Музика

Музиката като отдушник: Twenty One Pilots и пътят им към успеха

08.09.2020

През последните десетина години новите групи, превърнали се в световна сензация и достигнали хедлайн позициите на големите фестивали, са кът. Две имена се отличават най-силно – Imagine Dragons и Twenty One Pilots. Тук фокусът ни ще попадне на второто.

По данни на Nielsen Music през 2016 дуото остана само зад Drake, Beyoncé и Adele по продажби и стриймвания. Същата година спечели „Грами“ в категория Pop Duo/Group Performance, в която се съревноваваше с изпълнители като Rihanna и Sia и няма проблеми с разпродаването на арени, независимо дали става дума за САЩ, Европа или Южна Америка. Дори „AM“ на Arctic Monkeys не достигна висотите на албума им „Blurryface“, а в Youtube имат три песни с повече от милиард гледания. Причините за това са много.

Стилът им не попада в обичайните рамки, като вокалистът Тайлър Джоузеф го кръщава „ukulele screamo” – в повечето случаи мелодиите са весели и непринудени, докато същевременно засегнатите теми в текстовете са далеч по-мрачни. В песните им можеш да попаднеш на алтърнатив, поп, рап и дори реге елементи.

All these songs I’m hearin’ are so heartless
Don’t trust a perfect person and don’t trust a song that’s flawless

Не ги е страх да нарушат очакванията на слушателя – често текстът избързва и излиза извън ритъм. Виждаме го например в средата на припева на „Heathens”, където вторите два реда подраняват:

Текстовете им са в основата на успеха

За разлика от много други съвременни изпълнители, те намират общ език с младите поколения и се превръщат в техни символи. Несигурността, потиснатостта и депресията са по-актуални проблеми от всякога и двамата влизат в ролята на гласа на хората, изправени пред тях. Музиката е отдушник както за тях, така и за феновете им.

Никога не бих се обърнал към музиката, ако не смятах, че трябва да работя по нещо, да се справя с нещо. Преди нея бях напълно наред, но в един момент нещо в мен започна да се натрупва и не знаех как да се освободя от него, как да намаля натиска, който ми оказва и да го изразя по някакъв начин. В своите очи аз бях принуден да се науча как да свиря на пиано.

Тайлър пред Зейн Лоу и Apple Music.

Разбира се, те не са нито първите, нито единствените, засягащи тези теми. Музикалната обвивка и емоционалните вокални линии на Тайлър обаче довършват перфектно пъзела.

Религията също е константа в текстовете им, макар с времето да се обвива във все повече метафори и да изменя формата си. Ако се върнем към първия едноименен албум на групата, вярата заема централна роля. И двамата израстват в силно религиозни християнски семейства, което оставя отпечатък върху творчеството им.

Всъщност е спорно кога точно започва историята на Twenty One Pilots. Официално именно този първи албум от 2009 година дава началото, но тогава групата е с различен състав. Чак през 2011 тя се превръща от трио в дуо и Джош Дън замества предишните партньори на Тайлър.

Самите те казват, че имат три, а не пет албума, посочвайки „Vessel” като първи. С него започва кооперацията им с лейбъла Fueled by Ramen, а начинът, по който стигат до сделката демонстрира за пореден път желанието им да избягват установените норми.

In the industry, it seems to me that singles on the radio are currency
My creativity’s only free when I’m playin’ shows

Концертите винаги са поставяни на първо място

Снимка: Kmeron

Музиката се пише с идеята как би звучала на живо, а шоуто се изготвя лично от тях, а не от други членове от екипа им. Необичайният подход, на който залагат в ранните си години, ги принуждава да се научат как да изпъкват пред останалите изпълнители.

Докато традиционната практика е гиговете да се промотират възможно най-добре, за да се гарантират повече доходи и по-голяма публика, в началото Twenty One Pilots гледат в перспектива и залагат на друг подход. Вместо да канят хора за своите събития, те просто решават да атакуват локалната сцена без много шум с възможно най-много дати, на които да достигат до изцяло нови малки групи от хора.

Когато две години по-късно все пак решават да обявят и промотират голямо шоу в Кълъмбъс, то е разпродадено. Идват 1700 души, сред които и представители на 12 лейбъла, един от които Fueled By Rammen.

За да се осъществи обаче този план, двамата полагат допълнителни усилия при подготвянето на всяко шоу. Слагат маски, обличат се в костюми и оставят цялата си енергия на сцената всяка вечер.

Снимка: Kmeron

Представлението им продължава да се развива и до днес. Вече със сигурност биха могли да се нарекат една от най-добрите банди за гледане на живо. Oт катерещия се Тайлър в края на “Car Radio”, през солата на Джош на барабани върху самата публиката, до drum off с виртуалното му аз – репертоарът е дълъг.

След всеки гиг двамата сядат и гледат всички възможни заснети кадри – от официалните камери, до фенските такива. Обсъждат какво е можело да бъде направено по-добре, на какво могат да наблегнат още повече на следващото си събитие.

Концептуални албуми

Обичам думите и възможността да ги изпълниш със съдържание. Има нещо в разказа – можеш да се удавиш в безбройните възможности, или да подходиш с вълнение и да се опиташ да стигнеш някъде, където никой друг не е бил преди. Хората казват, че няма нищо ново и аз постоянно се опитвам да ги опровергая.

Тайлър Джоузеф пред The New York Times

„Twenty One Pilots“, „Regional at Best“ и „Vessel“ (които до известна степен се препокриват) имат своите достойнства и раждат някои от хитовете на групата, но големият успех идва с „Blurryface“, който излиза през 2015 година.

Именно това е и първият опит на Тайлър в сферата на концептуалните албуми – част от песните разказват за персонажа Blurryface, който изобразява „всички тези неща, които карат мен и хората около мен да чувстваме несигурност.“

За мен той представляваше огледало, в което можеш да се видиш. Всеки знае какво не харесва във себе си, но въпросът е какво правиш, за да разбереш и поправиш тези неща.

За да влезе по-лесно в роля по време на турнето, промотиращо албума, вокалистът боядисва в черно врата и ръцете си – символ на влиянието, което тези колебания оказват върху него.

Нито тук, нито в последвалия ‘Trench’ обаче всички песни са обединени от една тема. Има и изключения като например ‘Tear in My Heart’, с бриджът на която мнозина можем да се припознаем:

You fell asleep in my car, I drove the whole time
But that’s okay, I’ll just avoid the holes so you sleep fine
I’m driving here I sit, cursing my government
For not using my taxes to fill holes with more cement

„Trench“ е естественото продължение, като в него дори Blurryface получава истинското си име – Николас Боурбаки (Нико), който е един от основните антагонисти в града Дема, където се развива действието:

Осъзнах, че всичко се свежда до юрисдикцията, която има. Съществуват определени места (физически или психически), където той притежава такава. Ако опитам да ги напусна и да стоя далеч от тях, той губи от контрола си върху мен. Това е „Trench“ – по-безопасно, по-диво, много по-креативно, малко по-страшно място, нещо като бездна, но там не е нужно да играеш по неговите правила и това помага.

Обявяването на „Trench“ нямаше как да се случи, без участието на феновете. На 21 април 2018 те откриват URL адрес, скрит в GIF в сайта на групата. Той отвежда до друг адрес, на който се намират не само различни тийзъри за предстоящия тогава проект, но и редица писма и бележки на главния герой от сюжета – Кланси.

The Skeleton Clique

Twenty One Pilots не са характерните големи звезди, когато стане въпрос за контакт с феновете. Още от създаването си, винаги са опитвали да поддържат близка и естествена връзка с тях. Когато са на турне организират специални „пресконференции“, в които почитателите им влизат в ролята на журналисти и могат да им зададат лице в лице каквито искат въпроси. Често дори не става дума за музика или за самата група, а разговорите придобиват почти приятелско естество.

Названието им „The Skeleton Clique“ идва от костюмите на скелети, с които любимците им излизат на сцената в опита си да се отличат в ранните години от кариерата си.

Когато името ти е гаранция за качество

Все още не се знае кога ще чуем нов албум от тях, но можем да сме сигурни, че когато моментът дойде, всичко ще бъде изпипано до последния детайл и няма да бъде създадено прибързано. Гаранцията за това се крие в историята зад името на Twenty One Pilots:

Тайлър Джоузеф го избира, след като прочита пиесата на Артър Милър „All My Sons“. В нея по време на Втората световна война производител на авио части разбира, че продуктите му не са изрядни и въпреки това ги изпраща на фронта, което води до смъртта на 21 пилота. Това служи като бележка за дуото и ги кара винаги да залагат на перфекционизъм, когато става дума за кариерата и музиката им.

Чудесно е бандата ти да има име, което да ти напомня за това.

Тайлър Джоузеф пред The New York Times

Начална снимка: Kmeron

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от октомври, които трябва да слушате06.11.2020

Още от Под Моста

Деница ДимитроваПристрастяващата мистерия на „Отмяната“Кино