Музиката на 90-те през погледа на едно дете на 90-те

10.09.2016
Снимка: Tumblr
Снимка: Tumblr

 

Ние сме децата на утрешния ден, за които пее вокалистът на Scorpions – Клаус Майне. Децата, които идват с вятъра на промяната и мечтаят в него. Ние сме, може би, последното поколение, което ще навива лента от музикална касетка на пръста си, ще настъпва пластмасовата ѝ кутия и после ще крие виновно счупеното. Ние сме децата, родени в зората на гръндж музиката, израснали с дрезгавия глас на Крис Корнел (Soundgarden), Еди Ведър (Pearl Jam) и дори безсмъртния Кърт Кобейн (Nirvana). Ние сме децата на едно от най-великите музикални десетилетия в историята. Децата на 90-те.

Като изровена времева капсула, всяка една песен от този период има необяснимата сила да връща слушателя си назад в периода на дънките с висока талия, коктейлите „Космополитън“ и семейните ситкоми. Звученето на 90-те е толкова специфично, че дори водката в коктейла ти да е повече, няма да го объркаш.

Деветдесетте продължават традицията на предходното десетилетие с все толкова силни и обичани рок парчета, като на преден план излиза алтернативният рок със своите субжанрове – Бритпоп (Blur, Oasis), гръндж (Pearl Jam, Nirvana), индустриален рок и др. Всичко започва през 1991-ва година, когато Нирвана пускат втория си албум „Nevermind“, който е един от най-продаваните албуми за цялото десетилетие. Смята се че „Nevermind“ популяризира не само гръндж музиката, а алтернативния рок като цяло. Парчето „Smells like teen spirit” чупи всички чартове на музикалните класации в продължение на две години, а MTV пускат клипа му буквално няколко пъти на час.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Алексия ПетроваСтруните на вдъхновението или скритите истории зад великите песни27.07.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър