Литература

Национална награда за поезия „Иван Николов“, 2019 и още за конкурса

11.12.2019

Носителят на националната награда за поезия „Иван Николов“ ще бъде излъчен на 11 декември 2019 година в литературен клуб „Перото“ към НДК. Двадесет и третото жури е в състав от трима души – председател е проф. дфн Светлозар Игов, а другите двама членове са преподавателят в НБУ доц. д-р Йордан Ефтимов и Юлиан Жилиев, който е филолог, критик и преводач.

Националната награда за поезия „Иван Николов“ е учредена през 1994г. от издателство „Жанет 45“ и съставлява плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лева. Първият неин носител е бургаският поет Христо Фотев, а сред лауреатите през годините са Елин Рахнев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Станка Пенчева, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Георги Господинов и много други от значимите имена в българската литература.

Наградата носи името на Иван Николов (1937-1991г.). Той е български поет, журналист и преводач от руски език. От 1969 е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Самият Николов е автор на над 20 книги, а в сърцата на по-възрастните българи остава с брилянтните си преводи на руска поезия и проза, между които произведения на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, както и на превърналите се в класика стихове на Булат Окуджава.

В следващите редове ще бъдат представени тазгодишните номинирани с кратка информация за тях и творчеството им.

Антон Баев – „55 меланхолии“, изд. Коала Прес

Антон Баев е роден през 1963 година в Пловдив. Завършил е ПУ „Паисий Хилендарски“. Специализирал регионална журналистика по програма на Iowa State University и United States Information Agency. Доктор по българска литература от Института за литература при БАН.

Автор е на пет романа, един от които на немски език, на три книги с разкази, на две монографии (на Иван Пейчев и Павел Вежинов), на книга с фрагменти и девет стихосбирки. Негови литературни творби и отделни книги са превеждани на немски, турски, английски, испански, гръцки, сръбски, албански, македонски и руски.

Тематиката на последната му стихосбирка „55 меланхолии“ е тъгата. Онази тъга, за която говорят Георги Господинов и Деян Енев. Неизбежната меланхолия, самота, неразбраност. Наречена от Джордж Уолъс мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, книгата съдържа цяла палитра от тревогите на дълбоката човешка душевност.

Виолета Кунева – „Почти всичко е наред“. изд. Жанет 45

Виолета Кунева е родена в София. Занимава се професионално с право. Нейни стихове са публикувани в печатни и онлайн издания, сред които „Литературен вестник“ и „Кадър 25“. През 2018 г. е отличена с първа и трета награда в Националните конкурси за поезия „Биньо Иванов“ и „Добромир Тонев“.

„Почти всичко е наред“ е нейната дебютна стихосбирка, а редактор на книгата е Надежда Радулова.

В своето ревю на стихосбирката от края на юни във вестник „К“, Марин Бодаков казва, че тя говори за онази трезва чоглавост, която е опакована в самоокуражаваща бодрост: ей, ще се справим, кога не сме се справяли… В смотолевянето на въпросното „почти“. В поставянето на знака за равенство между съвършен и свършен. В приемане на несъвършенството по един сдържан, много внимателен и затова още по-достоен начин.

Иван Ланджев – „Ти, непрестанна новина“, изд. Жанет 45

Иван Ланджев, роден през 1986г. е поет, есеист и сценарист. Философ и културолог по образование, доктор по руска класическа литература към Софийския университет, с дисертационен труд посветен на Лев Толстой.

Победител е в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2009г., носител е на Наградата за дебют „Южна пролет“ през 2011г., на наградата „Памет“ през 2014г., а това е третата му номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Предишните му номинации са за двете му стихосбирки: „По вина на Боби Фишер“ и „Ние според мансардата“.

„Ти, непрестанна новина“ е третата стихосбирка на Ланджев, която (както и предишните две) е изпипана, интелигентна и интересна. Редактори са Иван Теофилов и Георги Господинов, а корицата на Люба Халева и оформлението допринасят за пълноценното изживяване. Да, четенето на Иван Ланджев е винаги пълноценно изживяване.

Кръстьо Раленков – „Кислород“, Литературен кръг „Смисъл“

Кръстьо Раленков е роден през 1965 г. в Панагюрище. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски. Публикува творчеството си в различни издания – в. „Стършел“, в. „Народна младеж“, в. „Пулс“, в. „Армейска младеж“, в. „Стандарт“, в. „Век 21“ и др. Публикува активно в „Хулите“ и други онлайн издания.

„От известно време чете с очила.
нищо особено,
само се пита
дали буквалността
на това,
че очите му си отиват,
не е духът но това,
че думите издребняват“

Марианна Георгиева – „Изход“, Издателство за поезия ДА

Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Тя е изучавала право, творческо писане, артистични психосоциални практики и психодрама, a в момента – психоанализа и групова анализа към Българското общество по групова анализа и групови процеси (БОГАГП) и Университет „Зигмунд Фройд“ (SFU), Виена.

Дебютната й книга „Длъжникът” излиза през 2014 г. (Университетско издателство „Св. Климент Охридски), а първата й поетична книга „Екзотични начини за разрязване на птица” – през 2016 г., отново от същото издателство. Георгиева е редактор в онлайн списанието за съвременна литература и култура „Свободно поетическо общество”.

„Изход“ е втората поетична книга на авторката. Ани Илков казва, че в нейните стихотворения се обсъжда болната душа на света. Самата Марианна споделя в интервю за вестник „К“, че най-голямото предизвикателство за нея е темата за времето, поставена в съответната форма. В поезията ѝ можем да открием паралели между субективното, лично време на всеки човек и обективното време, което измерваме в минути, часове, години.

Николай Бойков – „101 посвещения“, изд. Small Stations

Николай Бойков е роден през 1968г. във Видин. Завършва унгарска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ. Занимава се също с литературна критика и преводаческа дейност. Сред превежданите от него автори са Петер Естерхази, Имре Кертес, Ищван Йоркен и Миклош Месьой.

„101 посвещения“ е четвъртата му книга с поезия. Предишните три са „Метафизики“ (Свободно поетическо общество, 2000), „Стихотворения с биография“ (Жанет 45, 2003) и „Ояснен в любов“ (hand made, 2005). Поезията му е много специфична, в свободен стих и изпълнена с нетипични препратки, фрагменти и метафори.

Цвета Делчева – „Отворени възможности“, изд. Ерго

Цвета Делчева е родена в гр. Панагюрище. След 1980 г. живее в София, а за известно време също и в Брюксел и Виена. Завършила е специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е работила като литературен сътрудник в Студентския дом на културата, като редактор в седмичници за образование, наука и култура и като юрист в държавната администрация и в частни фирми.

Автор е на други шест книги с поетични творби. През 2010 г. излиза първият ѝ роман „Реконструкция“ (Сиела), номиниран за наградата „Хеликон“, а през 2015 г. – „Скъпи непознати“ (изд. Ерго). Нейни книги и отделни стихотворения са превеждани на френски, немски, холандски и сръбски.

„Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите.“, Светлана Стойчева

Цветанка Еленкова – „Седмият жест II“, изд. Versus

Цветанка Еленкова е поет, есеист и преводач. Автор е на шест стихосбирки, две книги с есета и множество преводи от английски, гръцки и македонски, а самата тя е превеждана на петнадесет езика. Цветанка е магистър по богословие, а в момента работи над докторска дисертация върху мистическото богословие в творчеството на св. Григорий Назиански. Нейни са преводите на книги с поезия от Реймънд Карвър, Розалия де Кастро, Лоис Перейро, Мануел Ривас, Богомил Гюзел, Фиона Сампсън  и др.

Последната ѝ стихосбирка „Седмият жест II“ вече получи една награда – „Дъбът на Пенчо” за поетическо творчество. Книгата съдържа 77+7 фрагмента за вярата, смъртта, живота и Бог. Чуждата преса ги определя като пътепис в стихове, кинематографични изживявания, поетически уравнения, мисловно-провокативни текстове, а в България бяха припознати като фрагменти „с православна мъдрост, в търсене на иконата на стиха” (Марин Бодаков, в-к „К“).

Цочо Бояджиев – „Книга на разкаянията и утешенията“, изд. Жанет 45

Цочо Бояджиев е роден през 1951 г. в Троян. Завършва Философския факултет на Софийския университет, специалност „Философия“ със специализации по психология и българска филология. Защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание. Три години по-късно защитава втори докторат върху понятието за природа в средновековната философия. От 1992 г. е професор по „История на философията“ и ръководител на същата катедра в продължение на 8 години.

От 2000 г. е директор на Института за средновековна философия и култура в София. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща , Рим и Цуг. Член е на няколко европейски академични институции и носител на множество награди в областта на литературата и хуманитаристиката. Автор е на 11 научни монографии и няколко десетки статии и студии, на многобройни преводи от латински, старогръцки и немски, на четири поетични сборника и два фотографски албума.

„Това не се случва често, случва се твърде рядко в писането на поезия – мъдростта да провижда през едно безкрайно внимателно, будно око, да се надвесва през него и да нахлува в теб, изпълнена с живот. Това става в новата поетична книга на Цочо Бояджиев.“ Илко Димитров

Яна Букова – „Записки на жената призрак“, изд. Жанет 45

Яна Букова е съвременна българска писателка, родена през 1968г. в град София. Завършва класическа филология в Софийски университет. Автор е на още две стихосбирки, сборника с разкази „К като всичко“ (2006 и 2018) и на романа „Пътуване по посока на сянката“ (2009 и 2014).

Занимава се също с превод и редакция на поезия и философски текстове от новогръцки, старогръцки и латински. Сътрудничила е на редица литературни и културни издания в България и Гърция. Нейни стихове и разкази са публикувани в антологии и списания в Албания, Аржентина, Великобритания, Гърция, Мексико, Сърбия, Франция, Хърватско, Швеция и Чили.

„Записки на жената призрак“ беше издадена още в края на 2018г. В книгата се преплитат факт и фикция, а писателката не изоставя присъщите ѝ комплицираност и метафоричност.

В свое интервю за „Литературен вестник“ тя обяснява, че използва факта – исторически, житейски, научен – като равноправна модулна единица в конструкцията на стихотворението наред със стиха, афоризма или псевдоафоризма. „Привлича ме възможността така поставен, фактът да добива метафорична стойност и многоизмерност. Тоест както се случва с думата или фразата в поезията, да дава много повече от „основното си речниково значение“. (Яна Букова)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваНакратко за обичта и поезията с Димитър Калбуров14.10.2019

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино