На гости на Социалната чайна – кътче уют и (с)мисъл

16.08.2017

ПМ: А имате ли обратна връзка с младежите, които продължават по пътя си? Те какво казват за впечатленията си от помощта ви да намерят професионална реализация?

М: При нас цялата менторска програма реално започва още докато са в дома. Реално тук се получава едно надграждане върху това, което са научили. До момента имаме едно момче, което е от една година при нас и няколко момчета, които са били on and offобщо 6-8 месеца, бих казала, няколко момчета, които са били за по-малко от 2 месеца. Така че е много различно за всеки един от тях и е много трудно да се даде цялостен отговор.

Например имаш човек, който е на 18 години, няма основно образование и отказва да учи, и имаш човек, който е влязъл в университет. И двамата са от дом. Генералният отговор е: да, помага, защото самият факт, че някой се занимава с теб, някой ти обръща внимание, говорите си за неща от секс през романтични връзки до какво полезно да ям и защо не е окей да карам на банички и кола целия си живот. Включително, че момчетата са били свидетели на бременност, гледане на дете, семейни отношения, тези неща ги формират. Така че половината ефект е свързан с това, половината е свързан с професионална реализация. Аз съм далеч от мисълта, че оттук ще излязат най-перфектните баристи на света, обаче ще излязат много по-можещи, отколкото са влезли.

ПМ: Как попадате на тези деца, които имат нужда от помощ? Контактувате с конкретни домове или те ви търсят?

М: И двете. Като имаш тази основа от доброволческата група от толкова много години наред, всъщност в един момент ти познаваш всичките деца, които са там поименно, защото горе-долу са едни и същи. Да, те може да се въртят от приюта в дома и от дома в центъра за семейно настаняване, но те са едни и същи. И понеже ние сме едни и същи хора от другата страна – доброволците, то не е много трудно да ги запомниш и да поддържаш контакт с тях. За съжаление, това, което мога да кажа е, че не са малко младежите. Например ние работим само с момчета.

ПМ: Точно това ни направи впечатление – няма ли момичета, които да искат да се включат?

М: За съжаление, не. Голяма част от момичетата са в тази възраст, с която ние работим – тинейджърската, по-голямата част от тях вече са в трафика на хора, занимават се със съвсем различни неща и ние много трудно можем да ги привлечем с това, което предлагаме. Защото при нас всички момчета стартират на минимална работна заплата като в часовете, в които работят, се включват и менторските часове, има ходене на лагери и разни други пътувания, тоест не е само минималната работна заплата, но това, което ние предлагаме те нямат интерес към него.

От тази година сме планирали да започнем програма, която сме насочили само към момичета от първи клас нататък, за да могат в един момент, когато са изправени пред ситуацията дали искат да се занимават със секс услуги, или да продължат образованието си, да имат самочувствието, да знаят къде са, кои са и да кажат: не, това не е моето нещо. Това обаче е много сложен процес и много дълъг.

Ние на няколко пъти сваляме възрастта, от която започваме работата си в домовете, въпросът е, че все е висока. В момента имаме активна доброволческа група в един от Центровете за настаняване от семеен тип. Момичета, с които работим там, може би другата година ще станат служители при нас. Много ни е болна тази тема, защото почти всички от екипа сме момичета и е много очевидно, че всички от другата страна са момчета. Единственият ни мъж-ментор е Митко. Той е първият ни служител, който направи един пълен цикъл на менторска програма като участник, трябваше да решим какво да прави оттук нататък – продължава ли, другаде ли намира работа и заедно решихме, че е най-уместно той да бъде ментор на новопостъпилите, тъй като много добре се справи първата година.

ПМ: Как успяват в домовете да влязат тези криминални организации, които влияят на момичетата?

М: Те не влизат официално. По-уместно е да разговаряте с тях самите, аз мога да ви кажа в центровете, в които сме ходили – пред тях вечер винаги има спрян супер луксозен черен мерцедес, примерно. Аз не мисля, че можеш да НЕ го видиш.

От друга страна, тези момичета са много лесна мишена, защото джобните, които получават на месец са 33 лева и ако живееш в този комерс, който е наоколо, учиш в нормално училище, виждаш, че всичките ти приятели наоколо имат неща, които ти не можеш да имаш, и то не, че не можеш да ги имаш сега, а няма да ги имаш скоро.

От отсрещната страна някой ти предлага изключително лесен начин ти да имаш нещо, трябва да си изключително силен психически, за да го откажеш. А ако не си имал семейството, приятелите, средата, за да си изграден като силен човек, ти няма как изведнъж да станеш.

Има изключения, не всички момичета правят това, не всички момчета крадат, обаче за тях това е лесният начин и те не виждат нищо грешно в това по простата причина, че не познават някое момиче като теб, което да им зададе тон. Това е много голям проблем. Ако за теб това никога не е било опция като жена, за съжаление при тях просто го има. И ти трябва винаги да решаваш искам ли го, или не го искам. Много е различно…

Голяма част от момчетата пък биват арестувани заради кражба, побой, защото ако не можеш да си овладееш гнева и желанията, в един момент правиш някаква простотия, няма кой да ти каже да не я направиш, напротив, има кой да те окуражи да я направиш. Това са част от нещата, върху които се опитваме да работим по „на едро“, защото това са неща, които с години са възпитавани и всъщност нашите стъпчици, които правим в обратната посока срещу себе си имат 10-15 години от другата страна.

Така че нещата, които ние правим отнемат време, за да покажат резултати, обаче дават резултати и сме го видели във всеки един от хората, които идват.

ПМ: А получавате ли подкрепа от държавни институции?

М: Това, което искаме от държавата е много трудно за даване. Ние искаме държавата да смени системата си по някакъв начин. В голяма част от държавите от Европейския съюз има система, която помага на децата, които са израснали без семейство, след напускане на дома да получат някаква подкрепа, която да не е само защитено жилище. Тоест да има една система, която да изгражда социални умения, които по принцип семейството изгражда. Ако не си ги изградил на време, много е трудно да ги изградиш на 18 или на 20 години. Включително и за отсрещните хора е много трудно да те приемат.

Искаме държавата да разбере какво правим и според мен лека-полека разбира. Но не ни улеснява много, защото ние сме социално предприятие, но в държавата няма такова нещо по закон. Това е като да се наречеш директор на водопад.

ПМ: В такъв случай под каква форма сте регистрирани?

М: Сдружение. Въпросът е, че това е много неуместно за това, което правим, защото сдружение, което оперира заведение, ни вкарва в някакъв тотален административен ад в последните две години, за да може сега да имате лимонада и касов бон, като излезете. Това много спъва мотивацията ни и много ни забавя. Може би, ако не беше този административен ад, щяхме да имаме доста по-голям обхват на дейност. Но от друга страна, ние не сме фирма, защото фирмата би фалирала много бързо.

Ние наемаме хора, които други ресторанти и бизнеси не биха наели, поради различни причини, включително количеството чаши, които се чупят на месец. Не е ок за заведение. Количеството хора, които започват и една седмица по-късно се отказват, след което една седмица по-късно се връщат. При всичките тези неща правиш едни завои, които губят много време. Ако държавата може да улесни това, според мен много хора биха започнали да правят това, което ние правим.

ПМ: Имате ли доброволци, които искат да се включат и как могат да го направят, ако решат?

М: Имаме два големи доброволчески екипа. Единият е от ментори на момчетата, които работят при нас, а другият е от ментори на момичетата и момчетата, които се намират в домовете. Обикновено правим две или три обучения в годината за новопостъпили доброволци.

Ние работим много надълбоко с доброволците си- това отсява хората, на които не им се занимава. Имаме три или четири срещи с тях преди да ги пуснем да работят, което е нормалният начин, ако се явяваш на работа. Това отсява и хората, които идват, колкото да се снимат как помагат.

Имаме изключително отдадени хора. Такива, които са с нас още от първите години. Има едно момиче, което е сладкарка и много често ни дарява торти. Има едно момиче, което има магазин за handmade неща и много от нещата тук са дарени от нея. Има много хора, които през годините израстват с нас и искат да продължават да помагат.

Ние нямаме много масови дейности. Не е като да напишеш в отчета си „работих със 150 деца“. Ние работим с групи от по 20-18. Обаче работим много надълбоко с тях.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Анна-Мария Попова„В началото бе рисуването” – интервю с Люси Крумова за „Скритите таланти на България”18.06.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE