Музиката на 90-те през погледа на едно дете на 90-те

10.09.2016
Снимка: Tumblr
Снимка: Tumblr

 

Ние сме децата на утрешния ден, за които пее вокалистът на Scorpions – Клаус Майне. Децата, които идват с вятъра на промяната и мечтаят в него. Ние сме, може би, последното поколение, което ще навива лента от музикална касетка на пръста си, ще настъпва пластмасовата ѝ кутия и после ще крие виновно счупеното. Ние сме децата, родени в зората на гръндж музиката, израснали с дрезгавия глас на Крис Корнел (Soundgarden), Еди Ведър (Pearl Jam) и дори безсмъртния Кърт Кобейн (Nirvana). Ние сме децата на едно от най-великите музикални десетилетия в историята. Децата на 90-те.

Като изровена времева капсула, всяка една песен от този период има необяснимата сила да връща слушателя си назад в периода на дънките с висока талия, коктейлите „Космополитън“ и семейните ситкоми. Звученето на 90-те е толкова специфично, че дори водката в коктейла ти да е повече, няма да го объркаш.

Деветдесетте продължават традицията на предходното десетилетие с все толкова силни и обичани рок парчета, като на преден план излиза алтернативният рок със своите субжанрове – Бритпоп (Blur, Oasis), гръндж (Pearl Jam, Nirvana), индустриален рок и др. Всичко започва през 1991-ва година, когато Нирвана пускат втория си албум „Nevermind“, който е един от най-продаваните албуми за цялото десетилетие. Смята се че „Nevermind“ популяризира не само гръндж музиката, а алтернативния рок като цяло. Парчето „Smells like teen spirit” чупи всички чартове на музикалните класации в продължение на две години, а MTV пускат клипа му буквално няколко пъти на час.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Алексия ПетроваСтруните на вдъхновението или скритите истории зад великите песни27.07.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература