъно и ни дава възможност да се доближим на 30 м. от кашалота – най-едрия хищник, живял някога с най-голям мозък от всички животни. Книгата дава отговор и на въпроса какво се случва с рибата тон преди да бъде затворена в консерва и наредена на щанда в супермаркета. Авторът осъжда стряскащите детайли, които доказват непрестанния порив на човека да бъде по-велик от природата и да я погубва.

Когато се озовете отново на морския бряг, влезете във водата и погленете към безкрайното синьо, помнете, че там някъде, освен вълни, водорасли и дразнещи медузи, съществуват множество непознати и неоткрити видове съвсем незабелязано.

“Мирише на сол, свежо, но леко гнило, като срещата на две тела в някоя топла и задушна нощ в спалня със затворени прозорци. Водата си проправя път през тесни малки процепи в скалите и бликва като гейзери в края им.”

Повествователят осъществява приближаване и дори сливане на човека с морските обитататели чрез сходните им белези още преди да се родят. Опитва се да ни сприятели с природата и морски видове, които смятаме за врагове. Кара ни да повярваме, но не наивно и сляпо, в русалки. Прави ни съзнателни и съзнаващи важността на морското дъно и какво всъщност му причинява човекът, представено с цифри и доказателства. Показва ни, че с времето хората започват да мислят за животните като способ за печелене на пари, а не като приятели и природни феномени. Стрьокснес говори за страховете на човешкото съзнание и уязвимостта ни пред морските чудовища. Променя представите ни и дава гледната точка, че хората са истинските опасности и убийци.

Остров Скрова, снимка: https://pixabay.com

Смъртта е нещо, което авторът не веднъж споменава с ясна осъзнатост за неизбежността ѝ, но и без да прикрива очевидния и опроверган страх от нея. Когато си заобиколен само от морската безкрайност, съзнанието блуждае и мисли немислимото.

“Морска книга” не е нито от най-философските, нито от най-поучителните книги, но със сигурност соленият послевкус отеква в съзнанието след като разлистиш и последната страница. Тя не ни учи защо и как да живеем, но ни въвлича в един непознат свят, откъснат от нашето ежедневие и хабитат, и ни прави по-мислещи за околността. След нея със сигурност ще се поколебаем преди да хвърлим поредното пластмасово шише в морето.


Автор: Никол Панкова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to