На гости на Социалната чайна - кътче уют и (с)мисъл

Една от най-красивите улици на стара Варна е улица „Преслав“. Тя обаче не е толкова популярна за варненци и гостите на града в последните години, въпреки уютната си атмосфера, създадена от множеството великолепни и красиви сгради, огледало на възхода на града в годините след Освобождението.

Но тази тенденция е вече нарушена. Една красива ъглова сграда приюти преди три години Социалната чайна. Изведнъж на улица „Преслав“ настъпи необикновено оживление. В новото заведение хората могат да участват в различни социални събития, докато се наслаждават на топла чаша чай или разхлаждаща лимонада.

Всъщност чайната е нещо повече от алтернативен център на социалния живот в града. Тя има една дълбоко хуманна дейност. За нея си поговорихме с една от основателките – Мая Донева.

Под Моста: Как се зароди идеята да се заемете с това начинание?

Мая Д: Честно казано, като започнахме въобще не сме си го представяли по този начин. Дълго време бяхме доброволци в два дома и въобще не сме имали идеята да отваряме заведение, защото никой от нас не се е занимавал преди с това. Наложи се, защото искаме да сменим средата на тези младежи, чийто живот в един момент така се стича, че започват да правят глупости.

ПМ: Какви инициативи се провеждаха в дома?

М: От оригами уъркшоп до футбол на открито, правили сме валентинки, кино следобеди, готвили сме. Всякакви супер обикновени неща, които семейството ти би правило с теб, но когато нямаш семейство, тези неща не ги правиш и на 18 г. в един момент не можеш да си направиш сандвич.

ПМ: А защо точно чайна?

М: Защото идеята комбинира хем тези младежи да си намерят работа, хем ни се искаше мястото да бъде различно за тях. Освен това Варна имаше нужда от по-алтернативно място за събития и за хора, които искат да споделят какво са научили, защото Чайната не е заведение като заведение.

Тук всяка вечер, например, има Вечер на пътешествениците, уъркошоп за музика, за дигитални изкуства и какво ли не. Такъв тип места имаше в София и Пловдив, когато започнахме. И като подхванеш двата проблема – това, че нямаше такова място и това, че тези младежи познават по двама сводника и трима дилъра, но нито един китарист и стана чайна.

В един момент се събудихме и всички, с всичките си магистратури, станахме сервитьорки.

ПМ: А тогава какви хора стоят зад този проект? С какво се занимавахте преди това?

М: С нищо такова! (Смее се). Започнахме го аз и Стояна. Тя е магистър по философия и се занимава с маркетинг изследвания, аз имам MBA от Cardiff Metropolitan. С нея се запознахме покрай работата ни за Европейска младежка столица. Писахме кандидатурата за Варна, която спечели и тогава прекарахме много време заедно. В един момент тя стана доброволец в групата ни и някак от само себе си дойде идеята. Двете започнахме да я бутаме и лека полека събрахме екип и хора, които да ни помогнат. Така че идеята стартира – ние двете, с нула лева бюджет.

Бяхме в едно състезание за социално предприемачество – „Промяната“, което сега има трети сезон. Там от 212 проекта, стигнахме до финал, което беше доста добре и успяхме да спечелим 7 000 лева, за да започнем в края на 2014 г.. Оттам нататък започнахме да убеждаваме различни хора, компании и институции, защото това, което искахме да направим, си струва.

Община Варна и областна администрация ни помогнаха с тази сграда, 9 месеца я преговаряхме… Едно бебенце се прави за толкова време. (смее се) Успяхме да ги убедим да ни дадат тази сграда за 5 години, за да я реновираме и да я направим това, което виждате сега.

Проблемът с тези младежи, с които ние работим е, че са страшно много, не знам дали го осъзнавате. Включително с изгубен потенциал за България, защото много от тях стават безработни или отиват в затвора. Много малка част от тях успяват да се реализират добре самостоятелно. Обаче това не е техен проблем, не е тяхна вината.

ПМ: Как се организират събитията? Вие ли търсите или творците сами ви намират?

М: Ами ние търсим в повечето случаи, може би 80 към 20 ние търсим. Има и хора, които идват и казват: искам да направя еди какво си, но повечето случаи събитията, които правим са свързани с ценностите, които ние имаме. Примерно събитията за пътешественици правим с идеята, че нашите момчета имат нужда да чуят, че пътешествието може да бъде просто пътешествие, а не емиграция, защото в главите на повечето се върти тази идея.

Димитър: И също така, за да пътуват безплатно. (Смях). Ами да, имаше един човек, който ни разказваше как пътува на стоп цял живот. Имаше и въпроси от типа на: Ти как си сигурен, че няма да ти направят нещо?

М: Събитията всъщност ги планираме така, че хем да помагат за менторската програма на момчетата и по някакъв начин да им помагат да изградят социални умения и да се срещат с готини хора, хем честно казано ги правим много и за местната общност във Варна. Първо, защото липсват такъв формат събития, които са малко по-проактивни, да кажем. Ти не си публика, идеята е да дискутираш, да участваш, включително да спориш, защото според мен има много голям проблем в мини обществото тук във Варна.

Хората имат проблем с това да спорят. Те са окей да критикуват, обаче „защото така“. Част от тези неща, които правим целят да достигнат до млади хора, млади професионалисти, хора на вашата възраст, обаче има и неща, които са с публика до 50 – 60 г. Идеята е винаги тези събития да промотират нещата, поради които е създадена чайната, свързани с равенство между хората, човешки права, мислене за общността и по някакъв начин това, че никой не ти е длъжен, от една страна, но от друга – ти имаш дълг към обществото, заради това, че живееш всъщност в някакъв ред и е хубаво да допринасяш с каквото можеш – дали като доброволец, дали като човек, даващ идеи, като човек, който се грижи по някакъв начин за обществото.

ПМ: Значи чайната надхвърля основната причина, заради която е създадена?

М: Може би в някакъв аспект, да. Но това пак е продиктувано от обществената нужда. Явно общността просто е имала нужда от повече, отколкото ние сме очаквали. В началото мислехме до колко това, от което ние имаме нужда да се случва, е споделена нужда. Тоест това, което ни искаме, само ние ли го искаме? Притеснявахме се дали не е такъв нашият случай, защото много често се случва да си кажеш: това е супер яка идея, но в случая определено има нужда от такова място. Даже фактът, че има още едно-две такива места във Варна – Beehive, Рубик център, който е много близо до нас, a средата на август се открива и Innovator Creative Space, показва, че се оформят няколко общности от хора, които понеже са малко по-специфични като интереси, си правят свои места, което е много ценно, защото всъщност да обединяваш хората около себе си е начин да променяш обществото към нещо по-смислено.

ПМ: А има ли Социална чайна и на друго място, тъй като на една снимка, качена във фейсбук като описание пише: „екипът от Пловдив“?

Мая: Няма. Няма такова място никъде другаде, освен тук. В Пловдив е „Чаената къща“, които продават чай и са ни дарявали няколко пъти в началото. Ние им писахме, защото когато направихме първия ремонт, на това място, което беше банка, затваряхме разни гишета, къртихме плочки и т.н. Тогава установихме, че нямаме почти никакви пари, за да заредим заведение, което е много смешно, може би, обаче нямахме.

Майка ми беше брала мащерка и я дари, приятели донесоха Мурсалски чай от Родопите и им писахме писмо от типа: Здравейте, вие сте Чаената къща от Пловдив, ние сме Tea house от Варна, не искате ли случайно да ни дарите чай, защото нямаме никакъв? Правихме едно пътуване до Пловдив и минахме да се запознаем, защото сме говорили само по имейл и беше много приятно.

А това, което правим в Пловдив, се случва 4 пъти в годината, и не само в Пловдив. Това са Приключенските лагери, при които менторите от нашия екип, заедно с момчетата, пътуват, между 2 и 4 дни обикновено. Тези пътувания са с идеята, че учиш чрез преживяване – докато пътуваш. И това са неща, които няма как да научиш, ако не видиш как се случват. Посвещаваме всеки лагер на различна тема.

Примерно в Търново сме били за история и култура, тази година ще правим палатков лагер край Шкорпиловци, който ще бъде на тема: работа в екип и комуникация… плаж… много плаж… (смее се).

Това, което ни прави различни от другите заведения е, че нашата печалба реално се реинвестира в това, а не се реинвестира в джоба на основателите. Това, което ние правим пак е предприемачество, социалното предприемачество пак е бизнес, но е бизнес с кауза. Парите, които идват при теб ги инвестираш в решаването на проблем. Това е по-различното при нас.

ПМ: На сайта ви видях, че има възможност ако някой има желание да направи събитие за представяне на различни форми на изкуството тук…

М: Даваме възможност, като в зависимост от това какво искате да направите, ви предлагаме различни условия. Започвам от там, че това е един от начините, чрез който се издържаме, тоест за част от тези неща се плаща – ако вие искате да направите събитие при нас. Обаче много често, ако дойде млад артист, поет, някой, който едва е събрал пари, за да си реализира продукта, на такъв човек не взимаме средства. Зависи обаче от продукта, защото са ни предлагали неща, които за нас не са били подходящи да бъдат тук.

Това не е свързано с това дали ние оценяваме или не оценяваме даден тип изкуство, но има неща, които ако не отговарят на нашата мисия и ценности и не са свързани с нещата, които ние правим, по-скоро насочваме хората към друго място. Много изложби и артисти сме представяли безплатно, много представяния на книги са били при нас, защото ако ти едвам-едвам на 20 години си създал стихосбирка и някой ти излезе с цена от 200 лева, за да си направиш събитието, това е безсмислено.