На гости на Социалната чайна – кътче уют и (с)мисъл

16.08.2017

ПМ: Кои са партньорите, които са ви помогнали и са улеснили дейността ви?

М: В началото една американска компания, която се занимава с производство на етерични масла, много ни помогна, като ни дари 35 000 долара, за да направим ремонта на цялата сграда. Проблемът при нас беше, че ние няма как да напишем проект, който ще бъде одобрен, защото на нас ни трябват пари за заплати и ремонти, а за това никой не дава пари. Казаха ни да пишем проекти за това, което правим в домовете. Обаче, за да бъдем честни, това, което правим в домовете, не изисква толкова много разходи. Затова беше безсмислено да пишем проекти и да искаме пари за това. Беше трудно да намерим тази фирма, която да ни дари тази сума, за да направим всичко останало. Икеа например ни дариха мебелите. Други фирми са ни помагали с по-малки суми между 1000 и 2000 лева, които отиват за лагерите.

Но при нас основното предизвикателство беше да обясним, че за да има лагери, трябва да го има всичко останало. Ако не наемем персонал, всичко друго няма как да стане.

ПМ: Интересно ни е да разберем какво ви кара да продължавате да се занимавате с това, въпреки административните трудности? Че и за какво мечтаете дори?

М: Мечтаем да има поне още една, две чайни в България. А защо не и в чужбина! Тоест, мислим си по някакъв начин да пренесем модела извън Варна. Но аз не мисля, че това е толкова мечта, колкото нещо, към което сме се фокусирали за след година – две.

Това, което ни мотивира, са хората, които забиват в някаква безпътица, защото няма кой да им покаже някаква светлинка. Според мен трябва много да не те е грижа, ако виждаш проблема и имаш решение за него, да не го реализираш. Престъпно е, ако имаш някаква добра идея и виждаш, че тя ще сработи, да не я направиш. Има един момент, в който трябва да надскочиш себе си и да си кажеш „може да се провали, може да е много зле, но трябва да се пробва“.

Едно от момчетата, което работи за нас, познаваме от 11-годишен. Той няма снимки до тази си възраст, което е ужасно! Той има цял период от живота си, в който той не е сниман. Между другото сега той се смее, когато види свои снимки, когато е бил на 13 години и си се подиграва.

Нещата, които ни мотивират, са да видим, че някой човек може да порасне по много по-смислен начин, да не прави глупости за себе си. Включително да не прави глупости за околните. Защото това не е само инвестиция в него, а и инвестиция в нас като общество. Ако този човек не се реализира по умен и градивен начин, той в един момент започва да не бъде приятен за обществото. А той не е виновен за това. Няма как да се изградиш от само себе си, ако средата ти не го направи. Ако хората ти влияят зле, ставаш зъл човек. Толкова е просто!

ПМ: Как е възможно да се преодолее утвърдения модел от училището и да се накара един човек да търси по-добри резултати в работата си?

М: Мога да дам пример от лагера ни в Търново, който ми е един от любимите – как учим младежите на финансова грамотност, култура, планиране… Изобщо на всички тези скучни неща, на които ни учи математиката и критичното мислене. На лагера всеки ден различен човек разполага с бюджета на всички.

Едно момче на 12, което по-често беше тормозено в дома и затова беше малко по-свитичко, нарочно го избрахме да бъде капитан и му дадохме 160 лв. Те бяха нарочно раздробени на банкноти от по 5 и 10 лева, за да изглеждат още повече. Казахме му, че това са парите, с които той трябваше да намери къде да обядваме, да се купят сувенири за всички, да влезем в един музей и да влезем в една галерия. Той седя, гледаше парите и каза: „Добре де, аз не мога ли да ги взема?“.

И ние му казахме, че може, разбира се, но ние ще останем гладни. Ето така ги учим в реално време да планират бюджета си. Стигнахме до там, че в началото на следващите лагери момчетата взимаха парите и отиваха да се договарят по музеите да влизаме безплатно, за да има повече пари за сувенири.

Тези неща не могат да се учат в училище, но можеш да ги учиш докато си ученик, ако си в правилната среда. Но те не са.

Много често тук се е случвало да свърши лимонадата, а в заведението има 20 човека. Момчето, което е на смяна, чака някой да му каже да направи лимонада. Питали сме го дали не вижда, че тя е свършила? А той ни отговаря, че чака заповеди, защото е свикнал някой да му каже какво да прави.

Тези неща, като успееш да ги преобърнеш, наистина успяваш да надхвърлиш училището. Но това са по-скоро житейски умения и алгоритъм на мислене.

Например месенето на хляб, с което сме занимавали децата по домовете. Това не е някакъв много важен житейски урок, обаче е приятно и сближава хората. Няма да си намериш работа с това, че си умесил един хляб. Няма да те направи безкрайно щастлив, но подпомага до някаква степен.

ПМ: Как се появи практиката да може тук да оставиш книга и да вземеш друга?

М: Тук всичко е някаква абсолютна хипария. Това е пак свързано с начина, по който ние вярваме, че чайната трябва да функционира. Тук има много книги. Ако имаш нужда да прочетеш една книга, взимаш я, прочиташ я, връщаш я, или оставяш друга. Ние доскоро бяхме на дарения и с напитките. Това беше така и заради административни проблеми. На нас не ни пречеше, въпреки че финансово ни беше малко трудно.

Цялата чайна съществува на принципа на споделянето. Ако ти споделиш това, което си научил с някой друг, това прави един човек малко по-умен, малко по-знаещ, малко по-можещ. Какво той ще направи с това знание, един Бог знае. Дори с още един да го сподели, пак е по-добре.

Всички вечери, които организираме тук – с пътешественици, успели бизнесмени и т.н., са на същия принцип. Ако ти си стигнал до някакъв извод, до някаква теза, която на теб ти е помогнала, сподели я!

Балканите не са територия на споделянето. Всичко е индивидуализъм. И ние се опитваме да я обърнем наопаки цялата тази работа. През книгите, напитките, начина, по който работим… през всичките неща.


Снимки и интервю: Емилия Илиева и Калоян Гуглев

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова„В началото бе рисуването” – интервю с Люси Крумова за „Скритите таланти на България”18.06.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE