На Запад от Ада – интервю с български сириец

Зад кулисите на бежанската криза

Преди две  години проведох интервю с българския сириец Дахер Дахер  – известен книжен блогър, български учен и човек с огромни знания по въпросите в Близкия Изток и най-вече Сирия, където живее голяма част от семейството му. Тогава интервюто беше прочетено от над 100 000 души. Това беше голяма изненада, но според мен популярността му се дължеше на факта, че беше изключително лично и откровено. Кратко, ясно и ударно – обясняваше елементарни и основни въпроси с прост и достъпен език. Даваше контекст и отговори на основни неща, които бяха нужни, за да се разбере същността на проблема. То имаше бомбастичното заглавие „Истината за конфликта в Сирия“ не защото претендира за абсолютна обективност, истинност и едностранчивост на гледната точка – то се казва така, защото това е и името на един от блоговете на Дахер Дахер – https://trueaboutsyria.wordpress.com. Преди няколко дни интервюто внезапно започна отново да се разпространява в интернет. Това е страхотно, но и двамата с Дахер смятаме, че днес има съвсем нови фактори, случили са се множество неща и отпреди 2 години е изтекла много вода. Затова, заради засиления интерес и вашето желание, ви представяме втората част на нашето интервю. Отново откровено и обясняващо уж основни въпроси, чиито отговори обаче трудно ще намерите другаде.

Здравей отново, Дахер. Преди 2 години с теб проведохме интервю за тогавашния конфликт в Сирия. Какво се промени в страната от тогава?

Знаеш ли, през последните няколко дни ме посрещат много колеги в работата, приятели, роднини, сирийци, живеещи в България, и ми казват: „Хей, прочетох онова интервю с теб, съгласен съм с нещата, които казваш там. Аз се чудех за кое интервю, а се оказа онова, което ти взе преди две години. Покрай бежанската криза то скочи и пак почна да се пуска по интернет, а и мисля, че предимно сирийци в България го разпространяваха във Фейсбук. Никой дори не забеляза, че то всъщност бе взето преди 2 години. Всеки си мислеше, че е ново. Това не само показва, че нищо не се е променило оттогава насам, но и че много от мъглата, която медиите нарочно спускаха над Сирия, взе да се разсейва. Съотношението е същото. Сирийската опозиция в България по онова време например още опяваше как в Сирия нямало терористи и ислямисти, а малко по-късно неловко признаваше: „добре, де, има, ама те са малко и Свободната армия се бие с тях“. По-късно самите те се чудеха какво да измислят, когато всичко взе да излиза наяве. Дори говорител на Пентагона призна, че едва 1% от териториите са под контрола на „умерените“ бунтовници, а останалото е под контрола на ИД или подобните. Винаги съм искал да извадя карта на Сирия и да накарам някой от многознайковците от опозицията да ми отговори на следния въпрос: „Посочете ми един християнски град или село, което да е оцеляло в областите, в които Свободната армия или ислямистите (забележете как винаги вървят заедно тези понятия) са поели контрол“. Понеже те гузно няма да отговорят, аз ще ви кажа. НУЛА. Над 40 християнски селища бяха унищожени. Не искам дори да споменавам за кюрди, друзи, алауити и т.н. Толкова за толерантността на „бунтовниците“. Затова, който смята, че говоря измислици, го призовавам на облог. Предимно това се отнася за големите медии, Американското посолство, Френското и Германското посолство и техните посланици. Нека съберем екип, който да отиде в Сирия и да предава онлайн, т.е. директно, без цензура всички действия, и да обиколим всички християнски градове (останали), и да попитаме хората там какво всъщност се случва, ако трябва един по един. Да видим кой осигурява храна, вода, ток и кой разрушава църквите, коли, беси, убива. Да видим дали някой от тези институции ще има топките да се хване на този облог, да заложат имуществата си и дали ще се организира такова нещо.  И от какво ги е страх? От истината ли?

3

Снимка: Денислав Стойчев

От какво всъщност бягат хората?                                                                              

От смъртта.

Това, което ми прави поне на мен впечатление, е, че много по-голяма част от сирийските бежанци идват от райони, където властват бунтовниците, и много по-малко от районите, където все още държавата има контрол. Неслучайно повечето бежанци са от северна и източна Сирия, от градове като Алепо, Идлеб, Кобане, Дер Езор. Хората бягат много повече от ислямистите, от наемниците, вкарани в Сирия.

Според теб какво е решението на тази криза и възможно ли е то да се случи?

Ситуацията е повече от комплицирана. По-скоро няма решение. Докато не спрат въоръжаването на т.нар. бунтовници и вкарването на джихадисти, положението няма да се оправи. Някой ще наложи ли санкции примерно на Катар? Не. Тогава ситуацията няма как и да се оправи.

Някои хора говорят за идването на бежанци едва ли не като конспирация за ислямизация, сеене на хаос и т.н. Има ли от какво да се страхуват гражданите на ЕС?

Страховете са обясними. Нека не се заблуждаваме. Не е толкова лесно, а и не бива да се действа така лековато и да се допускат без контрол всякакви бежанци. Хората, които се изправят и като празноглави манекенки, спечелили Мис Свят, пърхат мигли по телевизията, заявявайки, че искат да спасят света и да донесат мир, са хора с политически амбиции. Хора, които искат да се възползват и да трупат морални точки пред обществото, чрез които да изградят жалката си кариера.

Давам за пример лагера за бежанци до НБУ. Там доскоро имах познат от града на баща ми –Махарде, сега успяхме да го уредим в Русе. Той беше в този лагер приблизително месец, а условията там са покъртително мизерни. Та, той ми каза, че от 700 бежанци едва 10-15 са били сирийци. Само че защо се представят като сирийски бежанци? Защо по медиите се насажда, че това са сирийци, като едва шепа от тях са такива? Един сириец, прекарал почти целия си живот в Сирия, моментално би разпознал по акцента кой от коя област е и дали въобще е сириец.

Това съотношение не е по-различно и в Европа. Влизат всякакви и се представят за сирийци, а не са. Вече излязоха снимките и профилите на известни главорези и терористи. Като например Ахмад Абд Алкарим, лидер на Ахрар Ал-Форат, група известна с убийства и кланета, най-вече над християни. В момента е бежанец в Германия и си пуска снимки оттам. Същото се отнася за Ибрахим Ал-Абд от Ал-Нусра, намиращ се в Дания. Снимките обиколиха Фейсбук. Това са хора, обучени да убиват. Нека не се заблуждаваме от трогателни снимки и прочие. Страховете на хората са оправдани.

Снимка: Гардиън

Снимка: Гардиън; Баща среща децата си след като са успели да акостират в Европа, бягайки от Сирия.

Един друг въпрос изниква пред европейците. Колко са бежанските лагери в най-богатите арабски страни като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ? НУЛА! Страните, които дружно финансират същите тези радикални групировки, заради които хората в Сирия бягат панически, най-лицемерно обвиняват Европа в расизъм!

Нещо друго за отбелязване. Атентатът в офиса на Шарли Ебдо беше много показателен. Не заради деянието, а заради извършителите. Това са хора, родени и израснали във Франция, те са второ-трето поколение французи. Родителите на тези момчета по никакъв начин не са радикални. Този проблем може да се роди и с бежанците в момента. Да, родителите може и да са благодарни на страната-приемник. Но без да знаят език, без да са образовани доста от тях, те автоматично и съвсем естествено ще заемат ниските прослойки на обществото и на работническата класа, ще се обособят в гета и в крайна сметка много лесно децата им, израснали в свободна среда, бързо ще се разбунтуват срещу социалния им статус и ще намерят отдушник в различието им, в религията, а страни като вече споменатата тумба от персийския залив само това и чакат. Ще се появят и крайно десни формации, които допълнително ще ескалират напрежението и взаимно двете страни ще нарастват.

Снимка: Денислав Стойчев

Снимка: Денислав Стойчев

Има обаче много хора, които просто не заслужават съдбата си. Има семейства, които са загубили всичко постигнато и се опитват да оцелеят, да преживеят. Честни, добри хора, изпаднали в голяма беда. Сигурен съм, че те ще се интегрират. Познавам много такива.  Светските сирийци биха се интегрирали лесно, голяма част имат професии и са образовани. Християните моментално биха се интегрирали. При това ще са вечно благодарни. Кюрдите са много слабо религиозни. Има огромна светска маса в Сирия от сунити, алауити, друзи. Те не заслужават това. А те са сред най-пострадалите. Трябва да се помага на тях, а не на хора, които не го заслужават. Точно тези, които все още смятат, че жените задължително да са с абаи и бурки, и искат шериат – на тях мога да им посоча С. Арабия. Да си ходят там. Това мислене не е съвместимо с европейските стандарти. Трябва да разберат, че именно това мислене ги е докарало дотам, че бягат от собствената си страна.

Ако войната приключи, тези бежанци ще се върнат ли по домовете си?

Част от тях да, други – не. В тази ситуация по-скоро не. Дори да свърши войната, проблемите няма да са разрешени. Една разрушена държава ще се възстановява дълго.  Но искам да кажа, че сирийците са изключително привързани към страната си. Много хора работят в чужбина, но лятото, през ваканциите, винаги се връщат.

8

Снимка, която порази света. Турския фотограф Osman Sağırlı снима дете, което вдига ръце, за да се предаде, мислейки си, че фотоапарата е оръжие.

Имаш много приятели и роднини от Сирия – според теб как биха реагирали твоите съграждани, ако полюсите бяха обърнати и ако Сирия беше залята с военни бежанци от Европа?

Сирийците приеха бежанците-черкези през 1839 г., Сирия приюти и спаси стотици хиляди арменци, гърци и сириани от геноцида, извършен от Османската империя през 1915. Сирия прие палестинските бежанци през 1948 и 1967. Сирийците приеха кувейтските бежанци през 1990, ливанските бежанци през 1996 и 2006, прие и над два милиона, забележете – два милиона, иракски бежанци, като спаси над половин милион иракски християни буквално от линч. Сирия беше пример за толерантност. Беше единствената светска арабска страна. Християнските празници бяха официални национални редом с мюсюлманските. Точно поради тази причина почти половината от населението на Сирия е съставено от етнически или религиозни малцинства (християни араби, сириани/арамейци, арменци, друзи, алауити, черкези, палестинци, тюркмени, бедуини, исмаили, кюрди, язиди и т.н.).  Виж в какво я превърнаха.

Нека хората не забравят това. Сирийците не го заслужават. Затова ми е мъчно как тълпи от Африка и Азия се представят за сирийци и взимат помощи за сметка на истинските сирийци. Да, може би и на тях им е трудно.

Снимка: Денислав Стойчев

Снимка: Денислав Стойчев

А кои са положителните неща (ако има такива) от цялата тази бежанска криза – могат ли да се интегрират успешно бежанците в Западния свят и вместо да го дръпнат назад – да направят точно обратното и да симулират икономиката?

Положително нещо може да се случи само при условие, че арабските страни извлекат поуки и наистина променят мисленето си. Защото дълги години арабските страни се управляваха грешно. Къде се постиженията в науката, в техниката? Начинът на мислене беше грешен. Арабската култура достига своя връх при абисините, когато Багдад е бил световен културен и научен център, всичко се инвестирало в наука, събирали са се всички познания, които е имало. Арабите са били на върха. А днес няма нищо или, както се шегуваше един арабски комик, след нулата арабите измислили цели редици кръгли нули. Огромен прираст на населението при ниско ниво на образование.  Разбира се, че ще се появят безработица и социално напрежение, на преден план ще излязат религиозни, етнически и политически сблъсъци като отдушник на тягостна среда. Фактът, че хората бягат в Европейските страни, а не в богатите арабски кралства, трябва да покаже на арабите, че демокрацията, светското управление, инвестициите в култура, наука и иновации е правилният път. А не да се налага религиозен фашизъм и политически контрол.

1

На какво според теб се дължи огромният скептицизъм, понякога дори омраза, на обикновените граждани към бежанците? Ако можеше да направиш изявление и да призовеш всички българи към нещо, какво щеше да е то?

На политическа демагогия и сметкаджийство. Преди време по ТВ каналите се тиражираше информацията, че всеки бежанец струва на държавата 1100 лева месечно. Разбираемо е един пенсионер, който живее като клошар със 150 лв. пенсия, да размаха пръст и да е бесен.

Но как така 1100 лева? Ако имаме едно четиричленно семейство бежанци, то тогава те биха получавали 4400 лв. И биха си наели апартамент в петзвезден хотел покрай морето и биха живели като бохеми. А в действителност бежанците получават (поне доколкото знам) 60 лева месечно и живеят в бунак сред хлебарки и смрадливки. От тези разминавания между реалния и виртуалния свят можем да направим само един извод. Или някой прибира остатъка в джоба си, или някой се опитва да пренасочи вниманието и напрежението от политическата сцена към някоя друга жертва. Аз лично бих се притеснявал повече от политици, отколкото от бежанци. Политиците са тези, които биха прибирали в джобовете си европейските помощи, те са тези, които биха спечелили от ескалация на напрежението.

Снимка: Денислав Стойчев

Снимка: Денислав Стойчев

Всъщност нито един бежанец не желае да остане дори месец в България, на страната се гледа като на междинна спирка към Европа, най-вече към социално уредени страни като Швеция, Германия и Дания. 

Иначе не съм политик, за да призовавам. Нека хората сами да преценят на кого да помагат или – дали въобще да помагат след всичко казано дотук. Различни хора, различни възприятия към света. Хората си имат достатъчно проблеми, за да се занимават със Сирия като цяло.

Бих призовал БНТ и посланиците да приемат облога, който споменах в началото на интервюто, но какъв е смисълът? Медиите затова са създадени, за да контролират и комерсиализират информацията, а политиците – да представят икономическите си интереси като обществено полезни деяния. Бих призовал оръжейните заводи да не търгуват със Саудитска Арабия, защото всичко ще отива за радикалистите в Сирия, а те убиват невинни. Един куршум струва стотинки, а може да отнеме човешки живот. Но какъв е смисълът – оръжейните заводи са направени, за да продават смърт.

Част втора, в която с Дахер си говорим за настоящото състояние на войната в Сирия, ролята на великите сили, “Ислямска Държава”, интересите на Арабските Кралства и други – четете тук!

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to